ShadowDance

Роланд...

Аз обаче мога да те съдя за плагиатство !

Веднъж се взех прекалено насериозно

Interpreter wrote:Веднъж се взех прекалено насериозно

Ужасно е, на мен също ми се е случвало няколко пъти...
Дори доста често преди време...
Ама понякога е лошо да не вземеш и някой друг насериозно....

Джайм, уби ме с тези многоточия
Друго имах предвид. На 17 г. скочих с парашут и го приех много насериозно. Обаче бях пропуснал един инструктаж. Напъвах да изскоча през люка докато самолетът караше на пълен ход и едва ме задържаха, да не се накълцам на опашката - заради криворазбрано чувство за дълг
Оттогава гледам да спазвам 3 правила:
- не скачай отвисоко, освен ако не те бутнат;
- скочиш ли, моли се да ти се отвори парашута;
- пада ли ти земята върху главата, срещни я нагоре с краката.

Един съвет: ако решиш да скачаш с бънджи, гледай да не е с 1/2 м по-дълго от височината. Казват, че не било никак здравословно

Хехе, ама и ти ли си от наште? Браво
То парашутистите са/сме странно племе. Съжалявам, че не съм бил там като си скочил, че да те изритам по задника яката и да ти пожелая винаги пълен купол над главата... (то тогава едва ли аз съм бил скачал де, ама...).
Пък многоточията са еманация, на т'ва, че искам да кажа нещо ама и сам не знам точно какво пък още по малко как. Така поне ми е интересно след време да си чета писаниците и да се чудя какво ли съм имал предвид...
Хм, между другото, от цялата работа с инструктажа и аз нищо не изпълних като хората, ама то АН-2 така и така не може да развие особено висока скорост....

Хм... Мисля, че всяко прибиране пеша посред нощ в София се брои. Както и едно ходене пеша до Лайпцигската гара в три през нощта при положение, че не познавах почти града.
Преди почти година монтирах лампи без да съм изключил бушоните.

Ако се сетя за още, ще допълвам.

Мисля, че всяко прибиране пеша посред нощ в София се брои.

Е, в такъв случай I'm living on the edge...

Хубава тема :)
Моите опаси неща не ги помня много-много, пък и нямам с какво толкова да се похваля. Като малка обичах да се катеря по места, при падане от които можех да се пребия, но винаги залагах на сигурно. Плуването навътре в морето при спокойно време не е опасно, да подчертая :) Исках да скоча с парашут, но така и не го направих, така че това не се брои. И май това е. Аз съм страхливка, уаааа... Отивам да се срамувам тихо в ъгъла.

Амииии... родих се ... не, че беше съзнателно взето решение, но определено довлече със себе си множество опасности... и още ще има... за цял живот... Обаче несъмнено си струваше и не съжалявам

А иначе нещата опират до това какво всъщност възприемаш за опасно... Кое е нещото, от което стомахът ти се присвива, а кожата ти настръхва, чувстваш се невероятно жив и си мислиш, че всичко може внезапно да се промени много генерално. Бърникането в контакти с цел подобряване на нещо, от което не разбирам (и аз съм го правила), е било опасно предимно поради разсеяността ми, а не защото съм решавала да направя нещо опасно. Но и най-обикновеното осъзнато действие като качване на самолет или влизане в асансьора (а какви асансьори има!!!) може да се приеме за нещо опасно:)

Амииии ... последното за което се сещам е моето гениално решение да упражня възроденото си хоби, т.е. фотографията, на Витоша, пренебрегвайки съветите на компанията с която бях, да се запътвам сам твърде надалеч. В резултат успях след поредното заблейване да се изхързулна на един голям камък и да си получа една хубава цицина на челото След което обаче, с целия ми ум, си продължих смело напред, оказвайки се доста замаян почти до Черни връх. След това, по закона за все общата гадост, почна да вали, и аз с цялата ми кипяща гениалност реших да продължа по билото, въпреки че на околните върхове присветваха мило мълнии Освен това гениалния ми план включваше свалянето на повече от 1300 м височина в рамките на час и нещо, което всеки който е бил известно време в планината ще определи като идиотско в това ми състояние

В крайна сметка най-накрая късмета ми проработи, и се оказах само с една бързо зарастваща цицина и една жестока настинка, която отмина за 2-3 дни. Но в крайна сметка случката можеше да приключи далеч по-зле, особено ако въпросната буря беше ме ударила фронтално, вместо да ме заобиколи, и можех предсрочно да заприличам на коледно дръвце през септември Но, както се вика, винаги има мегдан за повече глупости, и то колкото по-голям човек става, толкова по-големи и простотиите

А аз бях в Хавана, бях на шест, излязох на балкона след мръкнало да взема едни очила от масата и включих лампата. Озовах се на снимачната площадка в разгара на хорър-сцена от никога незапочнатия филм на Хичкок "Насекомите", вдъхновен от "Птиците". Мисля, че това никога не ще забравя...

Ам, какъв вид бяха насекомите?

Полиразнообразен. От комари до гигантски месоядни нощни пеперуди. Включваха практически всичко. И имаха учудваща гъстота на куб. дециметър.

И ти как реагира на милите инсекти?