ShadowDance

Ще напиша какво ми дойде в ума по повод зубрачеството на Егвийн, което според мен не е просто зубрачество като черта на характера. При обсъждането на втора книга беше споменато, че тя има сериозна трамва и пост-травматично стресово разстойство след плена у сеанчанците и е логично то да избие някъде. Според мен това, плюс естественият страх от очакваните бъдещи събития като цяло, плюс непосредствената опасност за всички в обкръжението на Ранд, е избило в желанието за контрол и желанието да научи всичко, да може всичко - защото така ще е възможно най-подготвена за всяко лошо нещо, което може евентуално да й се случи.

Като се замисля поведението на Галад не е чак толкова нелепо - толкова народ е вярвал, че Сталин е готин пич, напук на всички доказателства за противното. Или може би момчето е толкова целомъдрено, че му е трябвало място без много-много жени, защото да отказваш на 47 седайки, 26 Посветени и 14 новачки всеки ден сигурно е било доста изтощително.

Като се замисля, моментът със сеанчанката и Елейн е доста странен при положение, че партийната линия е, че всички в Рандланд са мръсни клетвопрестъпници и благородниците на важат освен ако не се закълнат във вярност на императрицата, may she live forever.

Matrim wrote: ↑

Thu Sep 30, 2021 3:58 pm

да отказваш на 47 седайки, 26 Посветени и 14 новачки всеки ден сигурно е било доста изтощително

Тази версия не само е забавна, но и е правдоподобна!

Сеанчанката е като домашно животно, останало без господар За нея дори престъпила клетва благородничка е по-добре от никаква, особено след няколко месеца скитане из континента сам-сама без някой да я командва и да отговаря за нея.

Глави 18-23

Резюме: Лиандрин продължава да се държи като на кастинг за български депутат, Фейн си връща кинжала, Мургейз си вдига чукалата от Кемлин. Ранд навлиза в Кайриен където Куладин се държи като викинг, който не е виждал манастир от години. Някой праща малко тролоци срещу нашите по неясни причини. Появява се нова кандидатка за титлата най-убийствен поглед.

Две от шестте глави ни занимават с второстепенни герои, които са ми твърде досадни. Лиандрин естествено не ще да повярва, че Нинив и Елейн са ги надиграли в Танчико. Весело е и как Белите плащове не могат да засекат дори и група седайки със седайски лица.

He had been twice her age then, yet she might have married him

Ех, тоя неустоим Том...

She knew how she looked, even with soot in her hair, and some women would give wrong directions from jealousy.

Опасна работа е женската ревност, човек и да пита за посоката може да сгафи.

Egwene giggled. “That is the simple truth. Once I saw those poor people, I thought we would find him heaving somewhere.”

Всеки път като си помисля, че може би съм твърде предубеден към Егвийн и следва нещо такова.

Ранд подозира, че Авиенда се е учила как да сумти правилно от Егвийн. Той пък като че ли не знае, че всички жени в тая книга сумтят възмутено?!?

The fifth, I give you.” Rand did not raise his voice, yet suddenly his words were driven nails. “But no part of that is to be food. We will live on what can be found wild or hunted or bought

Джордан е участвал във война, но понякога си позволява големи волности с логистиката на армиите. Ако имаше капка реализъм, повечето от армията на Ранд щеше да изпука от глад бързо-бързо. Те и да грабеха като Куладин пак трябваше, защото са прекалено много, но така пък хептен.

Егвийн пак си мисли, че Ранд е много арогантен. Иронията се лее на талази.

Мат по непонятни причини подозира, че гаджето му е Дъщерята на деветте луни. Опасно нещо са това пророчествата. Но поне не стои на студа пред собствената си палатка като Ранд.

Хаха, Мат, за пореден път добро резюме На мен ми харесаха тези глави. Не са ми досадни второстепенните герои. Цялостното ми впечатление - имаше много хумористични моменти.

