ShadowDance

"Бети" - Хареса ми развръзката, както и атмосферата. Сцената с момиченцето рахождащо се из мъртвия град без да го забелязва беше много добра. Обаче на моменти звучи като че ли просто е писан набързо(това е нещо, което и аз не успявам да преодолея в разказите си, всъщност). Бтв, това е лично мнение, но според мен въпроси като " А какво правеше тя там? Защо не разбираше какво става?" обикновено човек сам си ги е задал и му е малко досадно, че пак му ги повтарят.

"Червена риба" - Ами за него бих казала точно обратното на предишния разказ - много изпипан стил, но е по-скоро няколко навързани сцени, отколкото цялостна история, твърде много е оставено недоизяснено. Но определено беше приятен за четене.

"Кой кого" - Съжалявам, но трябваше да положа усилия за да го дочета. Целият разказ прилича на извадка от бъдещ учебник по история заедно с цифрите от статистиките. Всъщност има много екшън, но никаква емоция, която да те привлече към него.

"На масата застава О'Съливан" - Аз... не разбрах. Имам някаква идея за какво става дума в разказа, но се боя, че това си е моя илюзия, пък дори и за нея не съм сигурна... Ужасно неясен разказ е просто.

"Афузел" - Хареса ми. Може би е малко твърде приказен, но има много добър стил и е чудесно написан. Краят му радва... т.е. натъжава, но точно това му е хубавото.

Видях аз щастието - Мухаха. В смисъл, мухахахаха. Този разказ пародира толкова неща, че не съм сигурна дори за половината. Ми много е забавен, радва:)

"Душата на вампира" - Също звучи малко като приказка, защото се акцентира на противоборството между доброто и злото. Написан е добре, но сюжетът е доста използван.

"Душата на вампира 2" - Тук вече дори не ми прилича приказка, а на сюжет за анимационен филм. Някак по-голямата част от разказа ми звучи по детски. Все пак и в двете части ми хареса използването на реалния живот за фон.

"Черното огледало" - Интересен е, макар че накрая нещата са на ръба да си противоречат. И все пак краят е идеен.

А за "Свитъкът" - като го изчета...

Разказ за самотата - Хм, чувството ми е познато и е описано доста добре, но някак разказът по-скоро прилича на нещо средно между притча и есе, отколкото на фантастика. И краят му е малко внезапен - твърде лесно непознатия успява да пребори мрачните чувства. Обикновено, уви, не е така.

Двуизмерно момиче - Хареса ми параноичната самотна атмосфера, както и моментът, когато тя осъзнава, че всъщност останалите продължават да съществуват. Идеята вече съм я срещала някъде, но пък тук е добре използвана. Обаче в началот дразнят твърде голвмият брой умалителни - "телце", "мозъче", "краче" и т.н.

Момичето от Вондел Парк - Много се доближава до предишния, има и сходна идея, дори се чудя дали не е продължение, но май ще разбера след конкурса:) Иначе има по-неясна идея от предишния, но пък като стил май ми хареса повече.

Острие на самотата - Хареса ми. Може би е малко прекалено дълъг и описателен, но краят определено радва:)

Мокро време - Още не мога да разбера дали ми хареса или не. Имам предвид, има хумор, има и идея, но ми е твърде отвъд границите на абсурдизма. Но може би просто абгсурдизмът ми дойде в много в този брой.

Масата, Радостният шок, Хлебарката - WTF???
Не е работата в това, че са лошо написани. Те не са. Изненадващото е, че според мен авторът всъщност може да пише. Не е проблемът дори в това, че са толкова отвратителни, и добрите писатели пишат гадости за целта на повествованието. Само че тези са самоцелно отвратителни. Няма цел на повествованието, за която да се размахват извадени черва, членове и каквото още там... Бтв, това да пишеш за всякакви видове секс не е израз на зрялост, по-скоро прекаленото фокусиране в него издава обратното.

Няма как да не се съглася с мнението на Морви за трите спорни разказа. Подобен самоцелен натурализъм е просто абсурден.
Но "Момичето от Вондел Парк" е много качествен разказ, особено по отношение на стила на автора.

"Разказ за самотата" - Това всъщност не е разказ в истинския смисъл на думата. Започва като есе, а завършва като притча. Дявол го знае какво е точно, но във всички случаи изобщо не отговаря на моя вкус... А, сетих се, много прилича на дописка в женски вестник!

"Двуизмерно момиче" - Несвързано. Безсмислено. Отегчително.

"Острие на самотата" - Има някои добри моменти. Обаче основната идея нещо ми убягна. Сюжетът е разпокъсан и неясен. Авторът е наблегнал прекалено много на художествения език за сметка на всичко останало (впрочем, това е типичен недостатък на доста от разказите в този конкурс). От това стилът се е получил твърде натруфен и претенциозен. Хубаво е понякога човек да се изразява по-простичко.

"Момичето от Вондел Парк" - Този разказ е добре написан, но иначе ми беше скучен. Просто не си падам по романтични истории с елементи на философия (или обратното). Впрочем, и края май не го схванах съвсем.

"Мокро време" - Общо взето забавен, но на места стилът звучи доста елементарно. Диалозите в по-голямата си част приличат на извадени от треторазреден холивудски филм. Би могло да излезе нещо добро, ако се преработи.

