ShadowDance

Ок, биде изгледан и филмът. Няма кво да си кривим душата, като адаптация наистина е много зле. А по-лошото е, че поне за мен му личи, че ИСКА да е адаптация. Т.е. няма го тоталното разделение на първообраз и филм като при Пикник край пътя и Сталкер примерно.

Обаче бога ми, КОЛКО Е ЯК Толкова е ужасяващо студен, клиничен и режещ, и същевременно толкова перверзно интимен (да, нищо не казвам с това, давам си сметка). Първият ми филм на Кубрик, но определено няма да е последен. След като го изгледах, прочетох и ревюто на Вивиан от 61 брой и мога да кажа, че с повечето неща (и особено за атмосферата и внушението) съм абсолютно съгласен, макар и за мен хорър елементът да е очевиден и да не мога да приема, че свръхестествената част е само в главите на Дани и Джак (особено предвид събитията с Уенди накрая). Всъщност това е една от причините да мисля, че филмът ИСКА да е адаптация на книгата, и ако ИЗОБЩО липсваше, може би щеше да е по-добре.

Малко спойлерски коментари надолу:




Джак Никълсън е ТАКОВА ниво актьор, че нямам думи да го опиша, ебаси @_@

Странното е, че при все абсолютната различност на Кубриковия филм, в него има повече оригинални реплики от книгата, отколкото поне докъдето гледах минисериите. В пъти. Вероятно се дължи на факта, че диалозите в тях са оперверзени от нуждата всичко да се ИЗКАЗВА, вместо да се показва, както е в книгата...

Има обаче доста промени, които просто не виждма защо са сложени. Не помагат по никакъв начин за атмосферата и мязат на самоцелна различност, а това е единственият вид промени, към който не съм толерантен като опре до адаптации. Например това колко готин е Улман не виждам как допринася за каквото и да е. Или номерът на стаята, дето от 217 е 237. Може нещо да не съм вникнал де, ама...

И Дани е крийпи. Лайк, МНОГО, особено с това колело.... И ломоти неприятно. Пак е по-добре от басета де, ама ми беше почти гнусен. И цялата история да стане някакво кататонично зомби в един момент ми е... Можех и без пръста да мина.

И Уенди, милата, която само тичаше от хорър на хорър накрая и пищеше с тоя нож в ръцете като домакиня с точилка, видяла мишка. Умилително. Има ли теория, според която това, че накрая двамата с Дани тръгват нагоре по склона, вместо надолу към града, и че мъглата ги поглъща, означава, че си взимат лошо?

What was up with the pic in the end though? А, да, и Джак Никълсън що няма оскар за тая роля за бога?

Бтв, един виолист от нашия оркестър каза, че е бил в хотела, където е сниман филмът. Трябва да го поразпитам за асансьора



П.П. ЖЕНАТА ВЪВ ВАНАТА! СЦЕНАТА С ДЖАК!

Мисля, че трябва да изгледаш поне още един филм на Кубрик, желателно с прочитане на литературния материал, за да схванеш, че наистина през живота си не е пробвал точна и коректна адаптация. He`s just too cool for that.

Теорията я има, че си взимат по неприятен начин, да.
За мен идеята зад снимката си върви с момента с "You`ve always been the caretaker", но както ти казах -интерпретациите са безброй. А за мен кадърът е един от най-идеалните WTF-моменти в съвременното кино.

Джак няма Оскар, защото твърде много хора не са знаели какво да правят самия филм след излизането му, както с повечето произведения на Кубрик. А и поради други политически причини...

Е че е ВТФ ясно. Аз обаче обичам ВТФ-тата, когато мога поне с известна степен на сигурност да предположа, че самият режисьор/сценарист знае кво иска да каже с тях. Иначе ми се обезценяват.

Btw, относно номера на стаята -по молба на хотелската управа е.

А и подчертано вярвам, че самият режисьор/ сценарист Е имал някаква идея зад снимката. В смисъл, човекът е ексцентричен, но не малоумен.

Vivian wrote:Мисля, че трябва да изгледаш поне още един филм на Кубрик, желателно с прочитане на литературния материал, за да схванеш, че наистина през живота си не е пробвал точна и коректна адаптация. He`s just too cool for that.

Не че нещо ама доколкото помня "2001: Една одисея в Космоса", беше почти 1:1 с книгата на Кларк.

mitkohr wrote:

Vivian wrote:Мисля, че трябва да изгледаш поне още един филм на Кубрик, желателно с прочитане на литературния материал, за да схванеш, че наистина през живота си не е пробвал точна и коректна адаптация. He`s just too cool for that.

Не че нещо ама доколкото помня "2001: Една одисея в Космоса", беше почти 1:1 с книгата на Кларк.

То е един малко по-особен случай; създаването на двете е вървяло паралелно все пак.

Vivian wrote:

mitkohr wrote:

Vivian wrote:Мисля, че трябва да изгледаш поне още един филм на Кубрик, желателно с прочитане на литературния материал, за да схванеш, че наистина през живота си не е пробвал точна и коректна адаптация. He`s just too cool for that.

