ShadowDance

Bloodline - продължава традицията на блъмхаус да дават бюджет на всеки и да експериментират, което винаги е добре дошло. И е от типа филм, който ще предпочета всеки път пред поредната пеге 13 детинщина, но е доста лабав. Шон Уилям Скот опитва отново с по-сериозна роля, но е по-нехаризматичната версия на Декстър. Самото нещо е поредица от сцени, без мисъл как светът реално работи и се опитва да го замаже, като се пъне да е сюрреалистична каша, която би трябвало да замаже спънките, а тя само ги увеличава. Доста безсмислено и плоско филме, с много добре заснети сцени и кадърна употреба на светлина, двете му най-силни качества. Оценявам и голата сцена и актрисата без да се свени и не е прибягнала до употребата на космати гащи, но в последствие като се оказа, че е най-ненужната част от филма вкусът стана още по-горчив. Да не говорим героинята й беше нещо като тотален микс от най-лошите клишета, колко гадни могат да са докторите и сестрите в едно... и това да й заслужи клъцването на гърлото. Насилието е много кърваво, но в нито един момент не ме накара да ми е неудобно или гнусно, именно защото се случва в някакъв тъп свят, където логиката си е взела багажа и отпрашила при майка си с децата.

Open water - е друга работа. Заснето като поп фолк клип от 90-те години, га Севдалина Спасова караше Мадона да изглежда като бек вокалистка в шоуто на слави, но е правен с хъс и уважение към акулите. Реалистичен, бърз, не си губи времето, двамата главни са доста по-добри, отколкото подобен бюджет може да предвиди и финалът е ужасяващ. Въобще цялата работа да те заебат насред океана поради отчайваща некадърност си е една идея по-малко преебаваща от погребването на живи ора, добави и любопитни акули, липсата на вода и храна и филмът показва тия усещания по много правилен начин.

Не ми остава много време за филми напоследък, но като почивам гледам да наваксвам, може би най-мащабното заглавие е Terminator:Dark Fate, който въпреки занижените ми очаквания (след повече от трагичния Джендърсис) ми хареса, както заради стила си, визията (с изключение на два-три момента с кофти CGI), намесата на Камерън и съвместната му работа с Тим Милър, който знае как се прави кадърен екшън. Участието на дядо Арни и баба Линда ми се понрави, въпреки опитите за плоски шеги помежду им баш на най-неподходящите места, но бяха приятна добавка към целия филм.

Новите мутри в лицето на Диего Луна и Макензи Дейвис направих стабилни роли, по едно време докато търсеха ефективен начин да пребият лошия Терминатор се чудех как точно ще го направят, че тоя беше неубиваем. Но филма ми хареса, въпреки критиките в различни медии по света и у нас, изми срама от последната чикия и ме върна подобаващо във времето, когато екшъна беше корав и винаги е плюс като чуеш познатия акцент на Арни преди да напълни някой с олово

Като споменах "завръщане" и гледах два филма, които ме върнаха в моето детство, на безкрайните подвизи на Бъд Спенсър и Терънс Хил, на поредицата "Полицаят от Сен Тропе" и "Голямата разходка", та гледах Глупакът с участието на Луи дьо Финес и Бурвил, където въпреки наивния си сюжет, имаше усмивки от старите ленти и комични ситуации както френското кино от онези години можеше да достави. Двамата главни герои играят простодушен човечец и опитен измамник, като единия кара огромен Кадилак тъпкан с диаманти и злато, а другия го наблюдава от разстояние да не се омешат нещата, но както може да се очаква всичко отива на режим "сейбъл-мейбъл", но за щастие с весел край.

