ShadowDance

Точно от imdb и подобните сайтове ми е останало това впечатление за "Double indemnity". След като изгледах другите два филма съм със смесени впечатления. "Out of the past" започна много добре и Мичъм и Дъглас кефят, но втората половина издиша по един особено безличен начин. Филмът напомня като идея на "A history of violence" на Кронънбърг. "In a lonely place" ми хареса най-много, въпреки че не се придържа към ноар клишетата, а клони повече към Хичкоковия съпсенс. За пръв път гледах Богарт впрочем.

Darkling wrote:За пръв път гледах Богарт впрочем.

честито.
айде сега казабланка, малтийския сокол, големия сън, сиера мадре, да имаш и да нямаш, бунта на "кейн", кий ларго и т.н. както си му е реда.

Относно Indemnity-то:

Аз откровено казано не си падам по жанра. Като изключим някои от film noirs (Touch of Evil, Strangers on a Train, The Big Sleep), повечето ги смятам просто з ане моят тип филм. Същото важи и за обсъжданият. Миналата година го гледах за първи път и се случи така, че го обсъждах с приятел, който учи в UCLA School of Theater, Film & TV. Аз тогава бях на вълна оплюване, а той ми съобщи, че е считан за "най-великият" ноар към този момент. Също така ми каза, че е сравнително нова тенденция да му бъде поставян този етикет, но беше убеден, че на академично ниво го пробутват за такъв (става дума, че той учеше дори нещо от сорта на жанрови характеристики).

Днес му пратих съобщения и поисках references, тези бяха, които получих:

* Film Noir by Andrew Spicer
* Film Noir: An Encyclopaedic Reference to the American Style
* The Dark Side of the Screen: Film Noir
* The Philosophy of Film Noir
* Film Noir by Alain Silver & James Ursini

В горе-упоменатите книги трябва да съществуват цитати на "мъдри" умове, обявяващи филма за "най-великия" ноар. Ако се наложи, предполагам, че той ще може да ми прати част от записките си или сканирани страници.

А това, че някои от елементите му не попадат в "класическата" рамка -това не е ли защото е сравнително ранен? Или?

всъщност въпросът беше риторичен.
по обясними причини "авторитетите" избягват изсилвания от вида "филмът Х е най-добър в жанра Y" (от тоя списък съм чел само първата и, макар че е отделено полагащо се място на DI, не помня някакви абсолютни изказвания в нея). но лесно мога да си представя как се конструира подобен аргумент, особено като реакция на проявения от теб негативизъм по отношение на филма.

като цяло тоя жанр има проблем с рамките - ако се подходи консервативно, то вътре ще останат само хардкор ноар неща от типа на антъни ман. ако се подходи либерално, може да се вкара половината кино от епохата, включително много неща на мейнстрийм големите като хичкок, уайлдър, хюстън, хоукс, къртиз и т.н.

double indemnity е ранен само по отношение на каноничните представи за ноар периода (края на 40те - края на 50те). по модерному (и либерално) дори част от експресионистичните неща на фриц ланг от немския му период са в кюпа. : )
проблемът (условно казано, в рамките на жанра) е, че били уайлдър не се мъчи да прави жанрово кино. той е страшен и в драмата, и в комедията, но не цели някаква жанрова стилистика. където я има, е по-скоро резултат от материала. и в никой от "ноар" филмите си (double indemnity, sunset blvd, ace in the hole) не стига до крайности като екстремен лоу кий, сенки, ъгли и прочие.

иначе по мое мнение всеки един от изброените от теб 3 филма (евентуално с уговорки за големия сън), и особено touch of evil (за който си трябва една отделна дълга хвалба : ), заслужава по-челно място в една ноар класация.

Забравих и Sunset Blvd, ма него все не мога да го възприема като ноар. А за Хичкок, искаш да кажеш, че и Shadow of a Doubt примерно може да му се брои, така ли?

shadow of a doubt е поне толкова ноар, колкото и double indemnity.
но не е само той. при добро желание може да се аргументира и включването на ребека, ноториъс, психо, dial m for murder, the wrong man, spellbound.

Scourge wrote:shadow of a doubt е поне толкова ноар, колкото и double indemnity.
но не е само той. при добро желание може да се аргументира и включването на ребека, ноториъс, психо, dial m for murder, the wrong man, spellbound.

OMG!

Мда, това тотално ме убеди, че този жанр никога не съм го владеела като разбиране и анализиране. Но пък ако ще включва толкоз Хичкок, тогава ще се окаже, че харесвам повече ноарчета.

"Черната Далия". Нищо не можах да разбера, честно казано. Плюс е, че и визията и Миа Киршнър са покъртително красиви.

Също така "Екзистенц". Предвидим беше, но ми хареса, Кронънбърг е натикал доста елементи от митологията си.

Гледах "Небесно царство" в режисьорска версия и докато го гледах се питах защо за орязали филма така жестоко. Просто страхотен.

Ще се повторя, ама просто трябва да го кажа: нали, нали? Отрязали са само основната история и мотивацията на героите, нищо чак толкова важно в крайна сметка...

Има го и това, но някой от отрязаните детайли внасят допълнителни внушения, както и придават на филма по-голяма цялост, което е само в плюс на зрителя.

Току що гледах "Хълмът на боровинките". Не знам. Нискобюджетен филм, с много слабости, но все пак... Това ако имаше по-щедър продуцент, сигурно щеше да се гледа навсякъде по света. Много хляб има в него. И нещо започнах да се паля по нашите филми на прехода, които бях пропуснал.
"Ти говориш, аз говоря. И не се разбираме. Двамата мълчим. Мълчанието ни свързва."

Тъкмо изгледах Atonement до средата и понеже в момента чета книгата (още съм в началото), ми беше интересно наред с многото промени, колко голямо количество дребни детайли са запазили всъщност Ако изключим блатантното несъответствие в това, че Брайъни трябва да е чернокоса, а във филма е руса, но никога не съм се впечатлявал от такива глупости.

Roland wrote:Тъкмо изгледах Atonement до средата и понеже в момента чета книгата (още съм в началото), ми беше интересно наред с многото промени, колко голямо количество дребни детайли са запазили всъщност Ако изключим блатантното несъответствие в това, че Брайъни трябва да е чернокоса, а във филма е руса, но никога не съм се впечатлявал от такива глупости.

Ей, страхотно! Коя Брайъни ти харесва като изпълнение най-много? За мен това ще остане като една от най-приятните адаптации правени някога. Помня, че миналата година бях с идеята, че ще се окаже пълен провал, тъй като смятах, че просто няма начин романът да бъде филмиран по задоволителен начин. Толкова се радвах, че сгреших.

Малката ми харесва най-много. Най-силно предава духа на героинята си от книгата.