ShadowDance

За мен пък 6 и 7 са от най-добрите сезони, та явно има спор...

Matrim wrote:Седемнадесети пък е в Топ 5 на драматичните епизоди, така че гледай и за него да постнеш ASAP.

Има защо. Впечатляващо добър. Първо пуска надеждата за класически хепиенд, а след това я отнема с изтънчен садизъм. И разсъжденията зад кадър накрая за страстта. Великолепно.


ЕДИТ - И след последните няколко страхотни епизода идва 18-и. Оня с дечицата в болницата. Егати досадата. Едва го изтърпях.

Имам питане
в епизод 01e17 Eternity
Защо тъй Ангел

Spoiler: show

влиза на бегом през стъклената врата на дома на Ребека
без никой да го е поканвал?

Изгледах втория сезон. Прекрасен е. С нетърпение подхващам третия.

Някои общи разсъждения дотук - полицията на Сънидейл явно трудно се трогва от ставащото в градчето. Цивилните жители пък да не говорим, най-вече учениците. Какви ли ужасии не ги сполетяха, а на другия ден все едно е било неприятен сън.

А главните персонажи ми стават все по-симпатични и все повече ме вълнува какво им се случва. Единственият друг сериал, към чиито герои съм изпитвал толкова силна привързаност пак е на Уидън. Човекът е майстор.

В трети сезон има известни обяснения по въпроса защо никой не забелязва какво става в Сънидейл, но не ща да те спойля допълнително.

Иначе Becoming си мачка, при все, че аз съм един от малкото хора, които не са фенове на Анджелус.

passer-by wrote:Изгледах втория сезон. Прекрасен е. С нетърпение подхващам третия.

...

А главните персонажи ми стават все по-симпатични и все повече ме вълнува какво им се случва. Единственият друг сериал, към чиито герои съм изпитвал толкова силна привързаност пак е на Уидън. Човекът е майстор.

Ех, кога ще се научиш да слушаш батко си Симеон

Roland wrote:

passer-by wrote:Изгледах втория сезон. Прекрасен е. С нетърпение подхващам третия.

...

А главните персонажи ми стават все по-симпатични и все повече ме вълнува какво им се случва. Единственият друг сериал, към чиито герои съм изпитвал толкова силна привързаност пак е на Уидън. Човекът е майстор.

Ех, кога ще се научиш да слушаш батко си Симеон

Че кога съм поставил под съмнение точно това ти твърдение бе, бате?

Заеби съмнението, аз говоря да не ми се опъваш като те агитирам да гледаш разни работи

Ааа, за Скинс и Уийдс няма да се разберем.

Бъфи го почнах от уважение към Уидън, щото Файърфлай, нали...

Изгледах трети епизод на трети сезон. Ейнджъл се завърна. More Buffy angst to come.

E, то повече ангст отколкото във втори епизод на трети сезон почти няма, дори и в този сериал където ангстът е като въздуха и слънцето за всяко живо същество.
Интересно ми е ти на кой повече симпатизираше в грандиозния Скуби скандал в този епизод, защото по мои наблюдения различни части от фендъма имат съвсем различни впечатления за него.
Иначе трети епизод...като го гледах пак наскоро се изненадах колко ме изкефи Фейт в него.

Към Фейт засега се въздържам от мнение, искам да видя как ще я развият.

А за скандала - ами разбирам Бъфи. След всичко, което преживя от Анджелус плюс убийството на Ейнджъл за десерт, изключването от училище и скарването с майка й е разбираемо да е искала да опита да отхвърли съдбата си на Убийца и да се покрие на майната си. Просто да превключи на нещо по-различно от досегашния си живот, без значение какво. Нормална реакция.

Също толкова нормална реакция имаха приятелите й, които разчитаха на нея и се почувстваха предадени, защото и те са изживели немалко гадни неща. С тая разлика, че те не са длъжни да трепят вампири и прочие гадини, а тя се чувства принудена и на моменти й идваше в повече.

Така че и нейните, и техните реакции бяха сполучливо предадени според мен. Не виждам тук деление на прави и криви.



ЕДИТ - Сетих се нещо, което ме озадачи при Ейнджъл. Не си бил спомнял какво е правил като е бил Анджелус, включително онова с Джени Календър. Ама нали идеята при проклятието беше, че наличието на душа го кара да помни и да осъзнава какво е направил? Или това е само за периодите като Ейнджъл и не важи за когато е бил Анджелус?

Така че и нейните, и техните реакции бяха сполучливо предадени според мен. Не виждам тук деление на прави и криви.

И аз съм на това мнение. Друг е въпросът, че всички до един се съревноваваха как най-зле да изразят чувствата си, но човещина, какво да се прави.

Иначе Ейнджъл ще си спомни всичко, споко.

Към феновете на Астонишинг Х-Мен и едновременно на Бъфи - иначе казано най-вече Симеон.

В края на епизод 3 х 04 - сцената, в която Ейнджъл коленичи и заравя лице в Бъфи и я прегръща. Същата тази сцена Уидън е включил в началото на AXM, когато Кити разбира, че Колосус е жив. Той по същия начин коленичи и я прегръща. Едно към едно.

Епизод 3 х 08. Един от най-пълнокръвните. Уникално добър с всички промени във взаимоотношенията и съдбите. Начело със Спайковата роля, естествено.

Изпълнението на Спайк на фиркан побъркан от любовна мъка вампир е доста ценно.

She wouldn't even kill me. She just left. She didn't even care enough to cut off my head or set me on fire. I mean, is that too much to ask? You know, some physical sign that she cares?

В началото на тирадата ми беше смешно, в края ми беше мъчно за него. Чудесно изпълнение направи.

А и речта му за любовта пред Бъфи и Ейнджъл или жалванията му пред Уилоу и майката на Бъфи са невероятни. Да не говорим за "прозрението" му как да си върне Друзила. "Love's a funny thing".

Такъв актьор заслужава такива реплики и такава роля.




ЕДИТ - Епизод 3 х 09. Разкошен What If. А първата поява на Аня ми допадна веднага, за разлика от Фейт, не знам защо. Ама и Фейт вече ми е интересна, де, просто не стана от раз.

Roland wrote:За мен пък 6 и 7 са от най-добрите сезони, та явно има спор...

То за теб Бъфи излита отвъд десетобалната система, та чак в космоса, така че няма какво да задълбаваме.