ShadowDance

UQ Holder! chap. 96-110 - ъъъх. В тази си част мангата е отвратителна. Подхвана старата харемаджийска песен от Negima. Не се ли предполагаше френчайзът да се е изчистил от глупостите и да е оставил този тип простотии само за подправка? Издържах го само заради картинките.
Нашият идиот вече има картбланш за турнирите, дано това доведе до по-различен тип сюжетни линии.

Detective Conan chap. 944-947 - неособено логичен, но приятен арк за развитието на отношенията между патрулната полицайка и шампиона по шоги. Неочаквана връзка към списъка с хората отровени с апотоксин 4869. Връзките между персонажите са оказаха още по-заплетени.

Аз пък прочетох няколкото нови глави на Inu Yashiki. Тъкмо се бях уплашила, че Шишигами ще вземе да стане добро момче, а той стана още по-голям дзвер. Сега чакам да видя кой ще иде да сваля астероида.

Detective Conan chap. 948-950 - историята ме изкефи, както и връзката с централната митология, но самите трикове в този арк бяха доста изстискани от пръстите.

Та, миналата година, някъде края не есента окончателно приключих с всичко написано/нарисувано от Junji Ito. Абсолютно гениален простак. Най-качественият ужас на манга. Не може при такова творчество да няма някои спънки, но да направиш от гигантска космическа гад, дето иде да ни изяде планетата страшна история изисква умения. Да не говорим, че специално тази му история завършва със зашеметяваш екшън през облаци, градове, реки, планини, гори, континенти и океани. Въобще човекът е майстор на миш-маш от тъпанарски похвати, които успява да стегне и да извае ужасяващи неща... в добрия смисъл на думата.

Ако някой добър човек може да предложи нещо със сходно качество на рисунък и писане, добър човек ще да е.

Detective Conan chap. 951-953 - триковете не бяха особено впечатляващи, а и заподозряният беше само един, но пък интересно развитие откъм "сестрата" на Сера.
Другото е, че Когоро Мори отново влезе в полезрението на Джин.

Detective Conan chap. 954 - ухааа, Бърбън, Вермут, Конан и Акай Шуичи на едно място.
Най-много ме изкефи, когато Шуичи в отговор на Бърбън каза "Вие бяхте доставчик, нали?" и Ран се шашна напълно.
Друг любим момент - наглата усмивка на Вермут към Конан.

C.A.T. (Confidential Assassination Troop) - типична екшън манга за момчета, но все пак суперякия рисунък на Fung Chin Pang и яката хореография на бойните сцени я прави много приятна за четене. Недовършена е, макар че в излезлите до момента части са дадени достатъчно намеци накъде отиват нещата.

Съдейки по името това не е ли китайски комикс?

Да, manhua е, аз го четох на английски на MangaFox.

Detective Conan chap. 955-957 - в този арк ни тийзнаха яко, че ще има големи разкрития, а всъщност нищо положително. Бърбън зацепи прикритието на Акай Шуичи, защото последният се издаде, а Вермут се изпусна пред Ран.
Хем нехарактерна немарливост от двамата най-яки персонажи, хем негативно развитие на историята.
По "Аска" следата за самоличността на Ром - нулево развитие.
Самата загадка беше относително интересна, но триенето на въжетата в толкова много предмети според мен прецаква целия трик.

UQ Holder! chap. 111-123 - обичайните глупости. Изясняват нещо по основния сюжет и аха да се появи Неги в ролята си на новия антагонист с компания стари познайници, които евентуално също са зомбирани да вършат поразии и "най-неочаквано" историята кривва в посока фенсървис състезание.
Обичайните плюсове - пълно е със страхотни магически битки, красиви фонове и неспиращи препратки към Mahou Sensei Negima

Detective Conan chap. 959-960 - напрактика всички аркове с Хатори Хейджи (и Казуха естествено) са добри. Това не само, защото пичът е голям симпатяга, но и явно авторът ги подбира така.
Настоящата е с перфектна tresure hunter-ска и загадъчна атмосфера, труповете вече валят, а Нуе чудовището е наблизо.
Като гледам темпото предполагам, че историята ще приключи до две глави.

UQ Holder! chap. 124-126 - свърши тъпото фенсървис състезание, а главният лошко и бивш протагонист кацна...заедно със стандартния му поздрав към всичко женско - "Апчихууу!". Най-големият бонус от това е, че и баба ви Еванджелина остана без дрехи.

Detective Conan chap. 961-962 - забавен арк се оказа, за жалост прекъснаха Хатори и Казуха в най-важния момент.
Поне тя вече знае, че я уважава като готвачка.

Detective Conan chap. 963-965 - приятен и типичен сблъсък с Кайто Кид, но нищо повече.

Зимах, че прочетох Наруто. С шипудена приключих точно на епизода преди да почне войната и като гледам какъв е фраш от филъри и простотия едва ли ще го довърша. Но мангата беше извозваща. От войната до финала е нонстоп екшън, абсолютно всички главни герои, дето са останали живи, са в мелето, даже възраждат пет дузини култови трупове да се включат в кеча. Повечето нишки завършват задоволително. Тва между другото е единственото аниме, дето ми е докарвало буца в гърлото, епизодите където наруто се среща с майка си и баща си бяха финалите на зелената миля и на A Moment to Remember, омешани със свиренето в разрушената къща в пианиста и последните 5 минути на six feet under на десета степен. И мангата по време на войната не прави изключение. Имаше бая трогателни и мили моменти, саможертви, всепомитаща епика, приятелство да си ебе дома и просто целеше точните неща, които да ме превръщат в мекотело. Показаха финалната форма на Гай сенсей, първият хокаге е пич на годината, самият Наруто е в общи линии Джонатан Джостар на стероиди и като си стана приятел с лисицата (че и всички останали многоопашати) се сцепих. Историята на Кабуто и защо е станал такъв е типичен сантиментален шит, ама как работи само. Всяка една реплика на Наруто е пълно, надъхващо злато. Артът е страхотен, личи че пичът доста се е учил от blade of the immortal. Самото усещане за екшън и скорост е прекрасно и панелите преливат един в друг по идеален начин. Гоцко е с други думи.

Свърших и Ганц (Gantz ガンツ). Успя да се насере могъщо с финалните си, еба ли го, 70 чаптъра. Бая финал беше... като времетраене и пилеене на страници. А по едно време го смятах, че ми е в топ четворката до blade of the immortal (май още не се е надрискало, въпреки че забуксува като заловиха нашия и почнаха да експериментират с безсмъртието му и там някъде спрях с четенето), berzerk (преди и то да се оака) и shigurui.

Ганцът определено завърши с идеята, че more is more до такава степен, че да не ти прави впечатление. По едно време дори не ми се струваше кърваво, въпреки червата, а голотиите се смесиха в една бяла маса от неразличими тела. Лабавата развръзка и разкритието какво е ганц и кои са реално враговете далеч не помогна. А единственият пекан и готен лошковец се показа за 3 страници и предизвика главният селяк на двубой. Ама там толкова личи, че вече му е било писнало да рисува на Оку и да се занимава с плявата, че хвърли всички на един плаж и мега хепи енда.

Въпреки тва ся има някво GANTZ:G, където окуто само пише, дето не знам дали искам да пробвам.