Любомир Николов за стила на англоезичните фантасти

[passer-by]

Ами според тълковния речник стилът е "съвкупност от отличителни особености на художествени произведения, характерни за дадена епоха, школа или нация" ИЛИ "съвкупност от особености, характерни за дадено лице".

Под "стил" в тази тема аз разбирам умението на даден автор да си служи с езикови средства:
- за да придаде допълнителна емоционална окраска на дадено описание на събитие/пейзаж/портрет на персонаж/друг елемент от сюжета
- или да разкрие социалното/професионалното/образователното/друг тип ниво на даден персонаж
- или моментно състояние на персонаж (пропускане на определени части на речта в говора на душевно болен, например или някакво емоционално състояние, афект и пр.).
Това са конкретни примери, които ми хрумват в момента, не претендирам с няколко думи да обхвана всички възможни варианти.

Стилът позволява по различни начини да се опише едно и също нещо. Пример par excellence - "Упражнения по стил" на Raymond Queneau.

[Trip]

Емоционална окраска в смисъл на? "Емоцията" в случая не е ли вид "смисъл", който авторът вкарва в текста си и не е ли възможно и други видове смисъл, освен емоционалния, да съставляват част от стила?

Разкриването на споменатите от теб особености на някакъв персонаж не са ли част от тия неща, които могат да бъдат изразени по много начини чрез стила? И това не ги ли прави не елементи на стила, а неща, подлежащи на стилова обработка?

А какви биха могли да са самите елементи на стила тогава?

А едно и също нещо ли се казва с промяната на стила? Не се ли променя и нещото (доколкото "нещото" в литературата принципно не е нещо материално, а мисъл)?

А какво е добър стил тогава? Как се мери стилът на един автор срещу този на друг?

[passer-by]

Признавам, че ми е трудно да ти дам теоретични обяснения и аналитични разчепквания на мои вътрешни усещания. Един текст може да ми звучи страшно добре, друг - стандартно, трети - отвратно, без непременно да мога да обясня защо с думи прости.

Ти би ли могъл?


(Все едно да ме питаш защо ми харесват картините на Леонардо да Винчи, а не тези на Пикасо, например )

[Roland]

Предполагам, че точно това е идеята на Емо - твърде много фактори обособяват "стила" и повече от половината от тях са субективни. Крайно нагло е от страна на който и да е преводач да си мисли, е може да променя или, не дай си боже, да "разкрасява" даден стил

[passer-by]

Съгласен, затова и пуснах темата с идеята да питам тези от вас, които сте чели доста англоезична фантастика в оригинал, дали когато я четете имате същите впечатления/усещания като изразените от Любомир Николов или напротив?

[Roland]

Съгласен, затова и пуснах темата с идеята да питам тези от вас, които сте чели доста англоезична фантастика в оригинал, дали когато я четете имате същите впечатления/усещания като изразените от Любомир Николов или напротив?

Еми аз си казах, че нямам такива.

[Lazy]

Крайно нагло е от страна на който и да е преводач да си мисли, е може да променя или, не дай си боже, да "разкрасява" даден стил

100 % съм съгласен с това мнение. Работата на преводача е да превежда, и колкото по-малко се забелязва присъствието му, толкова по-добре. Ако някой се изживява като по-велик и като по-голям стилист от автора, който превежда, ей го къде е компютърът, да сяда и да пише великите бестселъри.

[Lazy]

Съгласен, затова и пуснах темата с идеята да питам тези от вас, които сте чели доста англоезична фантастика в оригинал, дали когато я четете имате същите впечатления/усещания като изразените от Любомир Николов или напротив?

Трудно е да се отговори, без да са дадени конкретни случаи. Но ако трябва да се разсъждава по принцип, и според мен твърдението на Любчо Николов е малко пресилено. Освен ако няма предвид автори като Док Смит, да речем.

[Trip]

При мен поне вътрешното усещане е нещо, което имам, докато чета за пръв път. Ако нещо ми хареса, или пък не ми, и ми се занимава, често мога да идентифицирам вътрешното си усещане и да го облека в конкретика; удоволствието ми по този начин единствено расте.

Аналитичните разчепквания се правят само ако след това протече и неизменният обратен процес - синтезът.

Това е като да видиш някоя картина в убити цветове, да я погледнеш по-отблизо, за да станат те по-ярки и отчетливи, и после да я погледнеш отново цялата, по-ярка и отчетлива.

Освен това не искам теоретични обяснения, примери с обяснения кое точно ти харесва в тях и защо също биха били съвсем на място.

Аз бих могъл да дам всякакви обяснения за нещо, което ми е харесало. Бих могъл също да дам и някаква теоритична рамка, но ще е дълъг пост

Накрая - след като темата е за стила като елемент от худ. литература и за това дали конкретно този на англоезеичните фантасти е добър и доколко, не мисля, че с приказки за вътрешни усещания и "звучи ми, не ми звучи" можем да имаме каквато и да била дискусия - само някакво изброяване на предпочитания. Ако ще е така, не си струва.

