ShadowDance

Аз знам, че ти леко ще се издразниш, ако аз пиша, че съм съгласен с Емо, ма не съм те чел, нали?

Това в ква връзка?

Връзката на обувката? (Само показвам, че следя разговора. Впрочем, Симо, примерите ти не бяха никак лоши )

Много спам ще стане така...

Добре бе, Морви, да хванем твой пример:

- Млъкни бе! - ужаси се той.

Човек не може да се ужаси в отговор на нечия реплика, ужасяването е реакция на заобикаляща среда или ситуация. Всеки читател ще разбере какво казваш, но по този начин го казваш в най-добрия случай зле, в най-лошия - откровено грешно.

Бтв, повтарям го пак, при конструкцията с таговете тагът пояснява репликата. Може да я пояснява посредством ситуация, но пак я пояснява. Оттам нататък поясняването на реплика с действие, необвързано с говоренето, на мен като читател ще ми изглежда изкуствено, фалшиво и не на място винаги и без изключение. Всичките "изхъхри, прошумоля, изстена" мога да ги преживея, макар и, пак повтарям, само като синоними на "каза", а не за да изразиш състояние (това става по-добре по други начини, Емо обясни защо). Обаче "ужаси се, погледна, усмихна се" и т.н. за мен са немарливо и кьопаво боравене с езика.

С последното ти изречение съм рязко несъгласен.
След като българският език дава възможности за по-картинно описание на дадено "казване", защо да не се използват?

На мен пък приведените от теб глаголи, дето ти звучат кьопаво, много ми харесват, стига, разбира се, да се ползват подходящо (за "казване" иде реч).

В книгите, които съм чел преди време (за издания от 70-те и 80-те години говоря), се прилагаха точно подобни съвети на Сидер Флорин и смятам, че преводите им звучаха чудесно.

Напоследък май някои читатели свикват с все по-минималистична употреба на българския, особено в преводната литература. И все повече се влияят от английски конструкции. Нямам предвид конкретни хора.

passer-by wrote:С последното ти изречение съм рязко несъгласен.
След като българският език дава възможности за по-картинно описание на дадено "казване", защо да не се използват?

Там е работата, че той българският език всъщност не я дава тая възможност. В случая си говорим не за по-картинно описание, а за погрешно такова. Дали ще харесваш, или не, различните видове "казване", е въпрос на личен избор и да, аз съм за по-изчистения подход. Обаче несвързаните с говоренето действия, използвани като пояснения за реплики, за мен са ГРЕШНА употреба на езика.

Roland wrote: Дали ще харесваш, или не, различните видове "казване", е въпрос на личен избор и да, аз съм за по-изчистения подход. Обаче несвързаните с говоренето действия, използвани като пояснения за реплики, за мен са ГРЕШНА употреба на езика.

Може пък да сме свикнали с различни стилове на превод. Нещата, които за теб са кьопави и грешни, за мен пък са допълнително обогатяване на разказа (все за "казването" иде реч)

А може би просто си свикнал с грешката и не ти прави впечатление. Щото то не е въпрос на личен избор това дали нещо е грешно, или не.

За много хора липсата на пълен член в българския не е проблем, за МЕН е грешка. Значи ли това, че употребата на пълния член зависи от субективната оценка?

Май просто зациклихме.
Аз мисля, че човек може да се ужаси от нечия реплика, както и да се възмути и прочие. Човек реагира със сътояние и на реплики, а не само на физически действия.
Аз мисля, че само с каза той/ рече тя и по някое преживяно изхъхряне стилът става тромав, беден и повтарящ се. Въобще, ако ще разсъждаваме така няма защо да слагаме и "каза той", от пряката реч е очевидно, че го е казал.
Ти явно не мислиш така. Не виждам кво можем да направим обаче.

passer-by wrote:След като българският език дава възможности за по-картинно описание на дадено "казване", защо да не се използват?

В книгите, които съм чел преди време (за издания от 70-те и 80-те години говоря), се прилагаха точно подобни съвети на Сидер Флорин и смятам, че преводите им звучаха чудесно.

Остро против (когато става дума за преводи)! Аз лично на няколко пъти съм чел толкова творчески преведени книги, че съм се чудил дали с преводача не сме попаднали на различни оригинали. Не че я няма и обратната тенденция, де - още си спомням един превод на Том Робинс, който ме накара да се чудя...

Morwen wrote:Май просто зациклихме.
Аз мисля, че човек може да се ужаси от нечия реплика, както и да се възмути и прочие. Човек реагира със сътояние и на реплики, а не само на физически действия.
Аз мисля, че само с каза той/ рече тя и по някое преживяно изхъхряне стилът става тромав, беден и повтарящ се. Въобще, ако ще разсъждаваме така няма защо да слагаме и "каза той", от пряката реч е очевидно, че го е казал.
Ти явно не мислиш така.

Избягвай да констатираш какво "явно" мисля, това не ти дава особено предимство при спор с мен. ЯВНО не мисля така, не съм олигофрен, благодаря ти много.

Човек може да се ужаси от нечия реплика, защото тя е част от ситуацията/средата, както всичко друго. НО ужасяването е нещо пасивно, което правиш сам, а не активна реакция. ОТ ужасяването могат да възникнат много активни реакции, но то самото не е такава и съответно не може да пояснява активна реакция като говоренето и да стои естествено и на място.

Не, ако в оригиналният текст е "каза", не виждам защо преводачът трябва да интерпретира казването с някви отсенки, които няма как да знае. Но аз говорех по-скоро за посането на текст.
Бтв, вярно че не съм чела чак толкова английска литература в оригинал, но не съм останала с впечатлението, че там карат само на "каза".
@Рол
Констатирам това, което чета.
Т.е. не трябва да е "ужаси се", а "изби го студена пот, зениците му се разшириха и започна да пелтечи"? Става, но не виждам защо да е единствено правилното. И какво ако искаш да предадеш с две думи състоянието на героя си, а не с многословни обяснения за физическото му състояние или цитати от мислите му? Понеже това е някво моментно състояние примерно и не си заслужава тези два абзаца.

@ Rol (по въпроса за субективната оценка, че докато пусна отговор се изписаха сума ти неща)
Не, разбира се. Затова поясних, че говоря за казуса с начините на изразяване на "казването". Иначе смятам, че ти специално си един от хората тук (и не само), които най-добре ползват български писмено и говоримо и грешките, от които се дразниш, обикновено дразнят и мен. Затова ми е толкова интересно мнението ти за "неправилната" според теб употреба на глаголите в този конкретен казус.

За грешките, с които съм бил свикнал - не смятам, че начинът на превеждане и ползване на български, с който съм свикнал от малък и на който държа, е грешен. По-скоро от мързел се ползват все по-рядко възможностите на езика роден наш и се свиква с по-минималистична употреба на думи - все по-малко думи за все повече ситуации.

Morwen wrote:Не, ако в оригиналният текст е "каза", не виждам защо преводачът трябва да интерпретира казването с някви отсенки, които няма как да знае. Но аз говорех по-скоро за посането на текст.
Бтв, вярно че не съм чела чак толкова английска литература в оригинал, но не съм останала с впечатлението, че там карат само на "каза".

Всъщност там основното е "said", което на английски е невидима дума. Тагването обаче при тях е много по-рядко от конструкции тип

"You will not do this and that's final!" He stormed out of the room.