Не че нещо ама доколкото помня "2001: Една одисея в Космоса", беше почти 1:1 с книгата на Кларк.

То е един малко по-особен случай; създаването на двете е вървяло паралелно все пак.

Само ако се абстрахираш, че в книгата се лети до Сатурн а във филма до Юпитер. Много хора, които не са гледали филма и сядат да четат одисеите подред са WTF когато в първата Боумън стоварва Дискавъри до Сатурн, пък във втората отиват да си я търсят при Юпитер.

Мен пък никога не ме е мъчил толкова въпросът със снимката. Възприемам я като манифестираното желание на Джак да бъде одобрен от авторитетната инстанция пред която той чувства, че цял живот се е провалял. За преследвания от вина заради родителските си провали баща убийството на жена му ( заета в очите му с подриваща семейството дейност ) и възвръщането на контрола над сина му биха довели до победа за патриархалния начин на живот и съответно до "изпълняване на дълга" му. Приемането му във висшата класа - където са "all the best people" - е най-висшата чест, на която той се надява.

В уикипедия по въпроса е цитирано следното мнение на някакъв критик:

Spoiler: show

The closing inscription appears to explain what has happened to Jack. Until watching the film again recently I'd always assumed that, after his ordeal in the haunted palace, Jack had been absorbed into the hotel, another sacrificial victim earning his place at the Overlook's eternal dance of the damned. At the Overlook, it's always 4 July 1921 - although God knows exactly what happened that night. In fact, Jack Nicholson's likeness literally has been absorbed into the picture: collaged into a 20s archive shot and matched to the photographic grain of the original."

After his absorption theory, he quickly pointed out,

"Or you can look at it another way. Perhaps Jack hasn't been absorbed - perhaps he has really been in the Overlook all along. As the ghostly butler Grady (Philip Stone) tells him during their chilling confrontation in the men's toilet, "You're the caretaker, sir. You've always been the caretaker." Perhaps in some earlier incarnation Jack really was around in 1921, and it's his present-day self that is the shadow, the phantom photographic copy. But if his picture has been there all along, why has no one noticed it? After all, it's right at the centre of the central picture on the wall, and the Torrances have had a painfully drawn-out winter of mind-numbing leisure in which to inspect every comer of the place. Is it just that, like Poe's purloined letter, the thing in plain sight is the last thing you see? When you do see it, the effect is so unsettling because you realise the unthinkable was there under your nose - overlooked - the whole time

Последната трактовка на Дарклинг е много хубава и смислена, допадна ми. Иначе и аз също го гледах наскоро и мнението ми дословно е това на Симеон.

Roland, да разбирам ли, че като сюжет, внушение и въздействие книгата ти харесва повече от филма? И че имаш подозрения, че филмът щеше да е още по-добър, ако се придържаше повече към романа?

Не, филмът щеше да е по-добър, ако се придържаше ОЩЕ ПО-МАЛКО към романа. А сравнението между двете за мен е проява на много дълбок фейл да бъде осмислено произведението на Кубрик.

Бтв, не ме разбирай погрешно, и аз искам да видя по-близка интерпретация на романа, но щях да съжалявам, ако точно ТОЗИ филм се беше опитал да бъде тази интерпретация.

А сравнение между двете не мога да направя. То е като да правя сравнение между Ringu и Lord of the Rings

Е, аз го гледах, след като бях чел книгата и не можа да ме впечатли особено. Направен е много добре и актьорите играят страхотно, но романът го превъзхожда като сюжет и атмосфера - по-интересен е, държи повече в напрежение и е по-зловещ. Плюс това героите в книгата събуждат много по-силни чувства на симпатия/антипатия. Затова за мен романът >>> филма и не виждам защо да не могат да се сравняват, още повече, че филмът е екранизация на книгата, а не е по мотиви от нея.

А "Ringu" е типичен пример за екранизация, която превъзхожда книгата (издадена у нас като "Кръгът"). Въпреки че в сюжета няма кой знае какви разлики, филмът е далеч по-въздействащ. Историята е интересна, но Коджи Сузуки не е успял да я разкаже по най-добрия начин. Американският римейк "The Ring" (2002) също я превъзхожда, като при него сюжетът е променен в полза на филма.

Продължаваш да си дуднеш по твоята тема - че качеството на една адаптация зависи от близостта й с оригинала. ТОВА НЕ Е ВЯРНО. Баси, филмът по Боен Клуб е некви порядъци по-добър от романа, а е кардинално различен, особено в края си.

В определени отношения филмът на Кубрик превъзхожда книгата на Кинг за мен. Например в човешките чудовища. В книгата така и не можах да повярвам в чудовищността на Джак, не на последно място защото самият Кинг се е постарал ясно да разграничи Джак-човека от Джак-обладания. В други обаче книгата е много по-напред - атмосферата например. Депресивната и заплашителна надвисналост на Оувърлук във филма аз не я усетих. Там всичко беше светли коридори и огромни помещения.

