ShadowDance

Alien Stones на Джийн Улф. Като всичко негово ме изкефи ужасно и ме остави с лекото усещане, че е имало втори пласт съвсем близо под повърхността, който изцяло ми е убягнал. Голям палавник е тоя Джийн Улф...

И продължавам с Джийн Улф - изчетох няколко разказа, като най-смазващ ми беше The Death of Doctor Island. МОНУМЕНТАЛЕН! В пъти по-як от първия, добре, че е бил дядо Айзък да омотае нещата, че да бъде написан!

Aз го четох преди 3-4 години и не помня много от него, освен че имаше яко surrealistic mind-bending... в някакъв момент хлапето май се протегна напред и само се докосна по гърба....

Смазващо як е, спор няма. Като всичко на Улф с дължина над 15-ина страници, както и преди съм писал, по-кратките далеч не ми въздейтват толкова силно.

Trip wrote:Aз го четох преди 3-4 години и не помня много от него, освен че имаше яко surrealistic mind-bending... в някакъв момент хлапето май се протегна напред и само се докосна по гърба....

Всъщност почна да се души и това не беше майнд-бендинг, а риалити-бендинг и си беше обяснено технически в сетинга. Просто Д-р Остров е разделен като парчета пица и всички страни на парчето те препращат към отсрещната. Съответно като застанеш срещу вътрешния ръб, можеш да докоснеш себе си.

Иначе Дем има право. Прочетох и Hour of Trust и въпреки че не съм сигурен, че го схванах, имаше ебаси яката упадъчна атмосфера. Верно си е, че по-дългите му са страшно силни.

Прочетох вчера един от известните разкази на Деймън Найт и в края се оказа, че цялата развръзка и въобще разказът като цяло се крепи на една трудно преводима игра на думи. Сетих се, че съм го мяркал преведен в нета и реших да проверя как се е справил преводача с този сериозен проблем. Оказа се, че разказът е преведен до половината и така е бил заобиколен проблема. Разбира се, в този си вид целият разказ е тотално безсмислен, но какво да се прави...

За любопитните - разказът е:

Spoiler: show

To Serve Man

Напоследък съм се хванал да чета лека-полека разказите на Робърт Хауърд за Соломон Кейн (докато чакам филмът да се появи в свястно качество). Днес погълнах на един дъх The Footfalls Within - най-добрият в цикъла досега. Кеффф!!! Атмосферата направо ме размаза! Може да се мери с най-качествените истории за Конан! Остават ми още три разказа, и то бая длъжки, плюс няколко фрагмента.

Освен това прочетох есето на Пол Андерсън On Thud and Blunder - любопитен поглед към най-често допусканите гафове във фентъзито.

Последните 2-3 седмици чета разкази на Шекли от интернет и съм много впечатлен от идеите.

Той май беше казал някъде, че много набляга на първото изречение, за да привлече максимално вниманието на читателя. При мен обикновено успява.

The Behold of the Eye на Хал Дънкан, има го онлайн. Доста готина идея: има феи, които трябва да живеят вътре в нечия глава, като притежателят на глават приютява не само феи, но и всичко друго, което му хареса (статуи, картини, при децата играчки, дори моменти). И, разбира се, феите също могат да променят картинката вътре.

Та се говори за една фея, която влиза в главата на едно мнооого малко дете, и за това какво се случва вътре от влизането нататък. Историята е готина и, както всичко от Дънкан, стилистично перфектна - наистина те пренася в обиталището на феята и предава емоции прекрасно, като за това последното може би помага и идеята, че пейзажът се променя според емоциите. Някои моменти особено...

Абе прочетете го.

Тъй като в някакъв по-ранен момент един модератор е написал три последователни поста, не се чувствам гузен.

Днес намерих в една забравена купчина книги един сборник от разкази, избрани от Маргарет Вайс. Свързващата нишка бяха драконите. Няма разказ без дракон, макар че в някои те са по-скоро страничен елемент.

Е, прочетох като начало разказите на Зелазни, Орсън Скот Кард и Джордж Мартин.

В тоя на Зелазни (The George Business) в началото един дракон на име Дарт се събужда, за да открие, че един човек на име Джордж е дошъл пред пещерата му, но не за да го предизвиква, напротив - предлага му голяма торба злато в замяна за една услуга... Доста приятна история за появата на легендата, мене лично ме разнебити от смях.

Тоя на Кард (A Plague of Butterflies) не съм съвсем убеден как е влязъл в сборника, понеже създанието само понякога бива наричано дракон, а всъщност си е просто извънземно... Не мога да кажа много за разказа, без да оспойля голяма част от сюжета, което при дължина тридесет страници не е желателно. Доста ми хареса все пак... емоцията в края е предадена невероятно добре.

А разказът на Мартин (The Ice Dragon) е просто съкровище и съм невероятно щастлив, че го прочетох. Главната героиня е едно малко момиче, родено през зимата, което през целия си живот си остава дете на студа: ръцете й винаги са хладни, може да държи ледени гущери в косата си (а те принципно пламват, ако ги държиш с ръце достатъчно дълго) и предпочита да стои часове наред навън в снега, вместо да яде гореща супа някъде под покрив. Първото изречение от текста е „Адара най-много обичаше зимата, защото леденият дракон идваше, когато светът изстинеше.“ И май казах достатъчно

The Ice Dragon е наистина чудесен разказ, аз го четох миналата година. Въобще Мартин има доста наистина добри творби в късата форма, силно препоръчвам сборника му Dreamsongs.

Thomas Ligotti - Teatro Grottesco. След ужасно силния първи разказ ми става все по-трудно да преценя дали го харесвам или не. При всички положения интересен автор.

Tor продължават с публикуването на разкази в блога си.
Днешния е забавен
Four Horsemen, at Their Leisure от Ричард Паркс.

Какво правят четиримата конници след Апокалипсиса

Исках да прочета за разнообразие нещо по-традиционно и акцентиращо на доброто старо sense of wonder, затова прочетох новелата на Артър Кларк A Meeting with Medusa. И получих точно каквото търсех - страхотни описания на атмосферата на Юпитер, мащабните и впечатляващи явления, ставащите там и грандиозните извънземни, населяващи я. Лекият сюжетен обрат в последните 2 страници ми се видя леко безсмислен, но това няма особено значение в случая.