Wow, the autistic toxoplasmodic hikikomori is strong with these ones...
Аз току що се прибирам от сутрешната разходка на Зоро и досега се радвах на слънцето и студеният, чист като кристал въздух. Срещнахме единият от татковците на Джая и си поприказвахме, докато той си играеше със Зоро, а аз си играех с Джая. Другият татко на Джая го виждам доста по-рядко, щото той ходи на работа, а този е пенсиониран по болест и си стои в къщи. Има дупка от трахеотомия на гърлото и пуши медицинска марихуана. Джая им е новото куче, предишното почина в началото на годината и беше много тъжно. Откакто съм тук, три кучета умряха в квартала - едното беше на един мноооооого, много античен дядо, почти глух, който живее в един блок до нас и чисти градинката на блока. Неговата девойка беше антична и почти глуха като него и умря от старост преди няколко месеца. Като ми разказваше, се разплака и аз се разплаках. Сега си е осиновил още едно старо куче по програма някаква за стари кучета и двамата са си дружки и ги виждам да чистят градинката на блока, докато аз разхождам Зоро.
Ето така живея, взаимодействайки си с различни човешки и кучешки съдби и това обогатява живота ми и ме кара да обичам света си повече. А докато съм си в нас, в мен има гушната топка от безапелационна любов, която няма да ме ухапе като я погаля и ще ме ухапе като почнем да си играем, но никога така че да ми причини болка.
И всички вие, фанатизирани люде, искате да имате тоя тип безапелационна любов и с такава надежда сте си взели котка, щото ви мързи да положите елементарните усилия, нужни, за отглеждането на куче. Които дори не са усилия, а удоволствия, запознаващи те с различни човешки и кучешки съдби, обогатяващи живота ти и каращи те да обичаш света си повече. Но котката не ви дава това, което искате, защото котката толкова си може с ограничените си когнитивни функции и в крайна сметка от толкова мързел сега просто сте принудени да получавате малка фракция от companionship-а, който получавам аз, придружена с много повече домашни разрушения от тези, които преживявам аз. И понеже донякъде осъзнавате тъжното си съществуване, ви се налага да се държите като някакви култисти, защото в мига, в който вкарате някаква разумна мисла за житейската си ситуация, ще се депресирате дълбоко от личния емоционален вакуум, който лично сте си изградили.
Кво да ви кажа, баш ценните relationships изискват някакво усилие. И спокойно, излизайте навън от време на време да глътнете малко чист въздух, да видите слънцето и то да ви види, и да си размените някоя друга дума с интелигентни форми на живот, за да си спомните как изглеждаше интелектът и да не изпадате в заблуждението, че котките са особено умни. Обещавам, за разлика от собствената ви котка, светът няма да ви ухапе и одере за това, че сте се осмелили да потърсите някакъв контакт.
И съм убедена, че ако вече не съществуват научни изследвания по въпроса за това кое е по-добре за човешкото здраве и well-being - това да имаш куче, или да имаш котка - скоро такива ще се появят. Моята прогноза е, че кучето е по-добро за здравето, заради всичките тея неща, дето изброих нагоре. Да видим. Ще ви държа в течение.
ПП. Горенаписаното важи за писалите в темата butthurt котколюбци, които отказват да приемат тъжната реалност, понастоящем вече подкрепена и с peer-reviewed научна литература, защото това заплашва собствената им себеидентификация. Хора като трубадура и тайгърмастър, които обичат котките и гледат такива, но са наясно с ограниченията им, са нормални здрави хора с достатъчно високо самочувствие, че да не стават butthurt.