Главата с гледната точка на Лиандрин е втора изобщо в книгите дотук, ако не се лъжа? Доста различно впечатление в сравнение с първата такава, защото там беше заплашителна, а тук я виждаш каква е патка. Особено като се опита да продава краставици на Отстъпничка, леле-мале, човек ще рече, че в Кулата ги избират с тест за тъпота.
Това, че Могедиен неизвестно как беше успяла да проследи Нинив и компания през целия път, въпреки старанията им да се прикриват, беше доста стряскащо. Излиза, че нашите са се отървали на косъм и случайната среща с Галад, която ги накара да се законспирират още повече, всъщност ги е спасила.

При Мургейз беше сапунен сериал от-до, което много ми хареса След толкова разкази за Лини най-после я срещаме от плът и кръв и тя не разочарова - нещо като баба Вихронрав със саркастични забележки и сентенции на килограм.

You have not darkened my doorway since the spring.

Fifty years ago I suppose I could have shown what you are displaying to the world, and he'd have followed quick enough, but now I must needs use sweet reason.

и любимото ми

At my age, if I make it up, it's still an old saying.

Браво на нашия човек Таланвор, знаех, че не може да е толкова доблестен за нищо (с).
Встрани от хумора, имаше и доста други интересни моменти. Най-накрая получихме цялата история на Том Мерилин, който очевидно е най-привлекателният за жените мъж в тази поредица, Галад ако обича да се помести.
Имаше и обяснение по въпрос, който беше повдигнат в началото на тукашната тема - как така хората в Две Реки са оставени да си живеят без да плащат данъци. Не беше твърде подробно и обосновано, но все пак беше някакво обяснение.
Интересно ми беше кое повлия на Мургейз да надмогне именно този път влиянието на Рахвин върху волята ѝ, за разлика от всички предишни пъти - може би пряката заплаха за цялостта на кралството ѝ. Изобщо тя е показана като идеалното въплъщение на принципа, че кралството и кралят са едно. Дори когато разсъждава за дъщеря си чисто по майчински, това е неразделно преплетено с мисълта какво наследство ще ѝ остави.

Частта с Падан Фейн съдържа разкритието, че Алвиарин е от черната аджа, което при препрочитане може да не е новост, но все пак епизодът е интересен сам по себе си. Самият Фейн беше подобаващо злокобен, Алвиарин беше подобаващо жестока. Имаше епично описание на Шайол Гул.

В главите с Ранд най-много ме впечатлиха две неща: зверствата на Куладин, описани не твърде подробно, но напълно достатъчно, за да създадат много тежко впечатление, и колко много хумористични моменти имаше, може би с идеята да се компенсира първото.
Колкото и да ми е тъжно да съм съгласна за нещо с Егвийн, самият Ранд наистина много е израснал и се е променил и това е показано добре в тези глави. Всяко негово действие е контролирано и обосновано (добре де, почти всяко, изключваме взаимодействието му с Авиенда). Минал е всички стадии на неприемането на съдбата си и е излязъл от другата страна с ясен ум и някакво подобие на надежда:

If he did have to die at Shayol Ghul, he would die as himself.

И е вдигнал нива на кулнес:

I trust you like a brother. Until the day you betray me.

Разбира се, не и що се отнася до Авиенда. Картинката на Ранд, който мръзне по чорапи пред собствената си палатка и се опитва да се извини със заекване, беше една такава мила и домашна, все едно отново бяхме в Две Реки

Ашмодеан и той ръси бисери:

Be careful of her. She is a devious woman. When a woman says she will obey you, of her own will, it is time to sleep lightly and watch your back.

При Мат ме разсмя неговото "Are you sure "Daughter of the Nine Moons" doesn't mean anything to you?"
Ще повторя нещо многократно обсъждано, но наистина е странна неговата неохота да си поговори с Ранд за това, което е преживял и чуждите спомени в главата му, все пак от всички хора наоколо Ранд му е най-близък (уж).

Аийлските народни обичаи продължават да са забавни, този път описанието на сватбения ритуал. Както и това:

He nearly looked at her when she said "submissive". A word less likely to describe any Aiel woman he could not conceive. Probably means she gives warning before she stabs you.