"Масата", "Радостният шок", "Хлебарката" - Тук напълно се солидаризирам с мнението на екипа. Подобни "творения" нямат място в конкурса. Апелът ми към авторите е възможно най-скоро да потърсят квалифицирана помощ.

За себе си бях решила да не коментирам разказите по отделно, а едва след като прочета всички, за да мога пълноценно да ги сравня и да ги оценя по достойнство, но тъй като трите "гнусни" разказа, по никакъв начин не могат да се квалифицират като кандидати за почетно дори предпоследно място в класацията ми, рещих да направя изключение и да споделя мнението си за тях.

След предупрежденията реших, че най-размуно ще е да ги прочета на гладно (което за мен не е проблем, защото перманентно се намирам в състояние на по-слаб или по-остър глад) и както се оказа, това е било Едно Много Мъдро Решение (тм). Ако има нещо, което да е трудно да ми се причини, то това е да бъда лишена от апетит, но тези разкази, почти биха постигнали невъзможното, ако не ми се беше наложило да лекувам травмата нанесена ми от тях с ударна доза сладкиши и шоколад.

След прочитането на първия се зачудих дали да изчакам с другите или да ги прочета наведнъж, но след това реших, че е по-добре да приключа с този мазохизъм веднъж и завинаги и се постарах да изчета и другите две перверзии.
Мнението ми е много особено. Очевидно е, че писалият ги има въображение и не му липсва умение да борави със словото, но си остава извън моите способности да разбера, защо по дяволите му е било нужно да залага на толкова крайни порно-гнусотии и анатомични извращения. Не че това може да ме впечатли, виждала съм достатъчно вътрешности, но ми е по-интересна причината някой да изпитва такова пристрастие към подобни описания. Сам по себе си стилът е доста приличен и ако произведенията не бяха такива каквито са, можеше да са съвсем четаеми, но уви жанрът е убиец на читателския интерес.

Мога само да преположа, че писателят е едно и също лице, като изобщо не ме вълнува, кое именно. За мен или трябва да изпитваш извратено желание да шокираш другите с перверзиите, които можеш да измислиш (което е безмислено, съзнанието на всеки е пълно с неговите си лични перверзии), или просто си дотолкова болен, че това е единственият начин да "изпуснеш парата" така да се каже.
В общи линии, отказвам да реша кое от двете е вярно, но съм убедена, че няма да прочета следващите разкази с подобно предупреждение и че след обявавянето на авторствата, ще положа усилия да запомня твореца на тези "неща" и да избягвам творбите му за в бъдеще.

че това е единственият начин да "изпуснеш парата"

естествено, какво е традиционното ръкоблудство пред една хубава голяма лъскава черна....

Голям, лъскав и черен имаш предвид, нали?

Keep thy fantasies to thyself, youngling

Well... I just love bugs

Yeah, who doesn't?

[еми нямаше как, ама аман от нагласени реплики :p]

Разказ за самотата - Единственото, което ми хареса, беше оптимистичния край. Да ме извини авторката, но повече от това не мога, или по-точно, не искам да напиша. Няколко пъти започвах да обяснявам "Защо", но след прочитане решавах, че е по-добре да не го правя. Не искам да нараня когото и да било.

Острие на самотата – Човече, четох го 2 пъти, но не схванах идеята ти. Какъв беше Стен, за какво се бореше, какъв беше този меч и този вълк – нищо не разбрах. Имай предвид, че пишеш разказ, не роман, и той трябва да има поне начало и някакъв край или поне да става ясно какво се случва по средата. Всичката тази загадъчност, объркването, отделните фрагменти, които представляват абзаците, биха били ОК, ако беше цял том, все ще имаш време да изясниш за какво иде реч. Но в разказ? Иначе, имаш усет за фентъзи, хубави описания, рисуваш красиви картини, животоспасяваща, или може би тъкмо обратното, любов – изобщо, добри неща, но трудни за разбиране в поднесения от теб вид.

Мокро време – Доста ми хареса, в някакъв забавен научно-фантастичен стил.

Двуизмерното момиче – И този ми хареса, но не разбрах защо двуизмерно. Иначе, идеята ти е хубава, интересна, имаш и чувство за умерена еротика. Можеш ли да си представиш двуизмерен свят?

Момичето от Вондел Парк – Нарочно си оставих този разказ да пиша за него най-накрая, макар да го прочетох първи. Исках да завърша мнението си с него. Много, много ми хареса. Искам да кажа толкова неща, но не мога. Как се предават чувства с думи от някой, който няма грам писателски талант? Но толкова ме развълнува този разказ, много е красив.

Morgana wrote: Двуизмерното момиче – И този ми хареса, но не разбрах защо двуизмерно.

Предполагам, че се има предвид, че момичето съществува в две измерения - реалното и онова, другото. Но няма как да разберем със сигурност:)

Ем да, така е, като сега не се разрешава да се дискутират разказите с авторите им. Малко криви излязоха тези правила. Публикуването на разказите се проточи твърде дълго, по-старите вече се позабравиха. Края на конкурса ще се падне някъде в разгара на лятото, когато всички ще сме се пръснали по почивки и курорти, кой ще дискутира и обсъжда тогава? Жалко, че авторите не могат да участват сега пряко, много неща щяха да се изяснят.

Вярно си е, че бая се проточи, ама никой не очакваше да пристигнат над 50 разказа

Btw, в колко броя още ще публикувате разкази за конкурса ?