Няма промлеми!
Роланд, аз не мога да ви ревюирам броевете, защото сте чели повече от мен, филми определено сте гледали повече, за аниме да не говорим. Та общо взето ви хваля материал по материал, но щом е от полза – това е най-малкото, което мога да направя.
Ян, благодаря за разяснението.
Трип, аз го схванах това за четирите двойки, които правят осем, обаче известно време мигах на парцали, а мозъкът ми се гърчеше в отчаяни опити да се пребори с математиката.
Непреведено:
Благодаря, ужасно благодаря за разширяването на тази рубрика. След два месеца заминавам за англоезична страна, и вече предвкусвах как ще изчета серия от бози, които избирам на принципа „каквото пише на гърба”. Както преди години четох "Амос Дарагон", например, понеже си нямах източник на ревюта, на който да разчитам безпрекословно. Някой ми я беше похвалил.
King Rat – Страхотен избор на книга – първо, защото аз я бях пропуснала, а ако бях попаднала на нея случайно, вероятно нямаше да забележа, че е първата на Миевил. А това е важно, понеже (второ) е хубаво да можеш да проследиш развитието на автора от първата до последната му, засега, книга. Хареса ми описанието на изреченията, типични за new weird, и ми се прииска да видя и пример. Както и за „добре измислените метафори” от втория минус. Хареса ми и паралелът с „Изумителния Морис” на Пратчет, както и тези със „Станция Пердидо” – и двете са книги, които някой (като мен) с твърде ограничен достъп до англоезична литература (и тъпа дебитна карта) е имал възможност да прочете. И изобщо – обичам паралели с други автори и книги.
The Windup Girl – Ясно, това ще се чете. Благодаря за разделянето на фалимията на автора на срички. (:D) Сюжетът е предаден ясно, като ме загуби само веднъж – в едно дълго изречение с вметката „чиято религия отхвърля самото й съществуване”, в което подлозите се оказват твърде много. Разбирам, че е трудно да предадеш целия сюжет на книга в няколко абзаца, но тази вметка ми стои като закърпена. Харесаха ми примерите от последния плюс, хареса ми и първия минус. Хареса ми, че са споменати концепции от генетиката, понеже я обичам. Хареса ми и паралелът с Джон Брънър.
Palimpsest – Тук ме изгуби още в началото, със споменаването на другия роман – не разбрах кой е номиниран за „Хюго”. (не че не мога да проверя...) Сега ще стана досадна, но ми се иска да имаше поне един пример за тези „изящни изречения”, за които става дума. Харесаха ми ясното представяне на света, примерите за „чудеса” във фантастичния град, спирането върху героите и стила. Много ми хареса последният плюс.
Така, сега.
Предупреждавам, че ако при филмите съм просто некомпетентна, то от аниме изобщо идея си нямам. През живота си съм гледала три анимета, и едното май не се брои, понеже беше Ю Ги О. (за да бъде срамът пълен – имах и тесте карти) Обаче, поради някаква причина, чета ревютата на анимета и от време на време решавам да си изтегля някое, което просто остава да трупа прах на харда.
Филми:
Робин Худ, Вивиан – Много ми хареса въведението, както и спирането върху разни по-технически аспекти (липсата на забавени каданси при битките, например), от които аз изобщо не разбирам и иначе не биха ми направили впечатление. Хареса ми и обяснението за липсата на „грандиозност” и паралелите с други филми, както и че е обърнато внимание на саундтрака.
Робин Худ, Алдим – след ревюто на Вивиан бях решила да му дам шанс, и, колкото и да е странно, след това на Алдим вече съм абсолютно убедена, че ще го гледам. Хареса ми отбелязването на факта, че средновековна Англия изглежда автентична и битките са епични (твърде ми е рано за професионални изкривявания, но уви), както и на факта, че акцентите са неавтентични. Хареса ми разглеждането на образите на лошите. И ми хареса обяснението за накъсаните сцени.
