Posted: Mon Nov 19, 2007 8:30 pm
Ще питам и разпитва. Но, по принцип, той се дърпа нещо да разказва!! 
Page 4 of 116
Posted: Mon Nov 19, 2007 8:33 pm
Аз съм от по-тихите води.
Posted: Tue Nov 20, 2007 10:34 am
Освен дето за поредна седмица съм болен, на стари години развих страх от зъболекари 
Posted: Tue Nov 20, 2007 10:49 am
Това е просто инстинкт за самосъхранение, бе Жоро 
Posted: Tue Nov 20, 2007 10:56 am
Аз имам вече две паднали пломби и от около месец се опитвам да се накарам да отида на зъболекар ама все не остава време. Подозирам че всъщност на подсъзнателно ниво и мен ме е страх и затова не успявам да се занеса до зъболекарския кабинет. Лошото е че от зъболекар за съжаление не може да се избяга и колкото повече отлагаш, толкова по-лошо става.
Posted: Tue Nov 20, 2007 12:22 pm
На стари годиниMoridin wrote:Освен дето за поредна седмица съм болен, на стари години развих страх от зъболекари
Това зъбите са жива досада. Като си ги извадиш всички и си сложиш кастанетките, ставаш нов човек Posted: Wed Nov 21, 2007 1:18 pm
Мдаааа, вчера беше забавен ден, по повече от един начин... но имаше една случка в офиса, която ще си спомняме с месеци, ако не и години напред
В стаята, в която работя заедно с още един мъж и четири жени, влиза сравнително нова за фирмата колежка. Тя се приближава до бюрото на една от постоянно пребиваващите тук колежки, оставя нещо и казва "Ето, заповядай, много ти благодаря!"
Тукашната колежка поглежда нещото на бюрото й (ние не можем да го видим поради твърде високата концентрация на монитори, талафони и какво ли не още), вдига много учуден поглед и казва "Ама чакай, какво правиш?! Това не струва двайсет стотинки!" Другата й се усмихва, отговаря "А, не, спокойно, много ти благодаря пак" и си излиза.
Всички сме обърнали поглед към бюрото на нашата си колежка, която става с много ошашавено изражение, взима нещото в ръце и започва да го разопакова, докато ни говори: "А сега де... Вчера наобяд минах през магазинчето и я видях да си купува сандвич... не й достигаха двайсет стотинки, бръкнах в портфейла и й ги дадох... а тя сега... добре де, не би ли й дал всеки двайсет стотинки, ако види, че има нужда?... а тя сега ми дава ТОВА!" - и ни показва голям шоколад Милка...
Та... някой да има нужда да му дам двайсет стотинки?
В стаята, в която работя заедно с още един мъж и четири жени, влиза сравнително нова за фирмата колежка. Тя се приближава до бюрото на една от постоянно пребиваващите тук колежки, оставя нещо и казва "Ето, заповядай, много ти благодаря!"
Тукашната колежка поглежда нещото на бюрото й (ние не можем да го видим поради твърде високата концентрация на монитори, талафони и какво ли не още), вдига много учуден поглед и казва "Ама чакай, какво правиш?! Това не струва двайсет стотинки!" Другата й се усмихва, отговаря "А, не, спокойно, много ти благодаря пак" и си излиза.
Всички сме обърнали поглед към бюрото на нашата си колежка, която става с много ошашавено изражение, взима нещото в ръце и започва да го разопакова, докато ни говори: "А сега де... Вчера наобяд минах през магазинчето и я видях да си купува сандвич... не й достигаха двайсет стотинки, бръкнах в портфейла и й ги дадох... а тя сега... добре де, не би ли й дал всеки двайсет стотинки, ако види, че има нужда?... а тя сега ми дава ТОВА!" - и ни показва голям шоколад Милка...
Та... някой да има нужда да му дам двайсет стотинки?
Posted: Wed Nov 21, 2007 1:38 pm
РестеКП за тая мома.
Posted: Wed Nov 21, 2007 1:50 pm
Така са прави.
Posted: Wed Nov 21, 2007 1:54 pm
Евала. Стахотно го е направила.
Стахотно го е направила. Posted: Wed Nov 21, 2007 1:58 pm
Другото също не е зле. Така наречената "обратна лихва", която открих в прогимназията, когато 20 стотинки още си бяха, ехе-е, 20 стотинки (кифла с айран, примерно).
Значи като трябва да ги върнеш, бъркаш в джеба и вадиш няколко по-дребни, които премерено възлизат на 10, 15, 17 стотинки. При което кредиторът все пак ги прибира, въртейки очи, и ти оставаш на 3ст. (18%) плюс.
Куул.
Значи като трябва да ги върнеш, бъркаш в джеба и вадиш няколко по-дребни, които премерено възлизат на 10, 15, 17 стотинки. При което кредиторът все пак ги прибира, въртейки очи, и ти оставаш на 3ст. (18%) плюс.
Куул.Posted: Wed Nov 21, 2007 2:00 pm
Жалка история.shayhiri wrote:Другото също не е зле. Така наречената "обратна лихва", която открих в прогимназията, когато 20 стотинки още си бяха, ехе-е, 20 стотинки (кифла с айран, примерно).
Значи като трябва да ги върнеш, бъркаш в джоба и вадиш няколко по-дребни, които премерено възлизат на 10, 15, 17 стотинки. При което кредиторът все пак ги прибира, въртейки очи, и ти оставаш на 3ст. (15%) плюс.
Posted: Wed Nov 21, 2007 2:02 pm
Важен е принципът. 
Три стотиники - три стотинки (по тогавашния стандарт). Как, мислиш, се правят кинти?
Три стотиники - три стотинки (по тогавашния стандарт). Как, мислиш, се правят кинти?Posted: Wed Nov 21, 2007 2:06 pm
Трудно.shayhiri wrote:Важен е принципът.
Posted: Wed Nov 21, 2007 3:07 pm
Ми човекът вероятно няма да иска да ти дава повече пари, плюс че няма да те уважава, понеже се циганиш за 3 стотинки, ако го направиш повече от венъж. Според мен вредите превишават ползите, да не говорим че е наистина е жалка история, ако е нарочно.
Роум, верно колежката ти е постъпило много мило.
Роум, верно колежката ти е постъпило много мило.