След него си припомних "Невероятните приключения на италианци в Русия" с участието на Андрей Миронов, който е капитан от милицията под прикритие, който трябва да изобличи група иманяри от Италия, тръгнали в Ленинград да търсят отдавна загубено съкровище, скрито под един от многото лъвове в града. Съвместна продукция на Мосфилм и Италия, успя да намери баланса между смеха и любовта, завъртяни в един плавен танц, чийто фон беше сегашния Санкт Петербург, формулата му не беше нещо ново, но ми докара една усмивка на лицето, все едно пак бях на 10 години, когато го гледах за първи път по Първа програма на телевизията

Изгледахме семейно една поредица на двама влогъри, живеещи в Китай от доста години, единият SerpentZA (който от 11 години е там) и Laowhy86 (от 8 години) озаглавена Conquering Northern China - двамата се впускат на пътешествие из северните провинции на Китай с мотори, като по пътя си срещат всякакви интересни хора с техните истории, градове слабо познати на туристите и природа, която не се вижда всеки ден, опитвайки местната кухня на всяко място. Бяха до границата със Северна Корея, пиха кобилешко мляко в юрта, укротяваха коне, ядоха тлъсти морски червеи и пресни стриди, опитаха пирожки, запознаха се с руснаци, уйгури, евенки и навсякъде успяваха да попият от тяхното гостоприемство. Много интересна поредица препоръчвам на всички фенове на Китай.

Не можах да мина и без един от моите, в този случай беше първия филм който изгледах от пълния хард (който ми беше любезно предоставен от mike 30, за което му благодаря изключително много), след като минах списъка около три пъти и половина, докато избера какво да гледам и се спрях на филма на Джан Имоу - Hero с участието на Джет Ли, Маги Чун, Дони Йен, Джан Дзъи и Тони Люн - историята за безименния убиец, който имал тайна техника с която покосявал враговете си се изправя пред бъдещия първи император на Поднебесната - Цин Шъхуанди в една битка на умовете, където нищо не е черно-бяло, а е изпъстрено с толкова много цвят и живот, че окчите ми се изпълниха с красота, всяка сцена беше в определен цвят и тон, съответстващ на повествованието, бойните сцени, въпреки жиците и авиацията, бяха издържани стилно и допринасяха за историята, вместо да дерайлират всичко в канавката на скуката, както се получи със "знаменития" Тигър и Дракон.

За капак гледахме с Василена Toy Story 4 - макар, че за мен третия филм добре завърши всичко, този като че ли надгради нещата и наистина сложи точка на историята на Уди и Баз, като не забрави да подплати края с лека мелодраматична нотка, което ознаменува края на една игра на играчките, поели по своя път и най-после намерили място под слънцето, макар и не е детски ръце. Добре беше поднесена цялата история и пътуване на Уди до неговия завършек, този филм беше изцяло за него и неговото осъзнаване, че всичко си има край и ново начало едновременно. Успя да ми даде емоция, както и малко горчивка, като видях вече същинския край на тази поредица, раздели на скъпи приятели, но оставане на онази неразривна връзка, създадена през годините на игра, безгрижни дни и смях. Не съжалявам, че го гледах

Jumanji Welcome to the Jungle - safe и неособено интересен рибуут на класиката от 95-та. Breakfast Club ъгълът ми хареса, но не беше достатъчно развит, имаше и един два смешни момента, но като цяло безсмислен и бързо забравим филм.
Но явно е направил много пари и сега ще се наложи да изтърпим продължение.
Нищо, поне отмятам още един филм от achievement-а: "Изгледай всички филми със Скалата, в които той претърпява приключения в мистична джунгла/остров"
7/10

Slaughterhouse Rulez - какво се получава като събереш в един филм Майкъл Шийн, Марго Роби, Ник Фрост, Саймън Пег и любимецът ми Аса Бътърфилд и ги изсипеш в пародия на Хогуортс (със собствени sorting houses -> Спортисти, Умни, Загубеняци, и... Жени).
Получава се средняшки епизод на Доктор Кой, това се получава. За справка, предишния филм на режисьора е Fantastic Fear of Everything, писането в този е малко по-добро, и става за едно гледане ако нямате високи очаквания, но по-скоро недейте.
6/10

И докато чакам филмите, които май ще са хубави - the lighthouse, parasite, dr. sleep рекох да се прекина с малоумен дабъл фийчър.

