Ше взема да изкоментирам няколко пункта от мненията дотук, тъй като не успях да се включа по-рано, защото нямах физически достъп до форума, та:
Нормално е всяка една организация, съставена от критици и филммейкъри да бачка по начин, подобен на Оскарите. Все пак говорим за награди, които са ужасно важни в цялата система и значими за продуктите, които се награждават. Още по-важно –говорим за шоу, което се предава по телевизията и милиони хора го гледат. Има такъв фактор, който се зове ‘рейтинг’.
Филм: ненависта ми към Аватар не е единствената причина това да не е най-заслужилият филм, а самата идея че Precious i Hurt Locker са филми с много по-човешки и реални герои и история, и с много по-дълбок смисъл от историята за сините елфи
Личната ненавист я оставям, щото нито ми е работа, нито е от значение в случая. Не мога да се съглася с втората порция, обаче. Сега ще се пробвам да съм максимално ясна: оцених Precious (въпреки че страда от доста дълбоки режисьорски грешки и недоглеждания) и твърде много харесвам The Hurt Locker. Обаче аз не мога да се идентифицирам нито с наднормена неграмотна болна от СПИН бременна негърка, която е малтретирана ежедневно от родителите си, нито с adrenaline-junkie, чието sanity ми е дълбоко под въпрос и чийто образ така и не получава допълнителните щрихи, които са ми нужни, за да го разбера напълно. Джеймс от Локъра в крайна сметка остава за зрителя повече или по-малко това, което е за колегите си –частично разбрана, частично енигматична сложна объркана личност; което е нормално, тъй като филмът няма за цел да е character study все пак. За сметка на това, абстрахирайки се от ръста и синьото, припознавам собствени черти в смърфетката, било то и защото са...’банални’. Дотук с ‘човешкия’ фактор.
Относно ‘реалната история’ – някак не смятам, че в световната история липсват случки, свързани с покоряване на нови земи...вярно, че още не сме шмиткали чак толкоз по други планети, ма вярвам, че сме малко над нивото на пагубен буквализъм.
Относно ‘дълбокия смисъл’: извод от Precious – dream big, социалната система в САЩ не бачка на тоя етап, когато те малтретират у дома, образовай се и отбягвай родителите си на всяка цена. Извод от The Hurt Locker – ‘war is a drug’; извод от Аватар – хората вършат гадни работи като се врат из чужди места, злоупотребяват с дадената им сила, не е зле да почнем да правим нещо за планетата си, втори шанс ти се дава, когато го поискаш...Де да знам, може и да съм елементарна, ма темите на Аватар някак ми се струват с достатъчно дълбок смисъл, че да се наредят до другите два филма. Само дето не пише ‘по истински случай’ там, нали. Мисля, че е токсично да се хващаме за това етикетче, щото ше вземем да стигнем дотам, че да смятаме, че The Blind Side с Бълок също е по-стойностен като теми…
Hangover наистина Е най-добрият от всички
Да, като приходи в бокс-офиса е неоспорим...
Актриса (Мюзикъл): Еми, тук просто май номинираха Мерил в две роли за да имат "алиби" да и дадат наградата, вече почва да втръсва жаждата и за награди, макар и да е една от най-добрите
Като си най-добър, викаш, нека по-добре се спотаяваш и червиш в някой ъгъл, щото скромността краси човека...
Не е толкова зле като Оскарите все още, но Глоубс винаги бяха досега независими от мнението на масовата публика и винаги успяваха да намират по-интересните и заслужаващи филми
А това пък като изказване е пълна простотия за мен (прости ми изказването тук). Глобусите ВИНАГИ са предпочитали по-големите продукции и по-известните имена в бизнеса като фаворити. Единственото, което ги отличаваше от Оскарите е залитането им към по британски сорт продукции от калибъра на Atonement & Sense & Sensibility, което се случва близо два пъти на десетилетие. Иначе е добре известна публична тайна, че цялата им организация дори по-проядена и корумпирана от Академията, а това е баснословно трудно.
‘От една страна да за наистина големите филми като Чикаго и Титаник, но ако погледнеш последните няколко години ще видиш, че от 2004 до 2007 нито един от филмите награден в двете им категории не е съвпадал с Оскаровият най-добър филм.’
Разминаване се получава само когато няма единодушие между филм/ режисьор или при стагнация на самата надпревара в стил ‘Всичко е решено месеци предварително’. Тази година нямаме нито едно от двете.
