ShadowDance

Той принадлежеше към най-низшите парии. Вратите на храмовете бяха затворени за него. Той не можеше да взема вода от обществените кладенци. Длъжен беше да се отстранява от пътя, макар в кал и блато, при среща с хора от висша каста или по-висша степен, за да не ги оскверни с диханието си и дори с погледа си. Цял живот беше гладувал със семейството си. Неговият по-голям син, радост на очите му и утеха в старостта, заболял, когато навършил двадесет години. Жена му повикала знахаря и магьосникът цяла нощ горил болния с нагорещено желязо и четял заклинания. Но злият дух, вселил се в сина, бил по-силен и до сутринта той умрял. Такава била волята на бога. От холера, трески, глад умрели жена му, вторият син, неговата жена и деца. Останала само внучката - ******. Умрял и нейният мъж.

Хотелът беше близо до реката. От прозореца на стаята си Джейн наблюдаваше пъстрият живот на "Черният град". По тесните криви улици се движеха тълпи тъмнокожи, шоколадови, кафявожълтеникави хора в пъстри костюми и Джейн, като си спомняше прочетените книги, се стараеше да определи към каква раса принадлежат тези хора. Движеха се магарета, биволи, коне, скърцаха талиги, тичаха кучета. Крещяха пронизително продавачи на лед, лимонада, цветя. Пищяха флейти, глухо думкаше барабан, проточено пееха просяци, саниаси - "светии" - декларираха напевно свещени химни, събирайки слушатели, навсякъде с маймунска ловкост тичаха нагоре-надолу полуголи деца.
Нажежените от слънцето плоски покриви бяха пусти. Когато слънцето захождаше, въздухът ставаше малко по-прохладен, небето пламваше от едрите звезди и изгряваше луната, някаква особена, индийска луна, заливаща целия свят със зеленикава светлина и с въгленочерни сенки - улиците опустяваха, затова пък покривите все повече се пулнеха с хора, излезли да подишат вечерна и нощна прохлада. Те донасяха тук рогозки, възглавници, подноси с ядене и започваха оживен разговор. Кресливи гласове предаваха от покрив на покрив последните новини - за умиранията, за болестите, за ражданията, сватбите и сватовствата, за семейните караници, покупките и домакинските разноски. По този безжичен телеграф всички събития на деня ставаха достояние на "Черния град".
Ако Джейн знаеше местните езици, тя щеше да чуе интересните разговори за ХХХХХХХХХХХХ, който вълнуваше всички умове. Но за Джейн всичко това беше само "кресливо бърборене", което действаше на нервите й.

С течение на годините,докато общувах с него, предположението ми все повече се затвърждаваше. Въпреки че той полага всички усилия да се държи като нас, опитва се да възприеме нашия начин на говорене, има моменти, когато речта му издава образование и интелект, неприсъщи за човек, който работи като ратай за седемдесет и пет долара на месец плюс храната.
Прави впечатление и природната му стеснителност, нещо съвсем естествено за човек, който се опитва да се приспособи към живота в непознато общество.
А и онази история с дрехите. Сега, като премислям всичко, все още не съм сигурен дали работният комбинезон на ******** беше моят, защото всички комбинезони си приличат. Но ризата му бе досущ като задигнатата от въжето, макар и да казвам, че не е невъзможно двама души да притежават еднакви ризи. Освен това той дойде бос, което дори през лятото изглежда подозрително.******** ни обясни, чи бил позакъсал, и си спомням как му дадох аванс, за да си купи обувки и чорапи. Оказа се обаче, че чорапи не му трябват, тъй като в джоба си имаше два чифта.

ildalina wrote:Става дума за "Ариел" на Александър Беляев. Скритите думи от цитата бяха "летящия човек". Любима книга от детството... като си тършувах из библиотеката за книга за загадката, сама се навря в ръцете ми
Тази книга можеше да се очаква никой да не я познае, но за загадката ми в Сивостен не ми го побира ума

Нямах възможност да прегледам всички загадки до сега. Надявам се следващата книга да не е била давана до сега:

С течение на годините,докато общувах с него, предположението ми все повече се затвърждаваше. Въпреки че той полага всички усилия да се държи като нас, опитва се да възприеме нашия начин на говорене, има моменти, когато речта му издава образование и интелект, неприсъщи за човек, който работи като ратай за седемдесет и пет долара на месец плюс храната.
Прави впечатление и природната му стеснителност, нещо съвсем естествено за човек, който се опитва да се приспособи към живота в непознато общество.
А и онази история с дрехите. Сега, като премислям всичко, все още не съм сигурен дали работният комбинезон на ******** беше моят, защото всички комбинезони си приличат. Но ризата му бе досущ като задигнатата от въжето, макар и да казвам, че не е невъзможно двама души да притежават еднакви ризи. Освен това той дойде бос, което дори през лятото изглежда подозрително.******** ни обясни, чи бил позакъсал, и си спомням как му дадох аванс, за да си купи обувки и чорапи. Оказа се обаче, че чорапи не му трябват, тъй като в джоба си имаше два чифта.