ShadowDance

Ashara wrote: Ахахаха.

Еми, можеш да правиш като една приятелка, прескачаш главите за Ранд (и "трите кокошки") и четеш нататък. Смисъл, то така или иначи си е като сапунка, няма да изпуснеш нещо по-важно.

Доста интересен подход за четене. Но определено я разбирам.

Или да четеш само за Ранд- така се четат само за 1 час.

Избягвам да препрочитам книги, поради две основни за мен причини:

1. Има толкова много книги, които не съм чел, че е престъпление да препрочитам стари.

2. При малкото време което имам трябва да се развивам а не да тъпча на едно място.

Изпускаш според мен. Има много книги, които човек е хубаво да препрочита през различни периоди от живота си.

Celeborn Dumbledore wrote:Избягвам да препрочитам книги, поради две основни за мен причини:

1. Има толкова много книги, които не съм чел, че е престъпление да препрочитам стари.

2. При малкото време което имам трябва да се развивам а не да тъпча на едно място.

Глупости- това да си изясниш детайли по дадена книга или да вникнеш нещо което си пропуснал при първо четене (или да четеш с нов поглед над нещата) в никакъв случай не е тъпчене на място.

Но пък и изобщо не може да се сравнява с прочитането на нова книга, да не говорим, че повечето случаи препрочитането не е с цел някакво изясняване, а просто щото те е накефила книгата и искаш пак. Т.е. точно тъпчене на едно място си е.

Roland wrote:Но пък и изобщо не може да се сравнява с прочитането на нова книга, да не говорим, че повечето случаи препрочитането не е с цел някакво изясняване, а просто щото те е накефила книгата и искаш пак. Т.е. точно тъпчене на едно място си е.

Тук не съм много съгласен. Препрочитането на една книга, защото те е накефила, е точно толкова "тъпчене на място", колкото многократното слушане на едно парче или гледане на един и същи филм ("Зорба гъркът" или "Не тъгувай" съм ги гледал има няма 7-9 пъти, и пак бих си загубил време с тях)

Добре, Рол, защо според теб има смисъл гледането на филм по няколко пъти, а препрочитането на книга - не?

Защото препрочитането на книга рядко може да коства само час и половина-два в сегашното задръстено с работа ежедневие.

Зависи от книгата. Голяма част си ги препрочитам просто за кеф и отмора, защото ме мързи да почвам нещо ново, но други си ги препрочитам и откривам все нови неща и ми дават нови преживявания.

Също така обичам да сравнявам как съм възприел дадена книга примерно на 17 и на 25 годишна възраст и как са се променили критериите и възприятията ми..

Най-малкото има книги, които не са за определена възраст и това, че си се излъгал да ги прочетеш тогава, и не са ти харесали означава ли че няма да им дадеш втори шанс? При мен такива случаи са Великия Гетсби, Спасителят в Ръжта, Зимата на нашето недоволство и доста други. Все книги, които съм се хвърлил да прочета прекалено малък. Някои съм изчел, други не съм успял даже. Но определено мисля да ги пробвам пак.

Примерно сега мисля да си препрочета Сто години самота. Просто след вчерашното гледане на Любов по време на холера страшно много ми се дочете Маркес пак. И съм абсолютно сигурен че ще видя книгата по съвсем различен начин отколкото преди 10 години.

Demandred wrote: Също така обичам да сравнявам как съм възприел дадена книга примерно на 17 и на 25 годишна възраст и как са се променили критериите и възприятията ми..

Именно!
Никой не може да ми докаже че на 16 може да схванеш посланията на някоя книга от раз.
И че трябва да чета само някакви нови книги за изпълня някъкъв норматив едва ли не.

А на мен никой не може да ми каже, че препрочитането на Колелото и горе-долу всяко друго мейнстрийм фентъзи е нещо различно от циклене на едно място и мързел. Айде сега, не всяка книга я е писал Джийн Улф, че да се схваща истински чак на второ четене...

Е никой не говори точно за Колелото. Ставаше въпрос за принципно препрочитане на книги. Иначе спокойно човек би могъл да ти каже, че не всяка книга е мейнстрийм творение на Фийст, че да се нуждае от кротък еднократен поглед по диагонала.

Може, но пък ние знаем, че баш при фентъзито ситуацията обикновено е такава. Дори в любимия ми Малазан нещата, които хващаш на втори прочит, са най-вече сюжетни.

Не искам да бъда разбиран погрешно - в препрочитането няма нищо твърде лошо, но или когато става дума за книги, четени в твърде крехка възраст, или за доста изолирани случаи, когато си личи, че вторият прочит ще осмисли произведението повече.

Щото и аз с кеф съм си препрочитал Играта на Ендър три пъти, ама да кажа, че някаква съществена разлика съм открил...

Колелото го споменах, щото някой наоколо беше писал как си го препрочел... не помня в кой топик беше.