ShadowDance

Мартин днеска обяви в сайта си, че поради размера на Книгата от Бантъм решили да я разделят на пет части.





















































Никой не му се върза!

Що ли

Миналата седмица дочетох „Игра на тронове”. Абсолютно категорично се включвам към групата на дивите фенове, които смятат романа за съвършен.
Нищо не може да ме накара да се привържа към едно произведение толкова силно, колкото богатата гама от добре развити персонажи. И тук това го има на 100%. Пристрастих се към абсолютно всички образи, всички ми бяха ужасно интересни, дори в работни дни четях до три през нощта, просто защото виждайки името в началото на главата не можех да не пожелая да я прочета веднага... Все пак ако трябва да посоча любимци бих казал Джон, Аря, Санса и Дени. Към Джон и Аря се пристрастих от самото начало, харесва ми противоречието в тези персонажи, раздвоеността им, съчетана със сила и героизъм. И с всяка следващата глава Джон ми ставаше по-любим и по-любим и на финала въобще не можех да преценя как може въобще да бъде сътворен толкова кадърен герой. Специално за него и Аря ми се иска да изпиша още 1000 реда, но се усещам, че биха звучали само като бла-бла-бла. Рядко мога да анализирам нещо, което харесвам изключително много. Много по-лесно ми е да обясня симпатиите си към нещо, което харесвам средно много. Както и да е... На Дени главите ми бяха в известен смисъл най-отблъскващи. Не заради нея, а заради всичко останало. От цялата диващина ме побиваха тръпки, докато четях на моменти спирах, за да си затворя очите и да приема спокойно описваните гледки. И точно в контраста с дотраките можеше да блесне Дани, толкова силна и слаба едновременно. Последните й глави бяха безумно страхотни, а финалната картина в романа ми беше може би най-най-любимият момент от цялото четене. Санса не я харесах в началото, беше ми твърде лигава и префърцунена. И постепенно, с всяка следваща нейна глава, започнах да я разбирам все повече, да приемам нейната точка за валидна и ценна и в края на романа може би я обичах най-много именно защото ми отне време да я осмисля. Бран също ме радваше безумно, особено частите със сънищата му. Също така виждам нещо много привлекателно в Джайм и Церсей, макар и да ги имаше за кратко. Доста леко са засегнати, но са супер грабващи. Разбирам, че в сладващите книги са още по-развити и нямам търпение да стигна до там. Като леееко по-далечни от мен бих посочил Едарт и Кейтлин, просто защото ми бяха твърде смели/ достойни/ категорични, но и те в никакъв случай не ми бяха неприятни и главите за тях също радваха.
Та общо взето съм мега доволен. Ей сега почвам втората книга.

Welcome to the club!!

Още един откъс от "Танц с дракони". Гледната точка е на Теон Грейджой.

http://www.amazon.co.uk/gp/feature.html ... f_rd_m=A3P

Има ли някакви хинтове за произхода на Jon Snow в книгите? Щото ми изглежда логично да е син на Лияна и Регар.

Еми сички така мислят. Иначе хинтове май има, ама доста мъгляви.

Е стига, ясно е като бял ден.

Пускат мъгляви хинтове, да. Аз например като прочетох първата книга не се усетих, докато Роланд не ми каза. Чудех се там, където описват умиращата Лияна как точно я е изнасилвал Раегар, че тя да лежи "на легло от кръв", ма да кажем не е като да няма начини да се постигне смъртоносен кръвоизлив от онова място при брутално изнасилване. Но да, това да е умряла при раждането на Джон е много по-смислено и консистентно с поведението на Нед и с описанията на Раегар, които получаваме тук-таме из книгата.

И мен Рольо ме светна. Още преди сигурно осем години. За негова чест ще кажа, че беше един от първите хора в нетя, който се усети за това. Но си е логично. Нед постоянно си спомня сестра си как му шепне "обещай ми" в леглото си от кръв и рози, знаем с каква стръв Робърт изтребва всички издънки на Таргариените, ясно е, че не би се поколебал да убие детето, при чието раждане умира любимата му... А после и на Денерис й се пророкува, че "има още един". Та най-вероятно е така.

Дюдове, наистина е бая очевидно
даже в барда имахме тема по тоя въпрос навремето

Да де. Аз оттам. Той Ролето отвори тогава въпроса, много добре си спомням!

Четох поредицата преди доста време, може би 4-5 години са минали вече и подробностите от книгата ми са доста мъгляви, но си спомням, че не се досетих за Джон Сняг и кръвната му връзка с Регар. Сега нещата изглеждат доста по-ясни, поне за мен.

Прочее, не знам дали е запазено при превода, но в оригинал "леглото от кръв" е споменато още веднъж за някой друг - мисля, че нещо около Денерис - и контекстът беше конкретно раждане.

Въпросът е - какво значи тва, че Дени е практически леля на Джон?