Who watches?

[Amelia]

Spoiler: show

Манхатън въобще не е докосвал Лори в комикса. Накара я да му каже ранен неин спомен и оттам тя се замисли и стигна до въпросните изводи. А порно сцената в комикса липсва, само е намекната. Преди това обаче има някви безумия, със спасените от пожара в Арчи - сервираха им кафе и т.н. Цялото нещо беше доста далече от обичайния тон в комикса. Накрая свърши с огнехвъргачката. Във филма лиготията беше пренесена в порно сцената, щото не се занимаха с кафето - накрая и тя свърши с огнехвъргачката. Има лек ебавъчен елемент с импотентността на Дан - в песента се пееше Алелуя, за бога!

[Roland]

Хмм, да, сега проверих в комикса, верно го няма моджото, но това е супер ирелевантно. Просто Муур си надценява героинята, че може сама да направи логическата връзка между разпръснати малки споменчета от целия й живот, а сценарият на филма го кара по-правдоподобно.

И все пак това, че Муур не е изпростял да описва секс-сцени, не значи, че във филма е сложена с някаква по-специална цел от това да е секс-сцена. Ще си спомниш, че ТОТАЛНО същата я имаше и в 300, а ако ми кажеш, че и там е гавра, вече ше ти се смея. Е, нямаше я песента с Алелуята, но тя е подбрана за рандъм mood piece, а не заради конкретната думичка. Цялата история с кафето и т.н. беше да покаже колко им е нескопосан героизмът по принцип, особено след като не са го практикували от толкова време. Там имаше и супер нагли коментари от "спасените", ако си спомняш. Цялата тая работа във филма е махната, за да не усложнява нещата.

И пак казвам, за мен гавра няма, не и умишлена (макар че стилът на Снайдър си е гавра сам по себе си). Това, че ти я виждаш, си е само в твоя полза.

[Amelia]

За Алелуята - не бъди толкова сигурен. Музиката в тоя филм не е случайна. Досега четох ИМДБ тривия - супер интересно ми беше, можеш да й хвърлиш едно око. По едно време са мислели да кастнат Сигърни Уивър като Силк Спектър. Само не знам кой кого щеше да изнасили тогава.

Иначе в 300 секс сцената беше красива задна прашка, която мен лично не ме разсмя, за теб не знам. Там нямаше за цел да е комична като лекото тазово кълване на Дан в Уочмен. Въобще не е същата.

[Roland]

На мен ми беше тотално същата и всъщност малко по-смешна, щото като цяло целият филм ми беше малко по-смешен от тоя.

[Morwen]

Аз пък не мисля, че секс сцената беше смешна. Що се отнася до песента - голям фен съм й и обикновено не се очаква да е иронична.

[Vivian]

Нещо не си ме разбрала. За моджото на Манхатън имах предвид оная тъпотия (дето я няма в комикса слава богу), според която като докосне някого по челото и той вижда миналото си.

Права си. My bad, в такъв случай.

Иначе самата ретроспекция на Манхатън ми е една от любимите - особено с подбраната за целта музика.

Аз специално натъртих в review-то си, че само там музика и сцена вървят читаво

И не, в комикса не се обясняват ексхибиционистките му наклонности, но и там се шматка по гол задник през повечето време. Мен ме беше обзел нездравия научен интерес - от голямата пишка дето висеше като завеса там, не можех да му видя топките. Прекарах сума време чудейки се тоя има ли топки въобще...

Е, след като не са дали обяснение и в комикса, значи сигурно е препратка към древногръцките мислители...
Трябва да си призная, че на първо гледане и мен ме глождеше този въпрос. Както и как ли щяха да изглеждат...

Всъщност на Снайдър верно, че и двете му секс-сцени са ултра-смешни. Любопитно е как ли би снимал един порно филм...

[Roland]

В комикса има само едно споменаване на дрехи и то е, когато ходи на погребението. Става дума, че го "накарали да носи костюм". Създание, което е толкова над човека като мислене, очевидно е и над суетността-тире-свенливостта.

А и с тая паламарка...

[Amelia]

Иначе самата ретроспекция на Манхатън ми е една от любимите - особено с подбраната за целта музика.

Аз специално натъртих в review-то си, че само там музика и сцена вървят читаво

Пък аз сещам за още такива места. Unforgettable докато убиват Комедианта, The Times They Are a-Changin с прекрасната интродукция на Minutemen. Sound of silence на Саймън & Гарфънкел и погребението на Комедианта. И т.н. Точно па музиката на тоя филм да се критикува, вече става нелепо. И в кое точно ревю си го казала това, че не видях?

[Vivian]

Иначе самата ретроспекция на Манхатън ми е една от любимите - особено с подбраната за целта музика.

Аз специално натъртих в review-то си, че само там музика и сцена вървят читаво

Пък аз сещам за още такива места. Unforgettable докато убиват Комедианта, The Times They Are a-Changin с прекрасната интродукция на Minutemen. Sound of silence на Саймън & Гарфънкел и погребението на Комедианта. И т.н. Точно па музиката на тоя филм да се критикува, вече става нелепо. И в кое точно ревю си го казала това, че не видях?

Точно неправилната подборка за мен на музиката беше едно от нещата, които АДСКИ ме нервеха. Точно пък The Sound of Silence биде едно от най-големите себесъсичания, които Снайдър можеше да направи. Тази песен на фона на онва погребение? Към он! А ривюто иначе засега е достояние само на един човек, поради простата причина, че е за следващия брой. Presumably.