Здрач 3: Затъмнение – стига бе, почти ме убеди да го гледам това (заради върколаците по шорти!... не, всъщност не.) Харесаха ми наблягането върху забавните моменти, както и дадения пример, и върху това, че Кристен Стюърт не си дъвче устните – изобщо, разни дребни неща, които иначе не бих забелязала. А, и посочването на жанра на саундтрака (ако не друго, саундтрака може да го пробвам, оообичам инди рок гняс).
Железният човек 2 – Хареса ми: „Железният човек 2 прилича повече на реклама за играчки, отколкото на реален филм”. Отново спирането върху саундтрака. И върху актьорската игра, актьор по актьор, и предаването на сюжета с по няколко думи за героите.
Принцът на Персия: Пясъците на времето – От този филм помня само момента със стрелите и катеренето. Хареса ми очертаването на разликите между „Принца на Персия” и „Карибски пирати”, както и на приликите между „Принца” и „Железният човек”. Хареса ми и „гаври се с всяка възможна легенда и исторически факт...” защото го забелязах и ужасно ме издразни.
Сблъсъкът на титаните – Това беше добро – стилът на ревюто е подобен на стила на филма (но с няколко лафа в плюс) – „свежо и веселяшко”. Единствено физиологичните метафори ми дойдоха в повече (последно – препикават ли я, или я изнасилват анално тая митология? И щом е за „пореден път”, защо „девственост”?), но това си е мой проблем.
А Отборът – Отново – благодаря за отбелязването на качеството на неща като операторската работа и монтажът. Както и кратката справка за други филми на режисьора. И за натъртването върху липсата на хумор – може би ако беше спомената само веднъж, щях да се мина да гледам филма.
Мисия Лондон – Подходих към този филм много отрицателно, а той ме изненада приятно. До степен да го изгледам на кино два пъти. И пак не бях сигурна филмът ли е добър, или ме е умилил, защото е български и става за гледане. Та, беше хубаво да прочета обективно ревю, спиращо се на неща като „режисурата и камерата”. Щеше ми се да има пример за някоя от „недоизведените” сюжетни линии. За актьорската игра – сериозно, някой има ли идея защо рецитират тези хора? Точно подчертаният в ревюто случай с Юлиан Вергов и непохватността му в сериозните моменти ми направи много силно впечатление.
Аниме:
Наистина, нищо друго не мога да кажа, освен, че ревюто е ужасно добро – фенско, но обективно и компетентно. Разгледани са всички аспекти на сериала, от сюжета и героите до музиката, арта и хореографията на битките. Много ми хареса и ми се прииска да гледам сериала. И, знам, че е досадно посочването на печатни грешки, обаче героите са „интересно”.
Статии:
Това, за мен, е абсолютният връх в броя. Наистина, би ми се искало да чета материали като този по-често. Беше ми много полезно, на моменти ме засрами, на моменти ме разсмя – класика в жанра. Примерите особено ми харесаха – измислени ли са, или реални? Благодаря и за израза „пушката на Чехов” – скоро се опитвах да се сетя чия, по дяволите, беше пушката. Покрай примера с разказа, написан като пиеса - мисля, че би било полезно да се отдели повече внимание на въвеждането на диалози. Не само на специфичната пунктуация, но и на особеностите при писане на български. Например, в „За писането”, съветът на Стивън Кинг за диалозите – да се използва единствено „той/тя каза”, ми се вижда неприложим в българския. Помня, освен това, че на мен ми беше ужасно трудно да схвана принципа кога се добавя авторова реч в диалога („ - той/тя каза – „) и как се избира дали да е в края на репликата, по средата, или в началото. „Колко е важно да си готин” много ми хареса, както и последния абзац в „Идеята” и накрая - напомнянето да се редактира. Мисля, че на редактирането също трябва да се наблегне повече. Поне според мен, редактирането е най-малко за откриване на правописни и печатни грешки.