Авиенда направи кралски подарък на Ранд, много яко беше това с меча на Ламан, който се оказа не просто меч на Ламан, ами и древно острие. Естествено, не ѝ се получи да си върне дълга, защото нашият човек се грижи всичко да е справедливо. Комедия пълна е това тяхното.

Matrim wrote: ↑

Tue Oct 05, 2021 10:41 pm

Опасна работа е женската ревност, човек и да пита за посоката може да сгафи.

И на мен ми беше забавно това

Всеки път като си помисля, че може би съм твърде предубеден към Егвийн и следва нещо такова.

Да, поредният път, когато е направо непоносима. Но пък беше искрено загрижена за Ранд, така че не й се подразних толкова.

Джордан е участвал във война, но понякога си позволява големи волности с логистиката на армиите.

Като във вица, дава им по пет лева и ги пуска да ядат каквото си купят

Появява се нова кандидатка за титлата най-убийствен поглед.

Отвратителна бабишкера! Направо кипнах от нейното "ти трябва деца да раждаш, ще те запозная с пра-племенника ми".

Приятни глави като цяло. Нещо покрай служебния бърнаут не ми идва много вдъхновение за писане, но:
- Ееех, Егвийн, патко ниедна... Човек тъкмо да реши, че не си толкова зле и ти вземеш та избухнеш. Чудя се как въобще съм имал симпатии към тоя образ и нямам разумен отговор.
- Мат е льольо с това постоянно подпитване за щерката на 9-те луни, ама какво да се прави като се изживява като мъж за много жени, а всъщност истинският сексимовл в тази поредица е:
- Том Сигурно е някой от тия типажи:

Spoiler: show

handsome-old-men-9-582d7aeab5bf9__880.jpg (109.16 KiB) Viewed 4019 times

handsome-old-men-7-582d81261bfa1__880.jpg (118.57 KiB) Viewed 4019 times

handsome-old-men-7-582d78aed5e3c__880.jpg (133.56 KiB) Viewed 4019 times

- Частта с Мургейз беше като извадена от произволен любовен роман, в който героинята се измъква от злодея с помощта на младия и напет герой (който естествено е лудо влюбен в нея). Допаднаха ми разсъжденията за мъжете в живота й, като поне имаше доблестта частично да отбележи и собствения си характер.
- Лини е сила.
- Ранд вече приближава епичните ниво в D&D. Хареса ми историята около меча на Ламан и как от - "Баси натруфената играчка, как да не я обидя Авиендата..." мина на "Ооооо, чапличка. Ранд харесва чапличка. Чапличка хубава..." От друга страна загуби малко точки с кавъра си на боса по асфалта и кибиченето отвън пред палатката.
- Падан Фейн мина от крийпи Ам-гъл wannabe на бая зловещ типаж. Доста е unsettling за четене е вътрешният му монолог.
- Алвиарин има много потенциал, но честно казано не помня дали беше смислено развита.
- Цялата врътка с нападението и виковете "Самаел и златния казан с боб!" (добре де, не беше казан с боб) очевидно бяха опит да се натопи Самаел. Ако си спомням правилно тази конфронтация е доста по-нататък в книгите.
- Куладинецът е тъп та дрънка с това желание да мине за местния Влад Цепеш и е известно облекчение, че няма да го траем още дълго (поне по груби спомени). Въобще цялата Шайдо линия ми е повече от дразнеща, и е тъжно, че играе относително важна роля в повествованието.
- @Ghibli Сорилея-та просто е епик левъл трол и кораво бабе. По нататък сипва стабилно и на Ранд Но, ако тя те дразни чакам с интерес реакцията при появата на Кацуан в 7-ма книга

Толкова от мен

Това, че Могедиен неизвестно как беше успяла да проследи Нинив и компания през целия път, въпреки старанията им да се прикриват, беше доста стряскащо. Излиза, че нашите са се отървали на косъм и случайната среща с Галад, която ги накара да се законспирират още повече, всъщност ги е спасила.

Не помня обяснението, ако има такова по-нататък, но подозирам, че ги е намерила в ТАР някак. И Биргит, и Нинив, се нуждаят от речник, за да разберат думата предпазливост.

