ShadowDance

Хареса ми, има много добри попадения, други не толкова, но идеята ми допадна.

Хареса ми това последното - че Любовта е сляпа и я води Лудостта :)

Ахххх да... А какво да правим, когато обектът на любовта не е само един? Ето днес, докато бях на изпит си мислех почти постоянно за готината, мургава, черноока, къдрава колежка... Казах си - ето, днес най-накрая ще събера смелост и ще я поканя някъде... И някакси, бях целия на тръни... исках изпита да свърши по-бързо, за да отида на работа... Баси, любов ли, не знам, ама ме тресе яко. Веднага след изпита обаче си гледам GSM-а. Звъним на номерчето и какво да видим - От София ме търсят - ще се заминава пак за Англия, но на 12-и март, а не някъде през лятото... Еми да - нормално... Съдбата се ебава за пореден път с мен. И не знам, да се смея ли, да плача ли... И така на работа съм - готината къдрава колежка я няма, може би съдбата пак има пръст в цялата работа... Но така или иначе е вече късно. От една колежка, която ми е ухо разбирам, че всъщност другото момиче което харесвам, вече не е бременно... Аборт...Мда, животът е гаден Тя разбира се не знае за моето слухтене... И така, понеже сме си дружки, аз все пак решавам да я поканя на едно боулингче... А тя смята да замине за Испания след 2 месеца. И така е - в момента ми е супер сдухано и не знам къде се намирам почти. Нямам шанс с нито една от двете и дори няма смисъл да опитвам нещо повече... Може би след година, когато се върна, обаче нещо много простотии са ми минали през главата и това са глупави опити на болния ми мозък да приведе разклатената ми психика в равновесие... Абе, гадно си е. Само да ви кажа - не че не си го знаете де - ако харесвате някой, просто действайте, не разсъждавайте и не чакайте. Аз тая грешка съм я правил не знам колко пъти и все ме довежда до гореспоменатато състояние
Пожелайте ми успех и нека силата бъде с Вас, пък и с мен

Сайбър, не че не ти съчувствам и че не съм била в същото положение, но така както го описваш, ми звучи като че ли ти трябва трета любов, истинска за разлика от двете описани...
Аз пък не съм съгласна, че любовта е сляпа. Не знам аз ли съм повредена или какво, но при мен това винаги отнема време и не се влюбвам възоснова на някакъв ирационален импулс. Просто ден след ден човекът си изравя някакво място в сърцето ми и в един момент като се погледна виждам, че той го е заел почти цялото. Затова толкова ми харесваше онази мисъл "Любовта е като гъбите - разбираш дали е добра или лоша чак когато вече е твърде късно."

Все повече и повече се убеждавам, че човек не излиза с някой реален, не той главно излиза с човека в главата си, онзи който си е съчинил.
И или една връзка ще пропадне, когато се разбере, че този човек не съществува някъде извън черепната кутия или ще се окаже нещо друго, човешко, различно, истинско...
“Никога няма да мога да кажа всичките благодаря, всичките съжалявам… никога няма да разбера дали повече те обичам или мразя ала винаги ще зная… че ме научи да плача…”

Прочетох току-що статията в National Geographic и съм на мнение, че не струва. Нито е наука, нито е статия. Вади нещо от контекста и в общи линии извода, поне за мен беше - Аз съм американка, разочарована от американския си съпруг...

Eneya wrote:Е да, обаче една позната ме разби веднъж с подписа си, беше цитат от разговор с приятелят й.
"Ти ме караш да бъда по-добър човек".
Да ви кажа нещо ме жегна тогава под лъжичката. Това е невероятно признание и нещо изключително.

Е, да. Хубаво, но кратко.
На мен пък по-лесно ми идва да да карам себе си да бъда по-добра. В случай че ако той ме види да види един що-годе свестен човек. И така нататък. Пък и по-хубаво се чувствам.
Звучи някак глупаво това изказване, личи ми че съм малко луда. Или малко влюбена :) където и да е разликата :Р
В момента страстен почитател на несподелената и почти безнадеждна любов. По принуда :)

събер,и аз мисля че ти трява трета и нещата ше се наредят ше видиш:)))
*тхумбс уп*

Прави са хората - една англичанка и ще забравиш всичко друго.

Syberian wrote:

Eneya wrote:Е да, обаче една позната ме разби веднъж с подписа си, беше цитат от разговор с приятелят й.
"Ти ме караш да бъда по-добър човек".
Да ви кажа нещо ме жегна тогава под лъжичката. Това е невероятно признание и нещо изключително.

Е, да. Хубаво, но кратко.
На мен пък по-лесно ми идва да да карам себе си да бъда по-добра. В случай че ако той ме види да види един що-годе свестен човек. И така нататък. Пък и по-хубаво се чувствам.
Звучи някак глупаво това изказване, личи ми че съм малко луда. Или малко влюбена където и да е разликата :Р
В момента страстен почитател на несподелената и почти безнадеждна любов. По принуда

Тва не че искам да омаловажавам нечий талант към жените ма е лафче от "As good as it gets" филма с Джак НИкълсън

Jaar wrote:Прави са хората - една англичанка и ще забравиш всичко друго.

Хммм, ще я видим тая работа - само да не е някоя грозна, дебела или пъпчива или комбинация от горните, че повечето са такива

Хммм, ще я видим тая работа - само да не е някоя грозна, дебела или пъпчива или комбинация от горните, че повечето са такива

it's а figure of speech,my friend.важното е да я намериш мадамата:)

Well, we shall see

Yan wrote:Прочетох току-що статията в National Geographic и съм на мнение, че не струва. Нито е наука, нито е статия. Вади нещо от контекста и в общи линии извода, поне за мен беше - Аз съм американка, разочарована от американския си съпруг...

Супер! Обичам различните гледни точки, но...
"Нито е наука, нито е статия". Хм, NG е научно-популярно списание, стилно, да, но все пак научно-популярно за широката публика, не е нито Ню Сайънтист, нито Лансет. Говори се за любовта, която е и тема на броя предвид редакциона. Чисто научна статия на тази тема малко трудно ще излезе.
Извода за теб е пълнежа в статията за мен - различни гледни точки при прочита.

Мен ме подразни маниерът на статията. Научната част откровено не е на ниво. Дават два-три факта оттук-оттам без връзка и обяснение: например съвпаденията в по-ниските нива на серотонина при влюбените и срадащите от ОКР - от текста не става ясно има ли някаква причинно-следствена връзка и каква е тя, нито е направен някакъв сериозен извод. Изводът "има прилика между влюбването и психичното разстройство" на мен ми звучи като "има прилика във вкуса на портокалите и динята, и двете са сочни". Някакви хормони се наблюдават при някакви обстоятелства... и липсват повече данни. Всичко е намеци и догадки.
Останалата част е основно описание на личната съдба на авторката (или лирическата героиня :Р) - постепенното загубване на романтиката в брака й и опитите да си я възвърне чрез посещение на курс по целуване (курс! по целуване!) и други подобни (идиотски мен ако питате) почини.
Статията вероятно е замислена като по-различен поглед към вечния въпрос (който го има и в подзаглавието) "що е то любовта", но според мен дъвките "Love is" с по едното изречение на всяка картинка се справят по-добре, сериозно.