ShadowDance

Факт, но аз все пак мисля, че доста от студентите по "забавни" специалности по принцип са наясно, че най-вероятно няма да си работят по специалността.
Според мен ако човек иска да учи еклектика на естетическото себеизразяване в условията на постутопична стагнация, няма проблем да се предлага, но не и (полу)безплатно в държавните университети, ако държавата няма нужда от специалисти еклектици (каквото и да би могло да е това).

Morwen wrote:Да, понеже една държава може да живее само с лекари (твърде й трябват, факт) и адвокати или поне само с умни лекари и адвокати, всичко останало може да се изпълнява от чичо Станчо по интуиция. И понеже единствените специалности са право и еклектика на естетическото себеизразяване в условията на постутопична стагнация. Добре. Дано не си защитаваш и тезите в съда така.

Благодаря ти, че прекрачи границата на добрия тон, за да мога аз да си бъда спокойно по-агресивен в постовете си.

Морви, чистачи, стругари и ватмани винаги ще има, не мисля, че на някого в интелектуален форум като нашия са му такива амбиците или родителите и едва ли има аспирации да става такъв. Обществото се дели на класи и винаги ще е така и слава Богу, че е така. Аз казвам как стоят нещата от моя гледна точка.

И моля те си спести препоръките за тезите ми в съда, в момента не стъпвам в такъв, предпочитам да се разпореждам със съдбите на нещастните души от удобството на лаптопа си с леки алт-табвания за форуми:))

Морви не знам защо си нещо на въпреки в тази дискусия, дори и когато сме на едно мнение - съгласен с последния ти пост, освен с това, че хората, записващи по-"забавна" специалност в университета знаят какво искат

За мен най-дразнещото е, че въпросните хора с убер рандъм специалностите като гореописаната еклектика на постапокалиптичните антиутопии започват да мрънкат как нямало работа за тях.

Ами дотук почти само за гадните работодателите четох, но по мое мнение работната "сила" в България е къде-къде по-зле. Неграмотни, нагли, мързеливи и така до края на света.

В смисъл - "няма работа!", пък като обявим позиция и разглеждаме CV-тата просто припадаме. Някой кандидат за senior developer като си напише в умения "интернет" и ми се драйфа, сериозно. 90% са подобни - или тотално не е наясно за какво кандидаства, или е тотално неграмотен, или ни е пратил снимка А4 по риза и ланец, или знанията му върху материята се ограничават до "е, тва го мога!".

Унитата и родителите са големият проблем според мен. ВУЗ-овете приемат къораво и сакато, айде остави, че ги приемат - ама накрая и дипломи им дават. Родителите пък почти във всички случаи са с някакви нереални очаквания към децата си и ги бутат да учат, въпреки че онова до съвсем скоро е дешифрирало "Не хранете животните!" в зоопарка, докато замеря маймуните с чипс. За малоумните специалности (молекулярна биология? В БГ? Ъъъ, да добре), почти никаквата практическа стойност на обучението и т.н. даже не ми се отваря дума.

И аз като завършил едно от "елитните" специалности (хаха, чудя се да ревна или да заплача) в СУ потвърждавам, че университетът ми даде точно едно - някои приятни и полезни запознанства. В интерес на истината хич не е малко това, но като полезност на материала и като учебен процес като цяло Алма Матер направо дълбае дъното. Ужасно тежка бюрокрация, твърде много преподаватели - останки от миналото, твърде малко know-how.

Честно казано, нещата ми станаха ясни още първата година (всъщност и преди нея, но имаше надежда) и завърших с пълното съзнание, че едва ли ще го бачкам това, но поне изучавам някои любими предмети, а тъй като навсякъде е горе-долу същия батак, не смятам да прахосвам години, че да търся къде "ще си намеря мястото". Странично си учех, сертифицирах се, започнах работа и университетът ми премина някак между другото. То и отношението към нас беше "между другото" - имали сме предмети, по които лекторът влиза за първи път 2 седмици преди сесия да метне конспекта и да се измете.

Та в тоя ред на мисли са ми странни хората, които чакат да завършат и държавата да им намери работа. Като виждаш, че няма до го бъде, си търсиш други вратички. Уви, всеки му е мерак да "мениЖър" и положението заприличва на "много Шеф, малко индианци". Все още вярвам, че наистина способните българи успяват да се реализират в родината. За останалите може би наистина е въпрос на връзки, късмет и пр.

Вярата е хубаво нещо за фанатиците.

Останалите мислят и разсъждават.

В случая мисля че хората писали в темата не са пълни некадърници и мисля че едва ли ще седна да лъжат.

Също така мисля че споделянето на някакви факти които са се случали не е оплакване и уайнване а просто факт който си съществува и няма да изчезне.


Офф
По една много страна случайност познавам трима човека завършили молекулярна билогия и като тримата се реализираха с лекота във фармацията.

На мен лично ми писна изискванията да са безброй, заплатата мижава, а задълженията милион! И все ти не си разбрал, все ти трябва да работиш овъртайм, щото нямало кой, да търпиш гъзолизците и връзкарите. Да ти се обяснява, че пари за заплати видиш ли няма, ма за екскурзия до на майната си, нова кола и любовница има. За това и да са им честити новобранците.

