ShadowDance

Осма и девета книга са като произведения на Шескпир в сравнение с десета, дай да не се лъжем, а?

Казах че 10та поне беше четивна (без главите със оня препасул овен Перин, ама в името на поредицата се наложи да четя и тях). 8ма особено лично аз едвам я изтърпях, честно. Тя е връх и аз не знам на какво, честно. Не се чете. Btw, ако някои си спомня какво стана в 8ма книга, ще го помоля да ми опресни паметта.

Ха...де тоя късмет...аз едва до втората стигнах и се отказах на средата..немам нерви просто

Както казвам,всичко е субективно:)
Това се доказва навсякъде и във всичко.
А аз се кефя както на Перин така и на #9.
И #10 е наистина най-слабата книга,поне за това не виждам как някой може да спори,само че тя просто подготвя почвата за #11.
Роланд не е важно количеството,по важно е качетвото.

coldie wrote:Роланд не е важно количеството,по важно е качетвото.

Сам разбираш, че с това си изказване си противоречиш много жестоко, нали?

Визираш последния ред предполагам...
А твоят ред пък доказва,пак че всичко е субективно,и обикновенно виждаме и чуваме това което ни се иска.
На мен наистина вече ми е безинтересно,а при положоние че такъв един спор е безмислен по рождение.....

Факт, количеството не е важно. За кво са ни десет книги Колело, ако от тях събираме общо 3 свестни?

А оня рефрен за тва как подготвяла, видиш ли, следващата, не на мен. те тва от 7-ма насам го редят. Всяка всъщност била страхотна подготовка за следващата. Дръжки.

Имам една статия в Shadowdance, зовяща се "Тиха ярост или Wot the fuck!". Прочети я, за да видиш моето мнение по въпроса в детайли:

http://www.shadowdance.info/800Broeve/B ... heFuck.htm

Наистина добре написано и абсолютно вярно , Роланд."колелото" suxx

Бе чак да съкс не, има ценни неща в него из първите книги... Ама разочарова яко... ако имаш некви стандарти за литература.

ами...едва се насилих да ги чета след втората...и май втори път няма да направя грешката да слушам тоя боклук брат ми да си купувам книги!Е...става за убиване на времето но не е нещо особено.

Ама стигате бе. 10та наистина подготвя почвата за следващата книга. И за по следващата, и за по по следващата, и тн. Лично моята си лооней пет theory е че Йордан просто няма как за 2 оставащи книги да завърши дори половината си сюжетни линии.

Роланд,честно опитах се да ти прочета рецензията съвсем непредубедено,защото не съм нито хардкор,нито дайхард,нито някакъв друг заблуден последовател на каквото и да било.
Изобщо тотално ни се разминават мненията,дори това че #10 била по-четивна от #9,за мене е точно обратното.
И специално последна глава от "Сърцето на зимата" е една от най-динамичните,ако не и най.
А само по себе си всяка една книга по свързана тематично,и то мн пряко свързана история,си е въведение към следващата.
Май трябва и аз да си напиша една рецензийка,та да стана по ясен.

Аз, както повечето знаете, бях до доста скоро хипер-вманиачен фен, особено по отношение на WoT теорийките(за незапознатите може да хвърлят поглед тук да видят едно примерче що мания беше моето), прекарах едно цяло лято основно киснейки по един WoT форум, въобще страшна работа, даже писах оценка 8/10 на 10-книга(да, занм, олях се, но какво да се прави ). Но се поосъзнах напоследък, и почнах да се дразня на набиващите се в очи недостатъци. На невероятното разтягане на локуми и провлачване на действието. Вярно, и първите книги бяха муднички, но поне героите бяха по-малко, имаше най-много 2-3 паралелни сюжетни линии, а не като сега 6 главни и 1567 второстепенни, И най-вече героите не се държаха като чак такива дразнещи безмозъчни идиоти, отчасти и за да се разтяга и разтяга и да се поддържа интригата. Човек би си казал, че откакто в 6-та книга вече почти всички основни герои владеят телепортацията, нещата ще се пораздвижат. Точно обратното, какви ли не малоумни оправдания се измислиха, за да си седят на едно място или да се влачат по най-бавния възможен начин. Невероятната обсебеност на автора с рокли и други детайли, описвани до безкрай и повтаряе на едни и същи описания по сто пъти(примерно Тар Валон).И т.н., т.н.
Разбира се, също толкова важно за маниак на теорийките като мен е и факта, че в 10-та книга нямаше абсолютно нищо интересно и по този параграф освен някакви подробности. Нищо за Отстъпниците, а за тях дискусиите са най-интересни.

Съгласен съм с тебе Демандред,историйките за отстъпниците и на мен са ми най-интересни,и аз съм се запитвал защо му трябва да описва едни и същи местности например във всяка книга.
Обаче от друга страна това е плюс за някой който не е чел останалите и е взел да чете например последната,като мен,който започна с "корона от мечове":)

Изобщо пък не съм съгласен за динамичността на 9-та книга на края. Извинявам се, там ако не внимаваш, изобщо не вдяваш накрая кой оживял, кой кво направил, изобщо няма последователност, а само ти набутва всички герои в мелето и после директно ти показва развръзката, при това с неясноти кой кво е направил и къде е отишъл после...

Абе истината е в пролога напървата :р