ShadowDance

The Dragon wrote:На всичките ти 14, както и на още 20-на. Както всяко нормално човешко същество навършило повече от 5 години

Съгласен с Огнедишащия.

Освен това има един лаф, който по смисъл гласи "Светецът е човек, който доста е съгрешавал преди това" - вероятно за да натрупа опит чрез опознаване на всички страни на човешкото поведение.

А, да, и крилатата фраза на хер Гьоте "Нищо човешко не ми е чуждо".




(Лек офтопик: Впрочем, любимата ми българска дума е "човещина". Има два смисъла. )

не считам похотта за толкова тежък и смъртен грях. прави ми се секс в по-голяма част от денонощието. но да кажем, че най-много съм се възгордявал.

Мдам, а май има хора, които така и не схващат идеята за прекомерното отдаване на определени иначе нормални човешки щения и залитания... ама явно няма смисъл и да го повтарям това за прекомерното, щом още не е ясно

Хмммм интересна тема.......

Шайх, греховете, които си добавил са истинни, но все пак и аз смятам, че те са второпричинени от Седемте гряха ТМ.
Алчността + малко гордост води до ревност (искаш ти и само ти да притежаваш някого по някакъв начин - независимо дали приятел или любим), страхът не съм сигурен, че може да се приравни към греховете и едва ли заради него специално .... хъм....
Тщеславието пак идва от алчност и горделивост ( което ме навежда на една корекция все пак - 7. не е Гордост, а Горделивост (- pride - vanity ако не им бъркам правописа), а това е нещо съвсем различно от гордостта) същото можем да кажем и за предразсъдъците, властността.
Лицемерието вече е трудно за дефиниране.......

В смисъл - не си в грешка като ги добавяш, но те произхождат от Седемте, които са всичко друго, но не и измислени за да потискат тълпата. Интерпретацията, която даваш е правилна ако страдаш от предразсъдъци, но Пенчев ти даде истинската, християнската страна на нещата.

Идеята на греховете е общочовешка. Нито един от тях не води до НИЩО добро. И само да поправя няколко неща, които са обща заблуда - християнството НЕ Е овчедушие. Напротив, това е религия на силният дух, на личната воля и прочее път към юберменшът. Това че някакви люде в раса и облечени като чародеи, поддали се на много от греховете (включае на тези, дето ти изброи, особено лицемерието) го изкривяват и използват, за да властват над простодушните маси, това че ТЕ оставят ПРЕДРАЗСЪДЪК спрямо християнството - това е отделна тема на разговор. Това обаче няма връзка с веруюто. Къде Старият Завет учи юдеите на овчедушие? Дори напротив! Къде Новият Завет проповядва овчедушие? Какво значи да обърнеш другата буза? Замислял ли си се? Ако някой те удари, и съответно и ти го удариш и после той пак...... е става меле. Ако успееш да си удържиш гнева обаче (за което, повярвай ми, се иска доста повече лична сила и то духовна) има шанс да избегнеш безсмислено насилие и позор - все за един от двамата. Разбира се ако лумпенът продължи - око за око, зъб за зъб, нога за нога....... Но не и преди това. Не и преди да опиташ с лючов. Самият Христос се защитава когато го удрят безнаказано - но също така учи и на любов. Наистина - има нещо много сбъркано в това да се мислиш за нещо повече от останалите, има нещо много нередно в това, едни да признаваш за хора, а други - за животни и идиоти, само защото сте били поставени при различни условия......
И прочее и прочее........

Иначе грехът, с който ми беше НАЙ-трудно да се преборя и с който се боря и до ден днешен е горделивостта. И то трудно беше да погледна на останалата част от света като на равни. Да, по-умен съм от повечето хора, да - водя се потомствен аристократ, да - имам по-висши интереси и осазнавам това и си имам гордостта - няма смисъл да не си го презнаваш. Човек трябва да си знае цената и да не се принизява под нивото, което е достигнал САМ - било то с четене или учене или вроден талант. Но не трябва да е горделив. Защото едно е да знаеш, че си с по-висши интереси от повечето останала част от човечеството, но това не те прави повече човек от тях? Нима не кървиш като тях? Нима не си роден и няма да умреш като тях? Те също са личности! И те също имат правото на личен избор и на ТОЧНО толкова живот, колкото и ти. Какво като съм теолог? Какво като чета и се интересувам от литература, която е твърде абстрактна за повечето други хора? Какво, като се занимавам с музика? Какво? И прочее това важи за всички. Някой обикновен селянин ще ме погледне и ще ми се изсмее. Защото моите интереси за него биха били смешни. И така нататък. Затуй се опитвам (а дано и успявам) да вниквам в личността на всеки и да го оценявам по достойнствата му, без при това да го съдя.

