ShadowDance

Morwen wrote:В момента говориш точно като Шайха. Аз смятам, че уважението към човека и възпитанието включват колбекването, а ти не.

А, де. Ако Шайхът е на противоположното на твоето мнение, никога не би заявил цитираното, както Мор.

Първо се научете да използвате правилно или поне да разпознавате дебатните техники, после влизайте в сравнения с мен.

Гибли съм, но не мога да се логна

Морви, моля те, ама наистина, остави го това "колбеквам"...

Ян/Гибли е права. Колбеквам звучи по-зле и от ромкомка. "Звъня в отговор".

Нищо не е по-зле от ромкомка:)
А те ползвах за сравнение, защото имаше един момент, когато се превърна в емблематична фигура с това как след лют спор, който беше в разгара си заключи "е, след като всички са съгласни с мен, няма какво да обсъждаме повече".

Гиб, това поне е почти технически термин, но прекалявам, права си.

От прочетеното да разбирам, че е било голям спор щом сте стигнали до форума. На мен обаче ми звучи безумно, защото реално почти винаги става дума за допълнителни обстоятелства специфични и за звънящия и за затворилия, така че не съм сигурен дали има точен "етикет" за подобни случаи. На мен ми се е случвало да забравя да се обадя, особено като мине известно време и се отнеса. Същевременно ако ми затворят разбирам, че другият не може да говори, но и не очаквам задължително да ми се обади и бих опитал пак след няколко часа, ако наистина ми трябва. Кратко, но от сърце

Бе, допълнителните обстоятелства, когато не можеш/забравиш/свърши ти ваучера/изпуснеш си телефона в бирата са ясни. Въпросът е как е по принцип.

Прочее, аз пък смятам, че СИ морално задължен да звъннеш обратно. Разбира се, като всяко морално задължение, това е нещо, за което никой няма да те санкционира, ако не го свършиш, а много хора няма и да ти се обидят/подразнят. Но моралното задължение си остава.

Защото ситуацията всъщност не е, както Жоро ми даде пример в кю-то с него и опашката в КАТ. Ситуацията е равностойна. Един индивид с друг индивид в равнопоставено положение. Ако звъня на някой професор и ми затвори, естествено, че няма да очаквам да ми звънне после обратно, а ще го потърся пак след време. Но между приятели да ми се излиза с "не съм длъжен ПЪК" е някаква много странна такава форма на "знам, че не е готино, ма понеже никъде не пише, че съм длъжен, ще си го защитавам".

Пак казвам - аз звъня, с което заявявам желанието си за комуникация. Отсреща ми затварят, с което заявяват моментното си НЕжелание за комуникация. Оттам нататък аз знам, че ако звънна още няколко пъти, само ще поразня, а ако напиша СМС, само ще повторя вече изявеното си желание. Ако обаче не ме потърсят, временното НЕжелание за комуникация за мен се изравнява с постоянно такова.

Плюс, когато е между приятели, с неуважение, незаинтересованост и други такива думички.

Аз да вметна че приятели за такива неща ни бе трябвало да се сърдят. Поне според мен.

Напротив, именно приятели могат да се сърдят за такива неща. Защото на другите наистина не дължиш добро отношение за разлика от приятелите.

Хора всякакви. Аз най не се сърдя като не ми дават повод.

Morwen wrote:Напротив, именно приятели могат да се сърдят за такива неща. Защото на другите наистина не дължиш добро отношение за разлика от приятелите.

Така е, но нали за това са приятелите - да ти прощават грешките? Поне според мойте разбирания. Но аз съм човек, който е почти невъзможно да ядосаш или накараш да ти се разсърди, та предполагам че моето мнение не е меродавно.

Прав си. Но приятелите са и за да се поддържат и да можеш да разчиташ на тях. Грешките са за прощаване, но когато не са нарочни. Тук дори не става дума за грешки, а за това, че отношението към другия като към рандъм досаден дюд се извежда като правило. И това вече просто не е приятелско отношение.

Чак непукизъм не бих го казал. Просто всеки понякога има моменти когато не е авейлабъл или пък не е в настроение да комуникира дори и с приятелите си. И аз не говоря за редовно такова държание.

Е, да де, но Жоро застъпва тезата, че това е нормалното държание, а това да се обадиш обратно е бонус, правиш се на пич.
В смисъл говорим за принципа. Ясно е, че понякога не можеш да отговориш. И в "зает съм" включвам и "бе , толкова ми е криво, че не ща да чувам никой освен гаджето, при това само ако ще ми направи вечеря".

Аз си мислех че спора е дали трябва да се очаква да позвъниш обратно. И отговора според мен е Не. След като има толкова много възможности поради който да си възпрепятстван (примерно нямаш ваучер в картата вече или просто си затънал до шия в работа и забравяш и тн, Жоро е дал и други примери) или просто да не желаеш да позвъниш. Затова според мен просто ако не получиш обаждане до няколко часа по-късно просто би било най-човешко и нормално според мен да пробваш да звънеш пак на човека когото си търсил, а не да почнеш да му се сърдиш и да си мислиш глупости от сорта на - той не ми е приятел вече.