[Interpreter]

Общо-взето съм съгласен с последното на Трип. И "Валката" мисли всъщност да не отговаря на прокурорските въпроси на "Монката". Колкото до "Любчо" - явно е, че колегата преди 11 г. е огласил някои преводачески вопли, които стават все по-валидни напоследък. И не става въпрос само и единствено за англоезични автори, било на СФ, на фентъзи или на нещо друго. Същият ропот го чувам напоследък и от други колеги преводачи, не само от английски и не само от тези жанрове: паразитен текст, ненужно маниернечене, логорея - на фона на иначе интересни идеи, които просто може да се изразят с много по-икономичен текст. Съжалявам, но тагове от типа "И на лицето му се изреди низ от изражения, изобразяващи разнообразие от чувства и емоции, вариращи от плаха скръб до смътно ликуване..." просто не съвпадат с личния ми вкус. Трип вероятно е прав - като преводач аз не мога много да ритам, а в повечето случаи съм длъжен да предам нещата точно така, както ги е описал авторът, като се дистанцирам от личния си вкус. Вероятно.

[Roland]

Ъм, литературата се развива. Тва, че преводачите сте със закостенели литературни схващания, е проблем на ЕГН-то ви, не на новите автори Не почвай и ти с "по мое време", плс И не пускай коментари, които не можеш да защитиш, докато сме на въпроса с препоръките. Щото прокурорски или не, въпросите ми са си съвсем адекватни.

[Interpreter]

Ъм, литературата се развива. Тва, че преводачите сте със закостенели литературни схващания, е проблем на ЕГН-то ви, не на новите автори Не почвай и ти с "по мое време", плс И не пускай коментари, които не можеш да защитиш, докато сме на въпроса с препоръките. Щото прокурорски или не, въпросите ми са си съвсем адекватни.

Е, приятелю, боя се, че тук малко се поизложи
Литературата се развивала - о, каква изненада.
И какво точно общо има ЕГН-то на преводачите с нейното развитие? ЕГН-то може да има нещо общо с това, че ЕГН-то на момичетата, които ни е дадено да обичаме е нормално да започва с не повече от 72, примерно, но какво общо има това с текста? За Ериксън изказах предостатъчно несъгласия, мисля - и тук, както и в темата, посветена на него. За миг не оспорвам грандиозното му въображение, поради което и го препоръчах бтв., преди да се разшуми из нашите форуми за него и без да допускам, че ще ми бъде възложен. Това е интересен под-топик бтв - как възприемаш един текст в оригинал като читател и как - като се наложи да го предадеш на родния си език. За Фийст - железен и постоянен стил, разказва хубави истории, трогателни. С упоритостта му да започва всяка глава с двусловно изречение-параграф аз примерно, като читател, не съм съгласен. Но в повечето случаи се старая да го спазя - така е решил.
А ти ще си ли така добър да ми отговориш на един въпрос: Защо на мен стилът на Геймън, на Мартин, на Силвърбърг, на Бруст, на Бънч и Кол, на Харисън, на Едисон и някои други ми допада, а пък със стиловете на други автори като читател имам субекивни проблеми?

[Itilon]

От преводача

Приятели на фантастиката, не хвърляйте камък насреща ми, когато ви кажа, че мнозина от знаменитите американски и английски фантасти не дават пукната пара за стила. Съжалявам, но е така. Факт. Онова, което виждате в преводите на български, често е сресано, фризирано и пригладено - просто защото (казвам го без капчица фалшива национална гордост) езиковата култура на българските литературни среди е изключително висока. Навярно въпрос на традиция. Така или иначе, в оригиналния си вид редица превъзходни фантастични произведения биха ви се сторили малко недодялани и недоизпипани. Пак въпрос на традиция, предполагам. Просто в англоезичната фантастика се цени най-много добрата фабула, умело изградените образи, напрегнатото действие... А дребните стилови недостатъци често се подминават с великодушно око. Естествено тук не включвам майстори на перото като Бредбъри, Саймък или Фредерик Пол. Ала те са по-скоро изключение, отколкото правило.

Та въпросът ми е към тези от вас, които са чели повечко англоезична фантастика в оригинал. Какво е мнението ви за болднатата част от предговора? Склонни ли сте да се съгласите с казаното в нея или смятате, че подобно твърдение е силно преувеличено?

Хъм, Любо Николов е великолепен преводач, в това едва ли някой се съмнява, но той Е и посредствен автор. И това, което казва за езиковото ниво на българските литературни среди, особено при сравнение със западните, просто не е вярно. За 4 страници по темата никой не спомена дори един български автор, чийто стил с нещо да превъзхожда стила на чуждоезичните писателите.

Иначе е безспорно, че много от западните писатели пишат слабо (и въпреки това на запад не излизат чак такива безумия, каквито се появяват по нашия пазар). Не разбирам обаче защо преводачите трябва да разкрасяват "произведенията" им. Минувачо, още веднъж, преводът би следвало да се държи колкото е възможно по-близо до оригинала. Поне според мен!

EDIT: RRSunknown, защо Азимов?

[Lazy]

Хъм, Любо Николов е великолепен преводач, в това едва ли някой се съмнява, но той Е и посредствен автор.

А на тебе кой ти каза, че Любомир Николов е посредствен автор? "Десетият праведник" е много силен роман - и като оригинални идеи, и в стилово отношение (богатство на езика, интересни метафори).

Винаги ми е било много смешно когато някой се пъне да се покзава компетентен по въпроси, от които си няма никаква представа.

[Roland]

Не съм чел Николов и нямам мнение по тоя точно въпрос, но ТИ пък откъде знаеш, че Итилон не го е чел?