И всичко това само за горделивостта. Не, греховете не са лишени от смисъл, дори напротив. Всеки един от тях си тежи точно на мястото и има точно приложение. Да, човешко е да сгрешиш. От слабост човек не се отървава за ден или за два. Ала трябва ли човек да се оправдава за липсата си на лична сила? Човешко е да се греши. Но само първите десет пъти. От там нататък това е просто ОПРАВДАНИЕ за слабост. И то слабост не за да спазваш закони, наложени ти от някого. Слабост, за да спазваш норми, които да те направят по-добър и да направят ТВОЯТ живот по-хубав и стойностен.
Аз обаче пак почнах да проповядвам..........

Roamer wrote:Мдам, а май има хора, които така и не схващат идеята за прекомерното отдаване на определени иначе нормални човешки щения и залитания... ама явно няма смисъл и да го повтарям това за прекомерното, щом още не е ясно

Понятието "прекомерно" е въпрос на субективна преценка, Роум. Прекомерното за теб може да не е такова за мен и обратно.

Впрочем от изброените 14 гряха над половината според мен не са "иначе нормални човешки щения и залитания" дори в умерени дози. Но пък може да ме запиташ кое за мен е "нормално" и "умерено" и пак опираме до субективната преценка.

Принципно си прав за това, че определението на "прекомерно" много зависи от много неща - но именно от много неща, а не само от субективната преценка Главното, което имам предвид, е, че определението за "прекомерно" за всеки един недостатък на характера зависи до голяма степен от нормите на конкретното общество в конкретното време.

Основната идея със записването на "смъртните грехове" в религиозна книга все пак е била опит за подтикване на хората да се държат така, че обществото като цяло да оцелее и да добрува - а заедно с обществото и отделните хора. Мрррф... не говоря за някакъв вид алтруизъм, пълно себеотрицание, живот само и изцяло за благото на обществото, никаква мисъл за собственото добруване и т.н. - това, както няколко пъти е показано исторически, е сложно, не се връзва много добре с човешката психика (или с инстинктите за самосъхранение) и поне досега не е открит начин да бъде направено "както трябва" Имам предвид по-скоро това да не живееш живота си само и изцяло за себе си, а от време на време да се замисляш дали някои постъпки, дали нещо, което ще направиш или няма да направиш, няма да навредят на хората около теб, на роднините ти, приятелите ти, а и на не толкова близки и познати хора, повече, отколкото ще ти донесат полза на теб.

От тази гледна точка различните общества са поставяли различна тежест на различни качества на характера, но някои недостатъци общо-взето винаги са били смятани за, ммм, неудобни и неподходящи, когато някой индивид ги прилага в големи количества. Разбира се, мога да дам и конкретни примери:
- леността в големи количества води пряко до живот на гърба на другите и до това съседът ти и брат ти да се мОрят на нивата, докато ти си лежиш вкъщи и не си мърдаш пръста дори една книга да напишеш, ако щеш;
- алчността в големи количества може да доведе до няколко неща - или абстрактното концентриране на било пари, било други ценности, в твоята къща, без те да се връщат обратно в обществото, при което доста други хора могат да обеднеят (говоря за алчност в *големи* количества, в мащаба на племенен вожд, градоначалник или дори цар), или до доста по-разбираемото ламтене за нещо и пренебрегване на други нужди - примерно имаш си най-голямата колекция от златни и диамантени яйца на Фаберже в областта, ама вратата на гаража ти хлопа от години, а децата ти ходят на училище с изпокъсани стари чанти;
- лакомията в големи количества може да има някои от последиците на алчността, може да има доста по-преки последици, като примерно брат ти и детето ти да са недохранени, защото ти изяждаш всичко, а може да има и много по-преки последици за здравословното ти състояние

Та така... все пак във всеки момент от времето, във всяко общество *има* някакви повече или по-малко общоприети норми за поведение, които включват някакви граници на личните щения. Да, не са *точни*, да, за различните хора различни неща биват толерирани в различна степен, да, за различните общества ударенията са на съвсем различни места - но някаква дефиниция за "прекомерно" *винаги* има.

Прав си за субективната преценка, Ицо, тя е както в безконечният спор "английският или българският език е ПО-" или "християнството или атеизмът руулс" и т.н.

Затова винаги натъртвам, че дадено мнение е МОЕ и на никого другиго. Същото е и с греховете. Църквата и до ден днешен прави конференции и избистря и избистря понятието за грях (което води до смешни по мое мнение резултати - примерно в брошурките за изповед тренирането на бойни изкуства се води грях! Демек аз съм грешник, а някои хора са епитоми на САТАНАТА ).

