ShadowDance

Вижте какво си намерих в съседния двор. (той си ме намери де, след като цяла нощ плака под прозореца)
Вече се казва Чарли, семейният съвет реши, докато бях заета да му топля млякото (на котето, не на съвета). Според ветеринаря бил на 20 дни (котето, не ветеринаря), щял да стане дългокосмест и трябва да се храни на три часа (котето. да не стане грешка)

Ама то прилича на пухче за пудра! Да ви е жив и здрав Чарлито

Егати сладура!

Да ти е жив и здрав и да имате дълги години щастие радвайки се един на друг. Хубаво, че и семейството го е приело. (Впрочем, не е ли редно ти да си му кръстница, а не семейният съвет?)

Аз като прибрах нашата зад блока (тя си ни одобри, де) преди 9 години си я кръстих Мачо (като предишните живели у нас).

Ръфлек - морално задължение е да пускаш по три снимки на ден на сладура.

И на спиро. И на Чарли докато атакува Спиро.

Сладурченце!

Подозирам, че Чарли ви благодари, в момента се гали в монитора и мърка. Като дъскорезница. Преди малко се разходи по клавиатурата и блокира компютъра, терористът дребен.

passer-by wrote:Впрочем, не е ли редно ти да си му кръстница, а не семейният съвет?

О не, на мен ми е наложено вето да кръщавам каквото и да е било, след компютъра Пантелей, рибките Харалампи, Хараламби и Караламби, Спиро и фикуса Иларион.

За снимките - а бе, пробвах се, но той много мърда и излиза под формата на размазано рижо петно. А Спиро не обича да се снима, не бил фотогеничен, излизал дебел на снимки, от светкавицата му лъщели бодлите... Утре на слънчева светлина ще ги издебна и двамата, ще видят те.

Много рижи котараци станаха в този форум, три броя поне

Ръфлек wrote:Преди малко се разходи по клавиатурата и блокира компютъра, терористът дребен.

Свиквай следващата стъпка е да се катери по теб - първо ще се опитва да ти се качи на главата, а после като порасне - само ще ти седи на рамената като яка. А ако нямаш плосък монитор ще седи отгоре, ще гледа какво се случва и ще ти преследва мишката с лапа.

Това коте е просто престъпно сладко. Завиждам.

И искам снимки, ако може.

Мамин сладък!!!

Напомня ми много за моя Божидар, когато го намерих - толкова голям беше горе-долу. Може би на един месец.
Беше ужасно мръсен, пълен с бълхи и с около 2 кила глисти в червата. Които впоследствие изцърка из цялата къща. Което пък от своя страна ми предложи гледки и предизвикателства, пред каквито нито едно от другите ми животни не ме беше изправяло. Чак ме респектира.
И беше (и още е) супер борбен - трябваше още когато ми се стрелна със светлинна скорост пред краката, целеустремен към отворената врата на асансьора да разбера какво ме очаква и да запуша очи и уши и да бягам, ама нъц... И сега цялата къща му робува на това диване на простотиите.

Мъдра мисла: Онуй дето е на улицата (или в асансьора), най-вероятно има що да е там...

Пожелавам ти с цялото си сърце и душа да е по-кротък и умен от моето психопатче. Че то понякога ме кара да се самопсувам за това, че го прибрах... Те всичките животни, които съм прибирала от улицата (или асансьора - нашият асансьор е някакъв странен и ми е снесъл поне две такива изненади) са ми излизали през носа всъщност.

thunder wrote: Свиквай следващата стъпка е да се катери по теб - първо ще се опитва да ти се качи на главата, а после като порасне - само ще ти седи на рамената като яка.

В момента обича да се изживява като папагал - катери ми се по косата (и редовно се заплита жестоко, естествено) и застава горд на рамото.

Amelia, моята Аря (която местообитава шуменското вкъщи в момента) като я намерихме беше в подобно въшлясало състояние, затова при дребния първата ми работа беше да го заведа на ветеринар да го обезпаразитят. И засега проблеми не ми е създавал, чинно изтърпява надлежното хигиенизиране след хранене, спи (и ме оставя да спя) по цяла нощ, а и светкавично разгада как да използва по предназначение котешката тоалетна. Дори малко му се дразнех, че е такъв спретнат и прилежен, но явно това е по-добрият вариант.

Ето снимки от епичната битка със синия парцал (нито една не е на фокус, много мърда):
Something wicked this way comes
Чарли напада: 1 и 2
Тук мисля, че тържествува (но с неговите вечно отчаяни очи на аниме герой е трудно да се прецени)

Ръфлек wrote:спи (и ме оставя да спя) по цяла нощ

защо и моя не беше такъв като малък После му попремина слава богу

Моят пък беше по-търпим като малък.

После вече се наложи да свикна с това да скача от 2 метра върху гръдния ми кош и да ми гризка спорадично палците на краката. На няколко пъти съм се будила и с уста и нос пълни с котешко дупе и с мисълта, че умирам. И все пак предпочитам тези варианти пред другите, в които цяла нощ вилнее в кухнята и сутрин я намирам потопена в олио или вода от отворения хладилник, с плуващи в тях боклуци от скъсание пликчета с боклук...

Верно е като от аниме ваден този рижав малък ох!

Божеее, ходих на гости на майка в санаториума в "град" Баня, и ако щете вярвайте, ама половин отпуска прекарах в лигня по едни котаранковци...

Ма то не са сладури, ма то не са чудо..

Ей тука целия албум, даже и клипчета има:
http://picasaweb.google.bg/lenny4511/My ... BanyaTown#

П.П. Държа да се отбележи, че с ония кючеци от заведението нямам нищо общо!!!

http://vbox7.com/play:f1845f52

Хех, мързи ме да търся оригиналния клип де беше ма зайците оунват котките понякога ;р

http://vbox7.com/play:7c1ae0cb