Но не това най-вече имах в предвид, а по-скоро избора им на филми, и по-голямото изобилие от независими и чуждестрани филми, докато Оскарите разбира се залагат на 5 филма и ги номинират многократно
За мен е далеч по-логично като твърдиш, че даден филм е ‘най-добър’ за годината, той да получи доста номинации из другите категории, щото все пак оценявайки филма, ти натоварваш с конкретна оценка и съставляващите го компоненти. But that`s just me.
Като цяло оставам с впечатление, че разнообразието ти относно Глобусите ти се получава от три фактора –деленето на категории на драма и мюзикъл/ комедия, присъствието на огромно количество британци вътре в организацията и липсата на доста технически категории.
Я си го представи без страхотните ефекти и дизайн и помисли само за историята. Добра е, да. Въздействаща е, да (макар че мен ме хванаха за гърлото по-скоро отделни кадри с разрушенията на гората и Дървото, отколкото съдбите на отделни персонажи). Ама да е най-доброто за последната петилетка като цялостен резултат...???
Ицо, какво е за теб 'цялостен резултат' от един филм? Кои са личните ти критерии за поставяне на филм в челна 5-ца и отличаването му измежду 300 други?
Филмът е плосък, не знам как иначе да го кажа, истината е че имах доста големи очаквания, и разбира се бях подготвен някой от тях да не се осъществят, но чак толкова предвидим сценарий не очаквах. Не мога да разбера какво толкова му има което да го няма в 90% от американските филми - същите диалози, същите типове герои, и накрая великата битка и всички са щастливи. Все очаквах до края да стане нещо, мислех си че като почнаха с цялата история за връзката им с природата ще задълбочат, но като дойде битката където чупеха без проблем с копията си стъклата на уж космическите им кораби просто ми се видя безсмислено. Целият филм може да се рецензира в тази една битка - идват лошите американци на планетата, атакуват невинните туземци и като велики агресори искат да им взривят Великото дърво след което онея разбира се хващат на битка като си числено и технологично превъзхождани и побеждават геройски. Къде ли не сме го виждали това, нека си признаем, всички сме го виждали по хиляди пъти в хиляди филми. Да, красив свят е, но не е чак толкова красив, аз лично си харесвам и Земята и съм сигурен че и тук човек може да намери много невероятни и не по-малко магични места от на Пандора.
Познато ми е това усещане с очакването на 'повече' (правила съм го относно други филми), но не мислиш ли, че всеки филм може да се сведе до резюмиране на основните му елементи, както си направил с Аватар? Също, не смяташ ли, че Илиада на Омир, примерно, по своята същност е дълбоко банално произведение с няколко битчици?
Както искаш го казвай, но това е филм който може да трогне всеки дори и да не го намери задължително за шедьовър. Филм за живота и за истинските ценности, а не за неща които не съществуват и са като като розови балони в сравнение с суровоста на живота.
Естествено, че той може да трогне всеки човек, който притежава някакво туптящо сърце! Във филма е наръгана толкова мелодрама, че трябва да си пълен олигофрен, за да не ревнеш като видиш как майка бие дебелото си момиченце. То по-манипулативни кадри за миналата година във филм самата аз трудно мога да се сетя.
Сега относно скърбенето кой филм ще бъде награден и кой не. Филмовите награди по своята дълбока същност са есенцията на шоубизнеса като такъв, именно заради това те са фалшиви. Стойността им е огромна, но идеята и принципите, които работят при тях са ...циркаджийски. Примерите в подкрепа на това изобилстват, а някои от най-грозните истории в кино-индустрията са свързани именно с награждаванията. Това, което Академията конкретно прави е да редува тематики и художествени внушения през годините на конкретни цикли. Демек: ако миналата година не беше взел Scumdoga, който беше фраш с малтретирани мангалчета, Precious с цялата подкрепа и реклама от страна на Опра щеше да обира наградите навред. Но просто не случи на година, това е. Други филми на същата тематика като Precious има, някои от тях са по-добри (ако ше говорим за малтретиране на деца, етц за мен Mysterious Skin е в пъти по-добър от Precious), но те са страдали от други дефекти, като лоша промоция, неточен момент и т.н.
На този етап все още не мога да кажа дали Locker-a или Аватар ще prevail-ват за Оскар за най-добър филм. Смятам, че телевизионните рейтинги от последните години показаха, че повечето хора се нуждаят от зрелище, за да си включат телевизора за подобна церемония. От друга страна, Locker-a е ужасно подходящ и удачен, както и дълбоко удобен филм на този етап.