Грехът като цяло заема по-различно място от сегашното си в първодогматите на християнството. "Бог е сърцеведец." И единствен Той може да съди хората. Примерно "Престъпление и наказание" засяга темата. Защото хората можем да съдим само това, което виждаме, без да съзираме причините в сърцето на даден човек. Да речем - ако изучаваш У-шу или карате само за да вървиш по улиците и да пребиваш този и онзи - да, това е грях. Ако го изучаваш обаче, за да имаш по-добра физическа форма, за да се научиш на самодисциплина и евентуално за да можеш да се защитиш - това определено не спада в графата грехове. ЗАтова и изповедта е за да изповядаш греховете, които ти тежат, постъпките, които ТВОЯТА съвест причислява към греховете.
Първопричината, мотивът - те превръщат дадено нещо в грях. Не самото действие. И една брошурка не може да дефинира що е грях и що не е.
Пример - изследвайте семантиката на "прелюбодеяние". "Действие пряко любовта ти". Това не означава само да легнеш с някого. Това значи и да изневериш на принципите си, да потъпчеш ЛИЧНАТА си любов в даден аспект.
Какво е прелюбодеянието? (Сега теологът отстъпва на демона) Да си "гадже" някому, и същото време да обичаш и друга. Ако легнеш с нея и претвориш любовта в единство - телесно и духовно, това Е ЛИ прелюбодеяние или не е? И никой не може да ме убеди, че подобни неща като да обичаш две/двама или повече не се случват. Ето една друга субективна точка на погледа. И в същото време напълно достоверна.

Затова човек НЯМА право да съди другите. Всъщност има право да го прави, но редно ли е...... Някак си не може да не очакваш и да ти се върне. Ето друг пример. Често пъти се появява някой горделивец, който смята, че е хванал дядо Боже за шлифера и обявава другите хора за смешни, не зачита авторитета им и се движи сред тях само и само да си издигне егото още повече. И сам не усеща колко ТОЙ е смешен за останалите и презрян от тях. И губи приятели, или по-скоро няма истински такива....... И дори това мнение си е субективно мое

Такива ми ти работи.

ЕДИТ - Сега видях, че и Пенчев вече е писал. Да, съгласен съм с тебе и за обществените норми. Да не говорим, че ако всички спазваха направленията давани от тези грехове, щяхме да живеем в утопия...... е разбира се винаги има скверни люде ама...... мечти.....

Колкото до лакомията - хм - бях успял по едно време да докарам доста интересен момент с ограничаване на яденето, даже и плочки...... сега обяснявам на хората, че балонът над колана ми е в следствие от издутата диафрагма...... е вярно си е, ма само на 65 %

Хммм... не.

Говорим за грехове. Не можеш да "оправдаваш" някои като казваш, че те един вид не са чак толкова страшни ако са в "умерени количества".

Според мен самото понятие "грях" означава, че за изброените 14 вида поведение (или дори "само" седемте "смъртни") не се "допускат" извинения като "умерени количества". Иначе щяха да наричат грях само "прекомерната" им проява. А както вероятно си забелязал, при използване на думата "грях" не се минава по допирателната с количествени измервания.


ДОБАВЕНО: Базил ме е изпреварил, горното е за Роумъра.

Изповедта на Шайха се бави вече 4 страници. А беше първоначално обявена за 2 май вечерта. Интересно дали изобщо ще се появи.
До момента тук той пуска основно общи приказки и анти-християнски бълбукания. За пореден път в поредна тема.
Толкова познато, че чак скучно като поведение и отношение към другите.

Впрочем "Обич към славата и похвалите; славолюбие, пустославие" е дефиниция за тщеславие, а не тщесТлавие.

Шайхa преди 9 дни wrote:Ще дам тон, както Морви с право настоява, сигурно още тази вечер.

Гледам, че ти остава свободно време за всичко друго...

Избива ви на заяждане, между другото, и общо взето излагате се
Наистина не ми беше интересно да чета подканяния към Шайха във всяка възможна тема да си напишел изповедта. След толкова ръчкане и аз не бих я написала.

Какви изповеди, този форум да не е изповедалня?
А Шайхири да не е Жан-Жак Русо ли, що ли

Ми доколкото помня при книгите стана само след упорито напомняне... Иначе пускаш твоя очевидно интересуваща те тема, в която казваш "ае си споделяме, ма аз след малко", след което оспамваш и отролваш всички други активни теми дни наред, а за тази кой знае как забравяш. Това го избива на няколко от споменатите грехове...

passer-by wrote:Хммм... не.

Говорим за грехове. Не можеш да "оправдаваш" някои като казваш, че те един вид не са чак толкова страшни ако са в "умерени количества".

Според мен самото понятие "грях" означава, че за изброените 14 вида поведение (или дори "само" седемте "смъртни") не се "допускат" извинения като "умерени количества".

Минувач, с извинението на Maledictus, може! В днешният си, модерен, вариант, отиваш исповядваш се и отчето ти натрясква там едиколко си Отче Наш и едиколко си от други различни. И после ти опростява "греховете"!!
А по старому, който е можел си е изкупувал греховете. Плащали са си за опростяване от Папата директно.

Вярно, че не е точно "прекомерното" окачествяване за което говореше по-горе. Но все пак е доказателство, че не сме равни дори пред Бога!!! Поне за Църквата.

Колкото и да е тъжно, BaYa, няма нищо за извинение в грубата истина........ Тя си е така, уви...... И все пак - човек сам трябва да си изкупва греховете и да търси сам как да го направи, не да чака инструкции сдъвкано и изплюто...... Църквата съществува заради тези, лишени от лична сила....