Но това, което не щеш да приемеш, при все, че очевидно го разбираш, е че филмът просто има цели, различни от тези на книгата. И ги изпълнява ШЕМЕТНО добре в повечето случаи. Грешката ти е в това, че ги сравняваш. Ако не го правеше, нямаше и филмът да ти въздейства по-малко от книгата, защото той просто въздейства по съвсем различен начин. Само че ако го гледаш, блъскайки си нервно главата в стената при всяко разминаване с оригинала, няма как да усетиш тънкостите, които го правят толкова добър.

Разбира се, всеки си има нагласа. Когато човек е по-склонен да хареса един тип произведение, нормално е произведение от този тип да му допадне повече от такова от друг. На мен лично също като че ли книгата ми харесва чисто субективно като "кеф фактор" малко повече. Обаче не мога да направя ЕДИН паралел, по който да я сравня обективно с филма.




Извън темата, да се похваля, че ми пристигна и БД-то. Разкошно е, а щампата на диска е с Дани на колелото по коридора Прочее, дали умишлено подбират децата-актьори по съвпадащи първи имена с героите им? Макс за Where the WIld Things Are, Дани (и Джак ) за The Shining, a и на други съм попадал.

Никъде не съм казал, че качеството на една адаптация зависи от близостта й с оригинала. Защото от оригинал до оригинал има голяма разлика. В конкретния случай филмът вероятно щеше да стане още по-добър, ако се придържаше повече към книгата, защото самата книга е много хубава и е написана по един забележителен начин, освен това има всички необходими предпоставки - отличен режисьор и чудесни актьори. Въпреки че се придържа повече към книгата, телевизионната екранизация от 1997 не е по-успешна най-вече заради актьорите, които не са на необходимата висота, а и заради Кинг, който не е успял да преработи романа си в сценарий по най-добрия възможен начин (като писател може да е страхотен, но като сценарист не се справя толкова добре).

В определени отношения филмът на Кубрик превъзхожда книгата на Кинг за мен. Например в човешките чудовища. В книгата така и не можах да повярвам в чудовищността на Джак, не на последно място защото самият Кинг се е постарал ясно да разграничи Джак-човека от Джак-обладания.

За мен пък е точно обратното. Когато излиза филмът през 1980, вече има цял куп филми, посветени на психопатите и човешката лудост, сред които шедьоври като Psycho (1960), който превъзхожда The Shining (1980) в много отношения. А филми за "живи", демонични хотели-убийци няма (във всеки случай не и толкова известни) и точно в това се крие оригиналността на романа, която отсъства във филма. Кубрик е игнорирал с лека ръка тази оригиналност и това е превърнало екранизацията в поредния филм за убиец-психопат. Един от най-добрите филми за убийци-психопати, да, но не и най-добрият. Защото и до ден днешен хората се сещат първо за "Психо" на Хичкок, когато стане дума за убиец-психопат.
Колкото до чудовищността на Джак - в книгата тя се усеща по-силно, защото е по-убедителна. В романа бащата полудява бавно и постепенно под въздействието на много алкохол и влиянието на демоничния хотел, докато във филма промяната е твърде рязка. Ако не ми вярваш, прочети отново книгата
Че филмът е хубав, хубав е, даже е много хубав, но няма как да ме впечатли истински - не и след като съм чел книгата, която е по-интересна, въздействаща и оригинална. Не и след като съм гледал по-добри филми за убийци-психопати като Psycho (1960) и The Silence of the Lambs (1991).

Извън темата, честито БД. Не знам дали подбират нарочно деца-актьори с еднакви имена, но не е невъзможно - вероятно им е по-лесно да се вживеят в ролята.

Книгата е всичко друго, но не и по-истинска. Точно обрантото. И в това е един от основните й плюсове всъщност. Определено няма да я препрочета пак, след като я свърших онзи ден. Прекрасно си спомням всеки детайл. И промяната във филма не е рязка. Във филма НЯМА промяна. Джак е психопат от самото начало, просто се удържа все още. Затова и казвам, че филмът само щеше да спечели, ако беше премахнал изцяло вероятността свръхестественият елемент да е реален и беше развил концепцията с огледалата.

Бтв, темата за човешкия мрак е безкрайна. Демоничният хотел е просто произволна хорър идея, която с нищо не е специална, че да изисква задълбоченото изучаване, което предполага собствената ни психика.

Бтв, ноу ъфенз, но доста жалко, ако виждаш само "убиец психопат" в тоя филм.

И ще прощаваш, но половиният час, който изтраях от минисериите, страдаше от МНОГО повече недостатъци от лошите актьори и това, че Кинг не успял да предаде романа си по "най-добрия възможен начин". В смисъл, диалозите са смехотворни и имаш ПРИПЪРХВАЩ ТОНИ!! Да не споменавам гаврата с Анонимните Алкохолици, която извращава една от основните причини за побъркването на Джак, кошмарната музика и смехотворния CGI.

Пак повтарям - аз много бих се радвал на една директна екранизация на тая книга. Но по никакъв начин не намирам, че филмът на Кубрик щеше да е по-добър, ако я следваше по-плътно. Точно обратното, както съм писал.