ShadowDance

"Седем" не е нищо особено, IMO.

"Седем" е много хубав филм според мен :)

@Scourge: благодаря за отношението :)

Относно озни сериозен въпрос, на който може би не му е мястото тук: там е работата, че понякога болката действа точно по този начин. Нямам предвид, че трябва да те смелят от бой както във филма, така че всъщност сме встрани от темата, но понякога болката е единственото истинско нещо, за което да се хванеш (справка: "Синьо" на Кешловски, а и подозирам, че всеки има такива моменти).

Кръвта... не мога да кажа къде е границата. Просто от някои сцени на насилие (всякакво) ми прилошава, а други харесвам. Степента на реалистичност, или умението да намекват, че "това все пак е филм", или моментното ми настроение? Не знам. Най-вероятно зависи от това дали съм решила, че трябва да се възприема сериозно. За Kill Bill 1 направих грешката да се опитам да го преживея като нормален филм - мина ми едва когато осъзнах, че наистина е стилизирана "гавра". Или все пак... Тарантино е доказан гад, така че нищо чудно да се гаври и със зрителите.

Roland of Gilead wrote:Седем е гнусарска боза.

И защо мислиш така?
Вчера го гледах пак и впечатленията ми от филма са още съвсем пресни, та тази заявка от твоя страна много ме учудва. Боза и то гнусарска?! И защо така?

Щото е стандартен психо-трилър с крайно гнусни и излишно епидермални и директни сцени. Излишен ми е по всички възможни показатели и единственото наистина перфектно точно определение, което може да му се даде, е това на Мат:

"Седем" не е нищо особено, IMO.

@ghibli:

ти обобщаваш за болката по-принцип. аз просто възразих срещу конкретната ситуация: "аз съм тук, той е срещу мен. хайде сега да се потрошим за идеята." не се бием за храна, не се бием за жена или каквото и да е друго, което би осмислило поне мъничко безсмислицата "бой". бием се заради самия бой - безцелно и антибиологично. някой може да възрази, че правенето на антибиологични неща е тва, което ни прави хора. но..всъщност само човек, който не се е бил, може да го каже туй за конкретния случай : ) останалите ще знаят съвсем точно какво съм имал предвид в предния постинг, съжалявам, че не мога да го опиша по-добре. (е, oк де - мога, ама да не се отплесваме.. ; )

аз нямам нищо против кръвта във филмите. всъщност японските филми от 70те, в които можеш с голяма точност да предположиш къде точно е маркучът, от който пръска струята, са ми сред любимите. "кил бил 1" е в абсолютно същата традиция - най-вече сечта в япония. там това е едва ли не художествен похват, по същия начин както в китайските и хонконгските филми бойната хореография и "летенето" са такъв. имам против обаче безцелното и нарочено за някъв вид катарзис или антикатарзис насилие, каквото имаше в бойните клубове.

Roland of Gilead wrote:Щото е стандартен психо-трилър с крайно гнусни и излишно епидермални и директни сцени. Излишен ми е по всички възможни показатели и единственото наистина перфектно точно определение, което може да му се даде, е това на Мат:

"Седем" не е нищо особено, IMO.

Нямаше чак толкова директни сцени ебаси,умерено измислени бяха.
Ако искаш нещо с адски много ДИРЕКТНИ сцени гледай-Cannibal Holocaust!

Не искам, мерси. След като го гледах, 4 дни не можех да спя заради оня, вързания за леглото.

Ти пък се оля... Аз не можех да спя поради скуката, която ми навяваше филма, но донякъде разбирам и твоята гледна точка.