ShadowDance

AlDim wrote:Emi v takava otvorena igra bugovete sa pochti neizbejni, problemut e, ako gi ima v neshto po-lineino, shot tam e prosto rushkane na devovete.

Btw za razlika ot vsichki filmi, koito sum gledal tazi godina, ne moga da spra da mislq za Red Dead-a. Da ne govorim che igrite tolkova chesto sa s tupi i pretupani zavursheci, a tuk ima i mashtab, i vuzdeistvie, i direktna vruzka s temite, razvivani ot samoto nachalo.

Ta mnogo sum razdelen mejdu RDR i ME2 za igra na godinata. Otkum izpipanost na gameplay ME pecheli, no opre li do istoriq, dialozi, ideinost i vizualno vuzdeistvie, RDR e napred.

Искам специално да се отбележи, че съм напълно на едно мнение със Сашко както НИКОГА. Само дето към претендите за игра на годината добавям и отрочето на Близард разбира се.

Също ще добавя само и че краят на Ред Дед е ОГРОМЕН.

Довърших играта и вече всичките ми съмнения за това коя е играта на годината бяха разсеяни много могъщо. Това не е най-добрата игра на годината, а най-доброто НЕЩО на годината като цяло, Inception да го духа здраво. Няма друга игра с по-добър и дълбок сюжетен замисъл, т'ва е (т.е. дори Grim Fandango и Deus Ex си намериха майстора след 10-тина години). Искам саундтрака бтв.

Open world игра с качествен сюжет? Нещо не ми се вярва

Delegat wrote:Open world игра с качествен сюжет? Нещо не ми се вярва

То хубаво може да не ти се вярва, но доколкото знам не си я играл, така че си спести предположенията за теб.

Саше, видЕ ли за какво говоря сега:))) Финалът на играта е толкова изкъртващ и изшпипиан (по-скоро и 4те финала един след друг), че аз бях като издухан пред телевизора.

Колкото и да се говори, пише, чете - RDR - "you've got to see to believe"

Mdam, tova deto go razpravqt, che igrite nqma da dostignat drugite medii, dokato ne postignat istinsko emocionalno vuzdeistvie... Emi otgovorut na Red Dead e: "Na vi go". I nai-qkoto e, che na samiq final go pravi s gameplay, a ne prosto nqkakva cutscena, koqto da gledash pasivno. I tova te kara da podskochish TOLKOVA poveche. Ne che drugi (osobeno qponski) zaglaviq ne sa se probvali s podobni neshta, no prosto nikoga ne im se e poluchavalo.

AlDim wrote:Mdam, tova deto go razpravqt, che igrite nqma da dostignat drugite medii, dokato ne postignat istinsko emocionalno vuzdeistvie... Emi otgovorut na Red Dead e: "Na vi go". I nai-qkoto e, che na samiq final go pravi s gameplay, a ne prosto nqkakva cutscena, koqto da gledash pasivno. I tova te kara da podskochish TOLKOVA poveche. Ne che drugi (osobeno qponski) zaglaviq ne sa se probvali s podobni neshta, no prosto nikoga ne im se e poluchavalo.

Май отиваме в една друга тема на форума - за изкуството и игрите

Undead Nightmare Pack за RDR

Да, това е играта на годината.


Не искам наизуст да говоря за красотата на отворения свят, разнообразието, зрелия войс-актинг, затова ще се спра на минусите.


Технически проблеми не липсваха. Не говоря само за размазани текстурки тук и там. Интересно беше например, когато в една от кът-сцените поддържащ персонаж мина с коня си перпендикулярно през моя кон и го повлече със себе си на 20 метра. В един сегмент от играта пък нещо бъгна и върна моделите към 3D моделчета с няколко цвята. Попадах и на черни екрани.

По-голямото ми разочарование беше с историята, която не беше "слаба", но просто не беше на нивото на останалото в играта. "Спаси жена си и детето си от правителството, изпълявайки куестове". Много силно усещаща се фрагментарност. А и на играча няма как да му дреме за Абигейл и Джак, защото ги вижда чак в края. Може би ако бяха в началото щеше да е по-добре, но тогава може би пък щяхме да имаме Heavy Rain-ситуация, в която началото е мудно и отегчително. Някои от поддържащите персонажи бяха много обещаващи, но изпълняват еднократна роля. Взаимоотношенията им с Марстън бяха винаги "Ще ти кажа къде са Уилямсън и Ескуела, ако ми помогнеш с *insert quest here". Те не ти казват, заплашваш ги и така си roll-вате през цялото време.

Но краят си беше свиреп и въздействащ. Играта прави много повече правилни стъпки, предлагайки красив и мащабен жив свят, тонове възможности, истинско разнообразие, запомнящ се главен герой, а и един от най-добрите саундтраци, които съм чувал в игра.

Не съм съгласен за историята - точно това че не ги виждаш пряко но постоянно говориш за тях създава силен интерес към Джак и Абигейл. Затова и когато ги срещнеш и се стигне до финала въздействието е по-силно.

Създава интерес към тях, така е. Но не и привързаност. Винаги само ги споменаваш, не говориш за тях с някакво чувство. Другите членове на бандата ти напомнят, че жена ти е била курвата на бандата и че всички са я минали, пък ти си оженил за нея, а Марстън дори не казва нещо в нейна защита За Джак нищо не се казва, показателно е и че името му не се споменава до срещата с него.

Точно затова е по-интересно после - ако ти напишат енциклопедия описваща биографията на Марстън всички моменти в които си разкриваш миналото малко по- малко стават безмислени.

Absolutno suglasen sum s RRS-a. Daje bih kazal, che misteriqta okolo semeistvoto zasilva oshte poveche efekta na poslednite chasove, kogato nai-nakraq se sreshtash s tqh i gi opoznavash. Sushtoto vaji za Dutch, koito go razviha pochti kato mitichen personaj do sreshtata ti s nego.

Inache nito nashiqt pich, nito jena mu sa svetci, no tova e i ideqta - te sa si "redemption" edin na drug.

Kolkoto do bugovete, na men pochti ne mi se sluchiha. Kato za ogromna open world igra bqha malko i bezobidni.

Да, мистерия има, в един момент се питаш и дали просто не са ги убили. Въпросът е, че като играч на теб не ти пука грам за тях. И след като се появиха, логично трябваше да ти "запука", което стана с 5 мисии, за да има финалът емоционален заряд.

Колкото до Dutch и другите бандюги- и това ме издразни в определен смисъл. Отначало от значение беше Уилямсън. После и Ескуела. После ги убиваш и правителството ти дава нови мишени; цялостната рамка се разпада. Убий А, убиваш А, а, добре, хубаво, а сега убий Б, после ще ти кажем да убиеш и В. Светът е огромен, но историята е линейна.

Но не ме разбирайте погрешно- изкефих се страхотно на играта, защото предлага изключително качествено цялостно преживяване и сама си поставя огромни цели, с повечето от които се справя перфектно.

И тримата бандюги ги споменаваха постоянно в диалозите. Просто накрая Марстън беше изнуден да свърши всичката черна работа. Разбира се, историята не е някакъв епитом на сложнотата откъм структура, но не е това целта в края на краищата. Целта е да видим края на дивия запад, следвайки премеждията на Марстън. Линейността не е лоша дума бтв.