Three from hell - аз не знам друг режисьор освен роб зомби, който да става все по-зле с всеки следващ филм. Тоя човек мани че въобще не иска да прави хорър, ама явно само за това успява да събере пари, но и му трябва бюджет. Щото 1000 трупа въпреки това, което е, не е евтин филм, the devil's rejects също. За хелоуин римейците му да не говорим. И ако 1000-те трупа и отхвърлените бяха хахави, гнусни, неприятни, но някак възможни, то Three from hell е по-скапан и от 31, а онова беше много зле. Пълна пародия, безмозъчен сюжет, некадърно заснето, за да крие липсите в бюджета, до един героите са карикатури и сцените се случват само, за да ги има, без грам логика да присъства. А и плот арморът тука може да бие финалния сезон на Игра на тронове. А ако се махнат 3-те сцени на насилие, може да се разглежда като група селяндури минават през всички най-мизерни хостели. Безобразна нелепица. И зомбито батка въобще не се чувства добре сред мизерни кинчи. Не му е в кръвта просто.

Pickaxe е дори още по-зле. Отвъд аматьорска продукция, за никакви пари, но с много цици. И най, ама най-калпавият звук в историята. Мислех, че Роб Зомби ще се слави с най-слабия филм на годината, но това тук просто изрива. Ранният уве бол не може да се похвали с подобна трагедия. Както и средния и дори късния уве бол. Чисто техническия аспект, където в днешно време можеш да направиш кадърен филм с айфон, е под нивото на третокласник. Сякаш екипът за първи път пипа камера или ръчка в афтър ефектс. Което най-вероятно е точно така. Но е перфектен за компания. Особено напушена или пияна такава. Ще попилее друзята. Въобще идеите тук и реализацията на сцените е нещо невиждано. Толкова некомпетентност на едно място е рядко срещана.

Parasite е... неочакван филм. Хареса ми много, но определено разбирам и подкрепям хората, които казват, че не бива да знаеш нищо за него предварително.

The Lighthouse... Какво да фък гледах? О_о

Аз гледах Coco и ревах през почти цялото време. Тук switch and bait злодея е много по-добре изграден от Ханс във Фроузън.

В крайна сметка, въпреки родния дефицит относно жанра, прецених, че не ми се гледа Доктор Сънна кино и го заебах, но неочаквано, също и поради ред други причини, и заради чистия мазохизъм, вчера гледах (малинково) награждавания хорор Gigli. Това, което най ми хареса не бе суууупер благозвучното заглавие на филма (което се оказа, че е фамилията на персонажа на Афлек ), не бе и пластмасовата прическа на Афлек и чудното камео на Ал Пачино, чийто персонаж се бе навлякал в костюм, наподобяващ малко момче пробващо дрехите на баща си, нито пък крайно безизразните физиономии на Афлек и Лопез, когато Пачино застреля един чиляк в зелката. Диамантът в короната на филма бе монтажът. Общо взето, изключително кино бижу.

(п.п. когато мислиш с пишката си, се получават подобни "продукти" като горното нещо, което би накарало дори беге муви да се изчерви.)


И, за да видя дали съм достатъчно корАв, днес гледах Прелъстяване (мисля, че така се казваше; и ако е така - секва връзка без). Беге муви с Яна Маринова като даскалица на разглезени дванайсетокласни чиляци, чийто сюжет леко ми убягна (и приятелката, която впрочем насила накарах да гледа филма, ми го обясняваше и ми каза, че не чета достатъчно между редовете ), но за сметка на това бе набъкан с препрадки (разбирай, чисто кражбени заемки) от американски поп клипове в началото на века, флашданс чайкс, еври еджи хайгх скуул муви, американски пай (ако не за друго, филмът си заслужава, заради една конкретна сцена в края му; не издавам, зяпайте и вие ), и една камара други, които вече забравих.

(п.п.п. м(ъ)да, въпреки тегобата, считам Гигъла за по-голямо брейн демиж постижение.)

Най-накрая гледах Birdman. Еми Оскарът ако значи нещо изобщо, в случая е отишъл където трябва. Много ме израдва, няма да се разпростирам повече

Гледах и Blindspotting, който нищи теми за институционален расизъм, нивата на опандизени или застреляни на улицата като кучета черни мъже, джентрификация и прочие по... интересен начин. Някак си разбирам идеята да не е някакъв супер мрачен и сериозен филм, като всеки по тази тема, но редуването на готини slice-of-life моменти заедно с по-сериозни ми създаде един тонален дисонанс. Във всеки случай сценария на Давийд Дигс (от clipping + че игра Томас Джеферсън и генерал Лафайет в Хамилтън) и Рафаел Касал е интересен, и двамата правят яки роли. Давийд като супер внимателния след времето прекарано в затвора Колин и а Рафаел като абсолютния бял оуклъндски бек с grillz и перманентна готовност да набие някой. Интересен контраст се получава между двамата. Има една потенциално разбиваща реализма на филма сцена, където Давийд изкарва брутален тематичен рап... но въпреки че още нещо не ми седи съвсем точно тоя филм, по-скоро ми хареса и бих го препоръчал.