Пък аз като изучила една от "смешните" специалности в СУ (химия ако изобщо е останал някой да не знае - особено смешна специалност за България в момента) и избягала от страната, идвам да се изкажа в защита на родната Алма Матер. В момента съм в чужбина, мога да се сравнявам с хора от целия свят. На доста прилично ниво съм. Взела съм 3 курса тук, и трите ги минах с оценка А или А+. Оправям се с рисърча си, с усвояването на материята, с анализа на резултати по-добре от останалите град студенти в групата. Това ниво ми го е дало СУ и преподавателите в него. Т.е. образованието ми е конкурентно-способно на местните. В някои неща е и по-добро. Водя упражнения и семинари на студенти, виждам ги как ги учат и те кво научават. По-зле са от нас на ниво бакалавър и гъзарските лаборатории не променят особено тоя факт, щото на тея деца им липсва яка теоретична подготовка. Материалът им се преподава хаотично, оставят се страшно много неща за домашно и те никога не се свършват добре, защото единици са тея дето разбират кво се изисква от тях. Да не говорим, че домашните им са безумно количество и те нямат и 2 минути да седнат да осмислят кво правят, а само трескаво гонят срокове. Имат по-малко лекции и упражнения от нас и съответно научават по-малко от нас. Намирам, че СУ си е свършило работата с мен. Предполагам и в други специалности е така - който е пожелал да учи, ще научи.

Относно пазара на труда у нас - когато реших да ставам химик имах една седмица епични скандали с майка ми, която живееше с мисълта, че ще ставам лекар. Аргументът й беше - кво ще правиш с тая химия. Моят аргумент беше - ако не намеря работа тук, ще емигрирам. Просто и ясно. Намерих работа в Бг (с връзки бтв - шефката ми от унито отиде и ми издейства място при нея, докато аз търсех докторантура нейде из чужбинско), тя беше смешно платена, емигрирах. Ей тва е ситуацията в родния пазар на труда за смешните специалности.

RRS, брат, много мислиш. Какви са останалите в темата едва ли можеш да знаеш. Интернет познанствата са едно, офлайн приятелствата - друго, уменията в някаква професионална сфера - трето, а желанието да ги прилагаш тия умения и да го правиш по недразнещ за останалите начин - четвърто и пето.

Твърдо съм на мнение, че знаещ и можещ кадър може да изпита единствено временно затруднение на пазара на труда, освен ако не говорим за някаква наистина много бутикова специалност, която няма пазар в държавата, примерно.

Амелия, химията е... химия. Там остаряването на преподавателите няма такъв ефект върху качеството на преподаване. Далеч съм от мисълта, че химията не се развива и че умните глави не създават някакви нови неща всекидневно, всъщност със сигурност си доста по-запозната от мен, но тая основа дето викаш - Мендеелевата таблица си е Менделеева таблица от време оно (сигурно са добавили елемент-два от времената когато аз учих) и по-голямата част от знанията не "остаряват". И "който е пожелал да учи - ще научи" е както абсолютно вярно, така и абсолютно ирелевантно към темата за университетите и мястото им като производител на специалисти за пазара на труда.

Много условия станаха нещо - не знаех че си говорим от някаква върхушка от 0.001% от хората които ги съчетават.

Не виждам защо мисленето да е проблем ?

Тъй като повечето от хората които са писали в темата имам представа къде са реализирани и с какво се занимават съм пресметнал до каква степен може да им се вярва без да има голямо разминаване.

Виж теб не те знам какъв си и какви постижения имаш, нито какво си завършил,какви са родителите ти и като цяло какъв поглед имаш за нещата за които говориш няма как да вземам на чисто доверие примерите ти.


Прочее назначение на работа не се правят според кадърност и можене или уменията за прилагането на знанията защото дали си кадърен и можещ се установява след известен период вече свършена работа с резултати.

Muad_Dib wrote:

Morwen wrote:Да, понеже една държава може да живее само с лекари (твърде й трябват, факт) и адвокати или поне само с умни лекари и адвокати, всичко останало може да се изпълнява от чичо Станчо по интуиция. И понеже единствените специалности са право и еклектика на естетическото себеизразяване в условията на постутопична стагнация. Добре. Дано не си защитаваш и тезите в съда така.

Благодаря ти, че прекрачи границата на добрия тон, за да мога аз да си бъда спокойно по-агресивен в постовете си.

Морви, чистачи, стругари и ватмани винаги ще има, не мисля, че на някого в интелектуален форум като нашия са му такива амбиците или родителите и едва ли има аспирации да става такъв. Обществото се дели на класи и винаги ще е така и слава Богу, че е така. Аз казвам как стоят нещата от моя гледна точка.

И моля те си спести препоръките за тезите ми в съда, в момента не стъпвам в такъв, предпочитам да се разпореждам със съдбите на нещастните души от удобството на лаптопа си с леки алт-табвания за форуми:))

А сега стигнахме до това, че има само чистачи, стругари, адвокати и лекари. Не, ще има преводачи, включително от монголски, дизайнери, психолози и разни напълно измислени, но нужни в настоящата ситуация хора като пиари и одитори. И те не са няква долна класа, която естествено че няма да си намери работа. И не са се дипломирали непременно лежейки на кълка. Може да е така, разбира се, но за мое ужасяващо съжаление има и лекари, които са много зле и при тях се усеща повече.

Има и хора на изкуството бтв. В България им се смеят.

Добрите не са в България.

Има го и момента, в който можеш да си най-прекрасния прекрасен кадър, да си намериш най-добрата позиция в своята област и пак да мизерстваш, просто щото в страната ти за тая област - толкоз плащат. Точните науки масово са така.