Проблемът с Мургейз е, че като знам накъде отива историята ми умира цялото желание да я чета. Поне за разнообразие имаме любовна връзка между по-млад мъж и по-възрастна жена (която разбира се изглежда млада, защото иначе не може в тоя свят ).

Като се замисля, Ранд можеше преспокойно да приватизира нечия чужда палатка, но тогава пък нямаше да може да види за лека нощ подаващото се краче на Авиенда. Контрастът с Мат е интересен - мисли, че айилците са идиоти да се бият голи, но не стига дотам чак да се черви заради това. Даже и не помня кога Егвийн разбра, че Ранд и Авиенда всъщност се обичат и каква й бе реакцията.

Ще повторя нещо многократно обсъждано, но наистина е странна неговата неохота да си поговори с Ранд за това, което е преживял и чуждите спомени в главата му, все пак от всички хора наоколо Ранд му е най-близък (уж).

Те за нищо не си говорят. Егвийн се ядосва, че Ранд си намери нов "приятел" в лицето на Ашмодеан, но Мат хич не го засяга това. Перин и той упорито крие вълчите си умения от "приятелите" си, все едно е някаква страшна тайна, на фона на това, че Ранд е Дракона. Нинив, Егвийн и Елейн, колкото и да са досадни понякога, споделят много повече неща. Все пак Мат все пак загря пост-фактум, че медальонът му го пази от преливане.

Това с меча беше яко, но можех да спра да си мисля, че все някой щеше да го е шитнал на търговец в предишните 20 години, вместо на друг айилец на безценица.

Сватбите и децата са малко не на място, при положение, че всички айилци очакват ей-сегинка да почне Последната битка и да остане само малък процент от тях жив. Особено пък при Авиенда, с нейните могъщи магически способности. Вярно, че Мъдрите не използват Силата в битка, но сега би бил добър момент да започнат.

Зачудих се в мирно време айилските войни бачкат ли по нивите или са професионалисти и чакат другите да ги хранят и в мир и във война? И какво правят всичките тия Мъдри, има ли достатъчно вождове, които да "съветват"? И въобще какво щяха да правят айилците без rule of cool. Макар че отношението им към кайриенците хич не е куул - кралят отсякъл някакво дърво и всички са клетвопрестъпници вовеки веков. Вашите прадеди до един престъпват клетвата си да не използват насилие - това може, стига да не хващате мечове.

Не може ли Кацуан да я скипнем? Pretty please? Иначе Сорилея поне има идея какво върши и за какво се бори, за разлика от доста от седайките.

Горката Мургейз е сред най-травматизираните герои в тази поредица, главата ѝ тук е много добре написана, обаче е доста тягостна за четене. Рахвин я изнасилва и ментално, и физически. Но освен неприятните неща има и доста интересни детайли за миналото на Мургейз, както и неща, показващи характера ѝ. Направи ми впечатление, че макар да е добронамерена и добросърдечна като цяло, определено е доста по-избухлива и склонна да наказва околните сурово от дъщеря си. В началото си мислеше как трябвало да заповяда да набият с камшик Таланвор, защото погледна към циците ѝ, после направо си каза на Лини, че някой ден може да се наложи да я накаже сурово, ако изрече нещо не на място. Като споменах Лини, нейният характер и поведение обясняват в голяма степен защо Елейн е толкова down to earth и с егалитарни възгледи, особено за наследник на трон.

Рахвин го е карал доста през просото и съвсем не си прави труда да прикрива контрола си върху Мургейз. Всички в двореца знаят, че си има любовници, командори отявлено Мургейз пред висши благородници, въобще просто си просеше проблеми. И за какво му беше да кара Мургейз да отблъсне най-силните си привърженици сред другите благородници. Можеше просто да я контролира задкулисно и да е дискретен с любовниците си, и всичко щеше да е ОК за него. Ама с този пилешки мозък на Отстъпник така става.