[Amelia]

Мхм и от мен ще има ревю, щото все някой трябва да го похвали тоя филм. Мисля да го драсна през уикенд-а, че сега трябва да си тровя живота със студентските писания...

Песента на Саймън енд Гарфънкел пък според мен беше чудесна за оная сцена. Според Уикипедия:

"The Sounds of Silence" is the song that propelled the 1960s folk music duo Simon and Garfunkel to popularity. It was written in February 1964 by Paul Simon in the aftermath of the assassination of President John F. Kennedy on November 22, 1963. Simon conceived of the song as a way of capturing the emotional trauma felt by many Americans.

Spoiler: show

След като показаха във филма, че Комедиантът е пречукал Кенеди, тая песен е повече от подходяща да се пусне на тва конкретно погребение. Още повече, че и текстът й е доста мрачен въпреки лиричната мелодия и много добре се връзва с погребения, при които някой е убит, за да мълчи.

Ти въобще проверяваш ли нещата, за които пишеш?

[Vivian]

Песента на Саймън енд Гарфънкел пък според мен беше чудесна за оная сцена. Според Уикипедия:

"The Sounds of Silence" is the song that propelled the 1960s folk music duo Simon and Garfunkel to popularity. It was written in February 1964 by Paul Simon in the aftermath of the assassination of President John F. Kennedy on November 22, 1963. Simon conceived of the song as a way of capturing the emotional trauma felt by many Americans.

Spoiler: show

След като показаха във филма, че Комедиантът е пречукал Кенеди, тая песен е повече от подходяща да се пусне на тва конкретно погребение. Още повече, че и текстът й е доста мрачен въпреки лиричната мелодия и много добре се връзва с погребения, при които някой е убит, за да мълчи.

Ти въобще проверяваш ли нещата, за които пишеш?

Радвам се, че Уикипедия е изтъкнала една от причините, поради които смятах, че употребата на песента е фарс - нечовешката й буквалност в случая, която вече във филма граничи с кич.

Другата, която на мен ми е далеч по-силна, обаче, се корени в простичкия факт, че същата песен е началото на ужасно известен филм и вече носи собствена конотация в киното като концепция. Тоест, нещо като запазена марка е. И се изисква удивителен режисьор, за д апомести това впечатление и да префасонира запазенете марка. Иначе се получава полу-пародиен ефект.

Пък за проверките -много рядко разчитам на Уикипедия във всеки случай (да не говорим, че съм фен на Саймън и Гарфънкъл и оттам могат да ми кажат много малко неща ).

[Amelia]

Ааа...
Другия филм...
Аз мислях, че си говорим за Уочмен тук, но щом ИМАЛО КОНОТАЦИЯ, тфа е друга бира вече...

Тогава е ок, предполагам. На други пък филмът не им е харесал, щото не бил забавен и хумористичен квито по презумция трябвало да бъдат комиксовите филми. Секви хора...

Бтв и аз съм фенка на Саймън и Гарфънкел, заради което и знаех тая песен и заради което я намерих изключително удачна и красиво връзваща се със сцената. Явно и дефинициите ни за кич са различни. В моите буквално пасващите си неща определено не са кич.

ОМГ, тая Мак клавиатура е 5 минути след мен. Аман!

[Roland]

Естествено, че трябва да има конотация. Аз, пуста филмова култура , си нямам идея за кой филм иде реч (някой много военен и интензивно виетнамски от тия великите, дето съм ги проспал на младини?), но не мисля, че това е невалиден аргумент, ако наистина песента е емблематична за него.

А че буквализмът и на мен не ми съвпада с кич, не ми, но и ми пречи да се кефя истински на разни неща. Аз затуй тоя филм не мога да точа лиги възторгнато по него, щото е направен твърде тежко, без финес, без майсторство. Дърварски. Дори яките неща в него са груби.

Макар че конкретно тая песен ме радваше много де

[Amelia]

Предполагам става дума за оскаровия The Graduate.
Филм от 67-а. Който твърде малко хора от днешното поколение са гледали. Очевидно. Та въпросната конотация и емблематичност след 42 години и потъване в забвението за масовата публика, става леко спорна.

Другият вариант е да е Bobby отпреди 3 години. Някой тук да го е гледал и да се е конотирал от него случайно?

[Vivian]

Ааа...
Другия филм...
Аз мислях, че си говорим за Уочмен тук, но щом ИМАЛО КОНОТАЦИЯ, тфа е друга бира вече...

Тогава е ок, предполагам. На други пък филмът не им е харесал, щото не бил забавен и хумористичен квито по презумция трябвало да бъдат комиксовите филми. Секви хора...

Бтв и аз съм фенка на Саймън и Гарфънкел, заради което и знаех тая песен и заради което я намерих изключително удачна и красиво връзваща се със сцената. Явно и дефинициите ни за кич са различни. В моите буквално пасващите си неща определено не са кич.

ОМГ, тая Мак клавиатура е 5 минути след мен. Аман!

Ние пак си говорим за Уочмен, но все пак не е като да е единствения филм дето сме гледали (надявам се).

Просто за мен конотацията е така ярка в случая, че е като ОНАЗИ сцена на Шарън без гащите дето се разклечваше. Нарицателно е.

Като се замисля "дърварски" е изключително точно попадение за дефиниране на филма.