ShadowDance

съжалявам, нека някой друг постне, че аз нямам нет в момента вкъщи и нямам възможност

Е, колкото да има нещо...

- Тая страсту хората май ще изчезне последна - отвърна той тихо.
- Коя страст?
- Тая - да се убива.
Гласът му звучеше меко, без никакъв укор.
- Е, много е да се каже убийство - измърмморих аз обидено. - Всъщност това е лов.
- Е, да - лов - съгласи се той. - Но в края на краищата изчезва някакво живо същество...
Обърнах се и го погледнах. Стори ми се още по-тъжен и унил, очите му разсеяно гледаха някъде през стъклото.
- Вие да не сте вегетарианец? - попитах аз глупаво.
- Не съм - отвърна той. - Пък и не виждам смисъл. Преди години измъчвахме конете и застарели, ги давахме на касапите. И все пак страната беше пълна с коне. Сега ги заменихме с трактори... И какво спечелиха от това конете? Нищо, разбира се... Може би след някое и друго десетилетие коне ще има само в зоологическите градини...
- За съжаление, тъй е - казах аз.
- Наистина за съжаление... Доброто в природата е нещо безкрайно трудно за определяне...
Никога не бях очаквал такива думи от толкова простичък наглед човечец. И изведнъж ми се стори странно, че досега не бях чул нищо за него. Ако живееше някъде наоколо, както изглеждаше, как можеше да остане незабелязан? При всички случаи в тоя човек наистина имаше нещо загадъчно.

Павел Вежинов - един разказ, пак не мога да се сетя името

Абсолютно, ама идеята е, че пак ще си ти на ред:Р Хм, ако някой се сети за заглавието, той да поеме щафетата?

с малко помощ от Драгън (споменаване на ключовата дума шосе), на мен ми светна "Един есенен ден по шосето"

обаче съм офиса, така че поствайте пак вместо мен

мда, да зема аз да препиша малко от задната корица на една книга:

Далеч отвъд космическиата пустош на Юпитер, продължават своя дрейф в пространството тайнственият монолит и обезлюденият космически кораб (1)*********. Само преди девет години те са били неми свидетели на мистериозното изчезване през ЗВЕЗДНАТА ВРАТА на астронавта **********. И ето че сега се превръщат в крайна цел на кораба ********, пред чийто смесен съветско-американски екипаж стои нелеката задача да разкрие загадката на (1)*********.

ХМ ?
Артър Кларк ?
Не знам си кое продължение на "Една Одисея... "
Сигурно първото, не му помня точното име вече, а не ми се рови из книгите да го търся....

да ве :Р
Втората Одисея е

"Един придвижи гърди напред, като провлачваше задните си крака, после втори, трети, но нито един не се дръпна назад. "Защо трябва да се вкопчвам в живота? -запита се той и пусна пламтящата главня в снега. Тя засъска и угасна. Кръгът започна да ръмжи неспокойно, но не се помръдна. Отново пред очите му се мярна последното сражения на стария лос. Тогава Коскуш отпусна уморено глава на коленете си. Какво значение имаше в края на краищата всичко това? Нима това не е законът на живота?"

Лондон. Има един разказ, в които оставиха един старец да умре, защото ескимосите така правят. Запалиха му огън и му дадоха малко храна и го оставиха.

Да, "Законът на живота".
Ти си ...

Знаех си че така се казва, но не бях сигурен

някой друг да постне, че съм на бач и просто не съм подготвен

Играта се завръща от небитието за пореден път.

След обяд долетях до станцията. Намира се на малка,
съвсем пуста планета. Сградата е като мъртва, наоколо ни жива душа. Взех една кофичка и отидох да огледам няма ли някакъв лак. Обикалях така, докато не чух пъшкане. Гледам, а зад сградата на станцията стоят няколко парни машини и разговарят. Приближих се.
Едната каза:
- Ами то е ясно, че облаците са форма на задгробен живот на парните
машини. Така че основният въпрос гласи: кое е първично - парните машини или водната пара? Аз твърдя, че е парата!
- Мълчи, идеалистко проклета! - изсвистя втората.

Оф, ок, кой точно Лем? Звездни дневници?

Бинго! Ти гониш.