Нарочно не пуснах превю, шото не исках да се повтарям дословно (и доцифрено
) малко по-късно.
Та ето ви направо ревюто - единствената разлика е, че вече съм гледал филма.
Първо да похваля шоуто преди премиерата. Бяха момчетата, сред тях някои приятели, от клуба за "персийско" кунг фу - и се справиха страхотно. Много подходящо надъхване за точно тоя филм.
Кунг Фу Панда по анимационни показатели, за да съм максимално ясен:
История: най-слабото място, доколкото не може - а не се и опитва - да избяга от клишето. Като изчистено клише с тежък пародиен уклон, обаче, си работи безупречно. Просто това трябва да очаквате. (Аз отново се бях изкушил да си изградя в главата нещо
малко по-сериозно.) Също така можеха да се вкарат още 15-ина минути преди кулминацията - сега всичко свършва неприятно бързо. Тай Лунг (лошия), По (пандата) и двамата учители (Шифу и Уугуей) са интересни образи, макар и шаблонни. Останалите са по-скоро схематична масовка.
Хумор (така любимите ви "
лафове"): доближава се до най-добрите. Има доволно физическа комедия (
ала легендарната Айс Ейдж саблезъба катерица Скрат) и бая смешни муцуни/лицева анимация (но не чак колкото в Рататуи). Често дразнещите в други филми поп-кълчър референции тук за щастие са ограничени в пародираната тема. Диалогът бива, но ше трябва да чуя оригинала, за да знам колко точно. (Дублажът с нищо не ме впечатли - нито лошо, нито добро.)
на човешки език: търкалял съм се от смях голяма част от филма, както и пълната зала наоколо, от децата до големите; ше се хареса на всички
Визия: отново не може да има сравнение с невероятния реализъм на последните Пиксари (Рататуи и Уоли) или Хепи Фийт, но не е и тва целта. Изпипана е точно колкото трябва, за да предаде неописуемата стилизирана красота на Изтока в едва ли не всеки кадър. А такава тема си кефи максимално и на ниво концепция.
Екшън: тук очаквано няма конкуренция, тъй като е първата маршъл артс анимация (можеха и по-рано да се сетят, баси
); макар че в Хепи Фийт пък имаше
уникални, спиращи дъха преследвания.
Като цяло
9/10, за да съм универсално обективен. (Аз лично и десятка мога да му дам, дори само заради визията и екшъна - а и по другите линии си е достататъчно добре, за да не пречи. Но предпочитам да я запазя за Уоли, дал бог.) Задължително групово ходене на кино. Много кеф, МНОГО смях.
И мен ме чакат още поне два пъти.
А после и продълженията, вече работят по историята на втора част.
Специален бонус за музиката, Цимър е в свои води. (Помните саундтрака на Последният самурай, нали? Може би единственият филм (наред с Нарнията, донейде), на който третият път в киното ми беше главно заради музиката.
)
Черешка за всеки, който се усети като мене кво животно е Шифу.
И да изчакате да свършат надписите, ей.
.
Ади, душата, слушай сега, това е просто стандартната ми процедура за хубава анимация. Може би са се получили двусмислия в конкретния случай. По точки:
