Re: Джонатан Стрейндж и мистър Норел
Posted: Thu Aug 20, 2015 6:52 pm
Цялата си е.
Всичко останало е прекрасно: героите, култовите реплики и лафове, реакциите, резките промени в настроението, отношенията и най-вече комплексната митология на фона на която се развива историята.
Визията също е прекрасна - костюми, реквизит, декори, локации, специални ефекти и начина на заснемане.
Музиката и звуковият дизайн също са страхотни.
Харесвам някои ключови моменти от сюжета - как всичко започна (страшно интригуващо въведение), как се формира враждата между титулярните герои, как Стейндж се промени след участието във войната и как накрая всичко свърши: магията изчезна от Англия, лейди Пол би шута на мъжа си (малко несправедливо за продаването извършено не от него, а от Норел, но напълно заслужено, заради грижите докато беше "луда"), а бъдещето остана в ръцете на по-дребните магьосници.
Което не харесвам няма да го изброявам всичкото, но ще дам няколко примера.
Така и не разбрах защо Джентълменът с косата (и веждите
) имаше толкова малко влияние. Той е невероятно силен магьосник и не виждам какъв му беше проблемът просто да убие Стрейндж и да отвлече жена му. Явно има граничения как може да въздейства на човешкия свят, защото за повечето физически действия ползваше Стивън като агент, обаче какво му пречеше да рекрутира хора по-лоялни от черния слуга, който използваше всяка възможност да не свърши нареденото злодеяние или да се отклони. Цялата схема със замяната на Арабела, ми дойде излишно сложна.Не разбрах и отношението на Джентълмена към Стивън. Явно го харесваше, но не ми беше много ясно защо, прищявка?
Друг момент - начинът по който Стрейндж получи "дестилирана лудост"
.Уговорката всички огледала ще бъдат разбити освен едно във Венеция...абе всичко, което се случи там не ми хареса.
Много неща останаха необяснени или пък обяснението за тях се крие в малки детайли, които е лесно да се изтърват. Трябваше да прочета в TV Tropes, каква е по-точно ролята на Кралят на гарваните, как с убийството на Джентълмена на практика Стивън Блек става крал на феите, откъде идва всъщност магията и още много други неща, които може би са ясни или дебело намекнати в книгата, но ме оставиха леко дезориентиран в сериала.
Особено краят му ми идва, като безразборно търчене напред-назад и пълен хаос без тези обяснения.
В заключение, за мен най-доброто в "Джонатан Стрейндж и мистър Норел" не е точно историята, а обстановката и самите герои.
Голям кеф е да гледаш променливите и понякога доста ексцентрични прояви на Норел и Стрейндж, другарството на Сигундъс и Хънифут, надутостта и злодейските прояви на Дроулайт и Лацел, практичността и мъжкарщината на Чайлдермас (или както там се произнася) и откровената простотия на Винкулус.
