Posted: Sun Sep 10, 2006 7:57 pm
ей,човек го няма един ден и гледай какво става;)свежа кръв,браво,браво*тхумбз уп*сигурна съм,че ще ви хареса:)
Ама то имало и такава тема. Защо ли се изненадвам?
Така ... ами както сами виждате ника ми е Light_Lord, познат съм в нет-пространството още като Exile, а приятелите ме наричат Светлия.
Занимавам се с писарство от ... някъде вече 6-7 години.
Всичко започна в онзи светъл ден когато Хари Потър се изкачи високо във въображението ми, а аз самият - дребничкият непознаващ клавиатурата фъстък - реших, че няма да е лошо да се пробвам в "предобрянето" на някоя от частите.
Общо-взето от тогава започна Интернет живота ми. Заселих се, образно казано, във фенфикшън страницата на един Хари Потър фен-сайт, чиито име, ако не бъркам, беше Potter12. (До колкото знам тогава той бе на 2-място по популярност след ПотърМания в България, но май отдавна се разпадна) Там си направих една скромна темичка както останалите и лека-полека започнах да записвам "сагата" Harry Potter and TUK (Harry Potter and The Unicorn King), сиреч Хари Потър и Кралят на еднорозите. Мина-измина малко време, направих си ИИ темичка, продължавах да пиша. (С грешчици, клишенца и всичко останало, разбира се. Поне сега като го чета, особено началото, ме напушва на смях) По едно време админите направиха нещо като класацийка и моето произведение доста време се задържа в Топ 3. Гордост за мен по онова време.
Да, добри дни си бяха ...
Добре, ама един ден се събуждам, сядам на стола и кликвам на сайта, за да науча какви са събитията. И що да видя? Няма сайт, няма форум, няма фенфикшън секция. Heeeells no ...
Преживях го. Такъв тип човек съм. Засягам е лесно, преживявам загубите трудно. Драматично, ако щете. Ала като се замисля не е имало какво толкова да се преживява. Имах всичко написано на компютъра. Спомянм си само, че имаше нещо като затишие. Гадно ми беше, какво да се прави.
После започнах всичко наново. Нанесох се в ПотърМания. Този "невероятен" сайт и форум, който, за съжаление, сега се е покварил като духовник от Сейнт Мел'Абел.
Ала тогава бяха други времена.
Именно в ПотърМания израснах значително. Точно там от малък фъстък се издигнах на едно по-високо ниво на творене. Там попаднах на скъпи личности като най-добрия ми приятел, човекът, към когото спокойно мога да се обръщам с "братко" - Dark_Lord, загадъчното момиче, обичащо тихите и спокойни разговори, както и билковия чай - Невидимата, също така и добрия, вечно прав и услужлив Ремус.
Да, ПотърМания и спомени. Хубави спомени при това. По това време тъкмо бе дошла модата на дуелирането. Запалих се веднага, беше нещо толкова непознато и ново за мен. Същото като някоя от компютърните игри, които играех тогава, ала с една по-различна светлина, по един по-различен начин. Твой, собствен магически начин, създаден от собствените ти ръце, а не от компютърната графика. Участвах в десетки приятелски дуели, започнах да се включвам и в невероятните Ролеви игри, които дотогава ми бяха бегло познати единствено от книгите-игри като "Самотният вълк" и "Хакерът". После се зададе и т. нар. Световно първенство по дуелиране, в което участвах и стигнах до финал. Финал, който така и не се състоя, защото не можех да стана от леглото си, без да си повърна стомашните сокове.
Измина още време, ПотърМания постепенно започна да запада и трябваше да се насоча другаде. Отново на път. Заедно с още трима добри писари създадохме фракцията ДЛАН, под чието знаме записахме интересно приключение, което ще остане завинаги в сърцето ми, в един отдавна несъществуващ форум. Бях достатъчно съобразителен да запаметя всичко преди краха.
Всичко протичаше добре. Писането вървеше, приятелството бе задружно. Ала както и при великите музикални групи като Deep Purple например, рано или късно идва враждата. Ричи Блекмор ще направи един Rainbow, а пък Дейвид Ковърдейл ще изгради Whitesnake.
Бях на почивка за седмица-две. Когато се върнах разбрах, че двама от членовете на хубавата ни група са се сдърпали. За какво точно - така и не разбрах, ала никакви убеждения от моя или от чужда страна не можеха да променят ситуацията. Изведнъж всичко се промени. Един изведнъж ми съобщи, че никога не сме били приятели, друг се затвори в себе си, нежелаещ повече да се занимава с подобни начинания.
Отново на кръстопът.
Заедно с Dark_Lord - последният от членовете на ДЛАН, създадохме първия си собствен форум - Lords of The Roleplay. Впрегнахме го в каруцата, надянахме му хомота. Стегнахме го още малко и той заработи добре.
Продължих да се развивам, запознах се с нови хора, научих нови техники, продължих да чета, забавлявах се. Имах всичко, което можех да желая - бях отличен ученик, имах малко, но истински приятели, човек, скъп като брат, невероятна приятелка и момиче, близко ми като сестра.
После дойде следващата буря. Изведнъж целият ми свят се срути отгоре ми. Всичко, което бях изградил, всичко, което бях създал с магията си през това време, се сгромоляса върху ми с трясък.
Постепенно форумът замря, Dark_Lord имаше свои проблеми и терзания, никой не пишеше. Аз не пишех. Не исках дори да видя слънцето. И накрая - форумът беше закрит.
Успях да запиша едва една малка незначителна частица от всичко, което съдържаше той. Ала сега дори съм малко щастлив, че нямам всичко. Защото може би болката щеше да е по-голямо.
Така измина още един период на затишие и безплодие. Време изпълнено с тъмни и студени дни в ново училище, с хора, които не познаваш. Които ти се подиграват всеки ден, говорят ти зад гърба. Всеки ден. Няма да разказвам повече от това, ще спестя поробностите.
Един ден Ремус ме потърси. Бяхме провеждали разговори и преди, но рядко и за кратко. Разкри ми идеята си за Ролплей форум. Негов собствен свят, с местности, богове и всичко останало. Съгласих се. След кратък период всичко бе готово и слънцето пак изгря леко над хоризонта ми. Гладът ми за писане се завърна, ръждясалите ми оръжия отново влязоха в действие.
От онзи ден нататък, общо-взето, поне аз така си мисля, вървя нагоре.
Разбира се форумът беше сменен, ала аз продължих да пиша. Не слагах творбите си никъде, ала вече не ми пукаше толкова много за мнението на другите. Не и след онази мъчна една учебна година.
Сега съм администратор в Faerun - ролплей форумът за Forgotten Realms, създаден от моя милост и Ремус. Продължавам да пиша, каня се да издавам и книга, но кога точно ще се случи това, само Светлината знае. Имам си и собствен блог, където познатите и близките приятели, които изпълниха ICQ номера ми през всичките тези години, могат да разберат какво ме вълнува, как стои България и животът изобщо през моите очи.
И макар магията ми да отслабва на моменти, не мисля да се отказвам. Не, не мисля. Инат съм си по рождение и дано такъв си и остана.
Аз съм Светлия лорд и ако сте стигнали до тук с четенето, знайте, че това е само една част, един съкратен вариант на моята история.
История , която се пише и сега.
) Както и да е - добре дошъл!
оства и Дарк Лорда да намине 
а някой откъс от книга или разказче ще споделиш ли с нас,че се заинтригувах много;)