А бе, джон уик е много тъп. От първия изтърпях 40 минути, ся от третия до един час беше прагът. Ама тая малоумна сцена с холи бери и кучетата как да не те е срам да го гледаш тва? Тия изтрепаха къде 100 човека на отворено пространство, еби му и съспенс, еби му и келеша. И убаво, тия са на по 50 години, евала, че се млатят и си правят каскадите, ама като гледаш колко чакане има докато лошите им скочат... то не бива бе братя. Единствено мелето с ножовете в началото беше приемливо, въпреки че и там паузите бяха колко да опечеш пица. Мое ли рамбо 2 или 3 да са по-достоверни от това. Тва с талибаните ме обиди на секви нива, и тоя филм е 2 часа, а няма сюжет. А и тая тъпотия, че се води на комикс логика е подвеждаща. Това е фпс кампания, от тъп вид, без босове. Просто ниво след ниво, трепеш там и раните ти нямат значение. И киану рийвс тича смешно.

Аз убаво нямам никакъв търпеж за уан мен арми тъпотии, ама това и с изкючен мозък не действа. По-зле е от исекай ОП аниме.

Иначе красив филм, хареса ми употребата на цвят.

Ама тая патка с късата коса на кой е брачед, че да я вземат у филма? Грам тежест нема у нея, толкова смешна и жалка беше нашата, че докато се пъчи да е яка, страшна кака, само изпитвах съжаление за качествените актьори, с които дели екрана.

@трубадур Омри плз. Лайк фор риълз. Това е най-безумното ти мнение в тоя форум въобще изобщо.

@penzata , плз, земи си оправи бойфренда, че некъв срам се случва тука.

Не мога да взема отношение, при положение, че мнението ти за Лефтоувърс бе също толкова безумно.

Amelia wrote: ↑

Fri Nov 22, 2019 9:59 am

@трубадур Омри плз. Лайк фор риълз. Това е най-безумното ти мнение в тоя форум въобще изобщо.

йор ваджайна ис шоуинг, га станеш нацепена батка и не можеш да го дигаш от стероиди, тогава ще разбереш колко нефелен е тоя тип филми и ква жалкария са. Жонатана викански е по-зле от недоебаните исекай тресни, дека недокоснали пичи косъм младежи се блазнят на идеята да са алфата и омегата в даден свет. Трагедия просто. Жони има бавен екшън, оти жони е дрът на пустиняк и тича смешно, а се гради само на екшъна си тва нящу. Иди виж ко правят братлясите в азия, уно не е движение, енергия, хъс и всичкото. Тука гледах само каскадьори, готови да бъдат хвърляни наоколо. Освен тая сцена с ножовете в началото. Като виден екшън коносьор тоя филм е обида към добрия вкус и щрънкналото кутре, докат пиеш чай за дваасе стинки на гарата.

Игати, цялото доджо, където тренирам, с все инструктора и по-напредналите ученици, беше във възторг от третия филм. Ама какво ли разбираме от бойни изкуства ние...

Секи се насра по тоя филм, ама аде.

Къде говоря за самите бойни изкуства? Говоря колко много чакане има от каскадьорите, дето много чино си следват реда да бъдат развъртени. И не случайно казах, че единствената екшън сцена, която ми хареса е с ръкопашно (ножово) млатене. Буквално го обърнаха на корейски филм и беше приятно. Ма това с псетата, дето минаха половин град лошковци, на открито беше по-дебилно и от кеча с пищаци в еквалибриум. Като злодеите са ти такава некадърна сган всичкият съспенс си зима багажа и просто гледам ора как подскачат на екран, което ме вади от филма. Не мисля, че е толкова трудно за разбиране.

пп. нищо не разбирате па вие, на