ShadowDance

Живик, многопластовите (каквото и да значи тази дума в случая) фантастични книги освен Дюн с лопата да ги ринеш.
Аз до този момент съм останал единствено с впечатлението за внимателно изграден екзотичен свят, откъм атмосфера и култури, много силното желание на автора читателите му да получат колкото се може повече информация за този свят (до степен на не един и два "as you know, Bob" разговора още в началото на книгата) и на общото впечатление за романтична космическа приключенственост. Както казах и в предния пост досега немалко неща са интересни, тъй че засега нямам проблеми.

Killua wrote:Поради многото свободно време напоследък само си чета и гледкам разни работи..
В момента съм на една книга на Мураками - "Хроника на птицата с пружина", страшно увлича и силно ще се постарая да не осъмна с нея
Преди това изчетох трилогията на Алиенде, включваща "Къщата на духовете", и съм доволна, но определено най-силната книга от трите си е "Къщата на духовете".. С удоволствие бих прочела още нещо от същата авторка.. както и от Мураками
Тия дни ще се сдобия и с една книжка на афганистански писател, нещо с хвърчило в заглавието, родата я хвали, та няма да пропусна.. после съм се наточила и на "Цветният воал", все пак много ме впечатли филмът (макар че лелчето ми каза, че отношенията между главните герои не били така хубави както във филма, но ще видим..)

И аз и се изканвам да започна “птицата” от една седмица. Обаче ме притесняват тез двойни преводи. Може би необосновано, но все пак веднъж от японски на английски, втори път от английски на български... Освен това – каква корица са сложили, не мога просто! При положение, че английското издание е толкова красиво.

А Халед Хосейни (авганистанския автор с хвърчиловото заглавие – ‘The kite runner’, не помня как беше на български, а ме мързи да ровя сега) се превръща в някаква световна мода напоследък. И втората му книга излезе преди седмици при страхотен шум и огромни очаквания и предварителни продажби. Вероятно са заслужени всичките овации, защото ‘The kite runner’ е наистина страхотен дебют. Изключително проста и стилистично, и като история, но ефектът е рядко трогателен и вълнуващ. Толкова е автентична, че през цялото време мислех, че разказва собствения си живот. А се оказа, че той всъщност почти не е живял в Авганистан и много малко от героите са прототипи на съществуващи хора.

Доста еклектичен пост, но искам последно само да кажа, тъй като и аз съм от онези дето харесват целия Дюн - е, без глупостите на сина, разбира се - все пак многопластовите фантастични епоси хич не са толкова много. Така че си заслужава да се пробва човек поне.

Проблемът е, че е малко като с лука - белиш, белиш, мъчиш, сълзиш, а накрая вътре - още от същата лютилка...

Афганистан е с "ф" бтв

Иначе на Мураками, май това му едиснтвеният двоен превод, другите са си от японски

Moridin wrote: Афганистан е с "ф" бтв

true това отказвам да го науча просто...всеки път го пиша така

Иначе на Мураками, май това му едиснтвеният двоен превод, другите са си от японски

Много странно, ако е така - значи има кой да превежда от японски и нямат оправдание.

Почти съм сигурен, че и Птицата, и "Кафка на плажа" са превеждани от английски, за "Спутник, моя любов" и "Норвежка гора" не знам. Аз почти привършам Птицата на английски (доста добър превод, заслужава си, почти на същата цена е като българското издание и корицата наистина е много по-красива) и съм много доволен. Страшно увлекателна е, много нестандартна и красива и дори по-странна от Кафка, въпреки че фантастичният елемент е сведен до минимум. Също и доста по-близка до нормалния човек, понеже главният герой е абсолютната противоположност на героичен типаж. За по-нататък съм се запасил с Hard-boiled Wonderland and The End of World, мисля да си намеря и Norwegian Wood, вече съм наистина силно зарибен

Освен това почнах Хиперион на английски и съм удивен. Едно време, като я четох, пак беше така, но сега съвсем ме удари.

Норвежка гора е от японски, а Кафка - от английски, макар че са преведени от един и същи човек

Някъде бях чела, че самият Мураками си е превеждал част от нещата на английски, така че едва ли е голяма загуба да се четат и така

Повечето му книги са превеждани на английски от разни професори по японска литература. Каквото съм чел дотук е било доста добро като текст, така че, ако българските преводачи са кадърни, не мисля, че двойният превод би бил голяма пречка. Дори май е по-добре, защото за превод от японски предполагам си трябва наистина много добър специалист, а не ми се вярва издателствата да са склонни да дават пари за такъв.

"Измуах" 3, 4 и 5 Малазанска като топъл хляб, и смея да твърдя, че изключително много ми харесаха. 1 и 2 бяха малко скучнички за мен, но от "Спомени от лед" нагоре поредицата дръпва изключително добре, и мисля, че ще ми влезе в топ 5 на любимите фентъзита ;p Евала на Ериксън.

Прочетох 7мияя Потър и съм хепи изкефи ме досста, въпреки че имаше някои доста некачествени моменти.

Spoiler: show

Няма да спойля, обаче все пак здраво ме издразни факта, че Роулинг се е зела здраво насериозно да превърне книгата в сериозно фентъзи при положение, че тя не почна като такова и цялата тая зверски мрачна атмосфера и смърт не ми се връзваха. Не че е лошо обаче моеше да си спести избиването на част от героите и пак да претендира за мрачнина. И прекаленото държание на Харестия с стил "путка от аниме за гърли" на моменти ми лазеше по нервите. Иначе остро тъмбз ъп за захаросания финал тряяше да си е такъв.

Аз пък се кандилкам над Джонатан Стрейндж.... Но ме притеснява дали ще успея да я изчета до края на другата седмица, че е малко мудничка (но доста интересна) - за 2 дена само 170 страници!

До петстотин и някоя страница на книгата на Мис (или Мисис) Кларк, само мога да потвърдя че ми изглежда страхотна! Много, много ме увлича и ми харесва!

Офтопик:
Рандъм, настоящият ти ник е в.е.л.и.к.о.л.е.п.е.н.!!

След като заебах седмия Потър по средата, че да си почина малко от слабоумието на Хари, захапах Терминален експеримент на Сойер. Много тромаво начало, но е кратка и изглежда ще се развие добре

В момента изгълтвам Нощен Патрул. Вече съм я преполовила и много ми харесва. Само ако може някой да ми "потвърди" едно нещо.
(Само за хора чели книгата и гледали филма, че спойли яко)

Spoiler: show

Филмът започна с това как Антон се опитва да убие Егор още в утробата на майка си, по причините които помним всички. Което стана причина, на края на филма, Егор да избере Тъмните. Таааа, питам аз - това пълна измишльотица на сценариста на филма ли е?? Понеже до средата на втората история няма нищо подобно. Благодаря предварително

Та книгата много ми харесва и смятам да опитам да си ги завлека всичките; не помня дали бяха 3 или 4.