Кърменето е хубаво и полезно нещо, но не съм съгласна, че е уместно навсякъде, по всяко време и във всички обстоятелства.
Смятам делото, за което става въпрос, за нагъл опит за злоупотреба и изнудване. И ако майката спечели, няма да се радвам.
(За конкретния случай - дразни ме циничното извъртане на историята - "попречиха ми да нахраня детето си". Никой не й е пречил, просто са я помолили да го направи на по-подходящо място. Имало е осигурена специална стая за майки с бебета. Въпросната жена е била помолена да отиде там, но е отказала. Тоест, не става въпрос за някаква спешна необходимост да си нахрани детето в полеви условия, а за принципен отказ за съобразяване с околните. Което в моя речник ще рече - наглост.)
Не смятам, че негативната реакция към гледката на кърмеща майка е признак за проблем у този, който реагира негативно. Смятам, че тя е напълно в спектъра на нормалността. И смятам, че не е толкова невероятно да се срещне. По тази причина публично кърмещите майки би следвало да са наясно с възможността за негативна реакция и да си преценяват доколко желаят да се конфронтират с околните, а не да се изненадват, че хората извръщат глави вместо масово да се умиляват от гледката.
Между другото, намирам поне две общи неща между кърменето и срането (че и секса): първо, свързани са с откриване на части от тялото, които обикновено в публична среда не са открити, и второ - са действия, които са нужни или приятни в много по-голяма степен за непосредствените участници в тях, отколкото за околните.
Бих споменала нещо и за интимност на процеса на кърмене, което е предпоставка той да се извършва на колкото е възможно по-уединено и спокойно място, а не насред оживен магазин, но това са мои лични възгледи, затова ще ги оставя настрана от разговора.
