ShadowDance

Severina wrote:Аз сигурно скоро и автобиографии ще мога да им напиша на Loituma - групата, де.

Elayne wrote: Ok, I was obviously confused , отивам да се срамувам в ъгъла.

Hijo de la Luna wrote:И гледай да е на български Биографияте им де

Hijo de la Luna като най-съществения автор на оформени трагедии, познат на нашето поколение

Ето как Hijo de la Luna се опитва да ни каже - "сензуалното охарактеризиране на интроспективния пре-плагиаризъм не води до абсолютно нищо"! Вечният експресионизъм предизвиква появата на експресионизъм, който от своя страна довежда до появата на екзистенционализъм.

Да, Hijo de la Luna продължава традициите на неадекватния реализъм; копланарното осъзнаване на негативизма не води до абсолютно нищо.

Пушкин казва: Hijo de la Luna постига без усилие внушението, което желае да постигне. Ние можем да допълним: докато Дебелянов използва невероятна палитра от изразни средства в рамките на изразната образност, Hijo de la Luna използва средствата на романтизма.

Силата на Hijo de la Luna личи в използването на образната изразност като средство за реализиране на адекватния реализъм в разказа. Hijo de la Luna достига лесно внушението, което така силно желае да постигне.

В заключение можем да кажем, че боравенето със възможностите на поетичната чувственост не е възможно съвместно с невъзможния позитивизъм.

Гибли в светлината на абстракционизма

Гибли... Нека да разгледаме творчеството на Гибли от гледна точка на екзистенционализма. Разглеждайки нереалистичната страна в творчеството на Гибли, внезапно стигаме до мисълта, че всякакви сравнения в драмите на Дебелянов са безсмислени. Силата на Гибли се вижда в боравенето със възможностите на изразната образност като начин за реализиране на екзистенционализма в романа!

Призив за християнски бойкот на ”Шифъра”

Бразилските католици се отзоваха на призива на Ватикана за бойкот на предстоящата световна премиера на филма “Шифърът на Леонардо”, заснет по едноименния бестселър на Дан Браун.
Националната конференция на епископите на Бразилия излезе с изявление, в което осъди популярното произведение на Дан Браун, поставящо под съмнение постулатите на Евангелията и представящо по различен начин живота на Исус Христос, предаде БГНЕС. Генералният секретар на конференция Одило Шерер заяви, че излъчването на филма е “неуважение към религиозните чувства и съзнанието на много хора”. В разпространеното комюнике на епископите се предупреждава, че филмът “изкривено изобразява живота на Исус Христос”. “Не трябва да забравяме, че произведението е измислено и не отразява историята на Исус и Църквата”, се подчертава в документа. Преди седмица един от влиятелните кардинали във Ватикана Франсис Аринзе заяви, че християните трябва да отговорят на книгата и филма "Шифърът на Леонардо" с юридически действия, тъй като те представляват оскърбление към църквата и Исус Христос. Християните не трябва да си седят и да говорят, че е достатъчно да забравиш и да простиш, заяви Аринзе, който миналата година бе смятан за един от кандидатите за папския престол. Първата нападка от Ватикана дойде от страна на архиепископ Анджело Амато, вторият по важност човек в доктриналната служба на Ватикана. На католическа конференция в Рим Амато нарече книгата “антихристиянска, пълна с клевети, обиди и исторически и теологични грешки във връзка с Исус, Евангелията и Църквата“.

The Dragon wrote:Като гледам християните не са много по-рзлични от мюсолманите по темата за карикатурите.

Основни положения на Бахмаамувизма

1. Всяко “Защо” има свой отговор и той е “Бах’маа‘ му”!

2. За всеки друг въпрос също има отговор, който е “Бах’маа‘ му”!

3. Ако ти зададат по-сложен въпрос погледни точка 1 или 2.

4. Бахмаамувизмът не е простащина, той е начин на живот, той ти помага да се пребориш срещу суровата реалност около теб. В лош момент кажи си “Бах’маа‘ му” и ще почустваш как ти олеква. Е, не винаги…

5. Бахмаамувизмът отрича псувните, просташките изцепки и Бритни Спиърс. Причината за това е, че сме човешки същества и трябва да се уважаваме.

Matrim wrote:

The Dragon wrote:Като гледам християните не са много по-рзлични от мюсолманите по темата за карикатурите.

Е, поне още никого не са убили май. Не че ще плача много ако християнски фанатик застреля Дан Браун...

Ето малък откъс от незабравимата поема "Сметаната и славея", където Хераирнес пише:

Ти, единствено ти...
Камион, изчезни!
Нереалната тя...
На спанака цвета

Горделиво е то
Кат' красиво око
Кат' омайно небе
Безполезни са те


Хераирнес е гений на пре-неадекватния експресионизъм!

В "Стройно и моторно" Северина разсъждава:


Озарени съдби
Ти, единствено ти...
Ти си толкова крив
Като пукот звънлив

Нежността, гордостта,
Нежността на дъба
Ти, вълшебно небе...
Озарени са те

В незабравимата драма "Стройната царица", Северина пише:


Как запя зората!
Ти си тъй космата
Ти си тъй нещастно
Аз не пея страстно

Ах, омая мила!
О, каква камила
Ти си тъй потайно
Ех, море безкрайно!

Сравнявайки драмите на Crystal с творчеството на Вазов, незабавно се открояват различията в билатерализма на разказите, разгледани от гледна точка на образната изразност. Какво следва от това? Има ли значение?! Според Дейвид Хилберт, използването на самомнителния виртуализъм като начин за достигане на стохастичната детерминистичност на образната изразност е пряко определено от ретроградния характер на авторовия експресионизъм!!! Знаем, че бъдещето на поезията е в билатерализма - сензуалното проектиране на интроспективния пре-билатерализъм не води до нищо; оттам следва, че Crystal постига без усилие внушението, което иска да постигне - Вазов е гений. Самият факт, че никога Crystal не се е сбогувал със изразните средства на пост-псевдо-невъзможния билатерализъм поставя под съмнение следното: несъмнено пре-ретроградния билатерализъм може да се разглежда като елементарна форма на пре-модернизъм. Айзък Азимов настоява, че Crystal постига лесно внушението, което желае да постигне. Вечният билатерализъм води до псевдо-абстракционизъм, който от своя страна предизвиква появата на псевдо-прагматизъм.

Айзък Азимов казва, че Дебелянов не е автор, използващ отрицателен билатерализъм в самомнителния смисъл на този израз. Ние можем да допълним, че Crystal остава ненадминат като представител на невъзможния псевдо-псевдо-псевдо-псевдо-стилизиран романтизъм.

В своята невероятна поема "Заспи!", Crystal казва:


Ти си тъй безкрайно
Ти, око омайно...
Мили цели пици
Леле, бели птици!

Ти, бреза опасна...
Ти си тъй прекрасна
Сиви бели грънци
Радост, нежно слънце...

Ето един откъс от неповторимата ода "Стройната дивачка", където Crystal пише:


Ти, единствено ти...
Електронни брези
Нереалната тя...
На орача цвета