Айилците и културата са ми все по-неприятни при всяко препрочитане, не само са екстремни кнесофоби, но и се държат все едно всякакви обичаи, различни от техните, са нещо немислимо и абсурдно. Отношението им към кайриенците е ужасно, както и крайно лицемерно. Куладин върши далеч по-ужасни неща от Ламан, обаче това за айилците не прави всеки от тях subhuman.

Историята с меча на Ламан е доста абсурдна, това че има табу срещу докосването на меч е едно на ръка, обаче това не обяснява защо толкова години айилците собственици не са свалили скъпоценните камъни поне от ножницата. От друга страна ядът на Авиенда, че Ранд изведнъж я направи супер богата, е доста забавен.

Великият Кар-а-карн не смее да си влезе в палатката, да не би да зърне за секунда гол крак. Абсурдно от една страна, от друга тотално in-character за Ранд. Това, че първо реши, че Авиенда е искала да удари него с пламъците, беше леко нелепо обаче.

Мат по някаква причина спи в палатка в периферията на лагера вместо да е по-близо до Ранд и по-охраняван и това за едната бройка да доведе до обезглавяването му от тролок. Все така ми е неясно защо счита наличието на спомени на генерали в главата си за някаква срамна тайна, а не за сериозен бонус.

Егвийн продължава да е доста дразнеща, това хилене как Ранд не можел да понася гледката на изклани хора беше доста противно. След това се наложи Сорилея да ѝ обяснява доста очевидното нещо, че Ранд трябва да се държи като вожд на вождовете и че по време на война единственият начин да се поддържа дисциплината е със сурови мерки. Дори и след като това ѝ бе обяснено като за малоумни, тя продължи да си мисли как това показвало арогантността на Ранд. След няколко глави и Елейн ѝ обясни същото, обаче Егвийн пак продължи да си мисли, че било арогантност в голяма степен. Но за това повече другата седмица.

На мен понеже вече ми излиза пара от ушите, искам само да кажа, че Егвийн е гаднярка (insert random по-силна дума here) и това е. Отказвам се повече да й търся оправдания. Сеанчански плен, не знам какво си, нищо не оправдава поведението й към Нинив в следващите глави (по-точно намеренията й, защото срещата им не можа да се осъществи). То нищо не оправдава и поведението й към Нинив в миналата глава, всъщност. Не виждам по какво се отличава от отбора на лошите с това отношение към хората, които са й близки.

Нямам търпение да стигнете до конкретики, щото на първо четене Егвийн далеч не прави толкова лошо впечатление. Или поне не оставя дълго време такова, въобще не помня как и колко сипва на Нинив например. И този момент, дето @Demandred ми припомни толкова бързо отмина, а реално си е ебаси ебасито. Има сигурно бая истина в думите, че тая поредица се отплаща и дразни едновременно в пъти на препрочитания.

Иначе от бъдещето - сорелия може да седне на кактус

Глави 24-29:

Резюме: Егвийн чете скришом любовни истории, среща се с Елейн в Света на сънищата и избягва на косъм капана на Могедиен, Сюан и компания най-накрая стигнаха до Салидар, Брин ги настигна след скромно преследване от има-няма 1000 мили през три страни, Кадийр и Изендре демонстрират защо е малоумно да станеш Мраколюбец.

Тези глави са основно подготовка за ставащото по-нататък, но имат и немалко интересни моменти. Главите в Салидар много добре ни запознават със ситуацията там.

Егвийн продължава да се държи ужасно, сега се опитва да тероризира Нинив by proxy:

“You tell her from me that she is too old to be rolling about on the ground fighting. If she gets into another, I’ll have worse to say to her. You tell her that exactly. It will be worse.” Let Nynaeve chew on that until next time. Either she would be mild as a lamb . . . Or else Egwene would just have to carry through on her threat. Nynaeve might be stronger in the Power, when she could channel, but here, Egwene was. One way or another, she was finished with Nynaeve’s tantrums.

Айилските Мъдри също продължават да са считат Света за сънищата за своя лична територия и се опитаха да скастрят Елейн по типичния си грубиянски начин, обаче не им се получи добре и в отговор Елейн включи haughty royal mode на 100%:

Elayne gave a start when they first appeared, but as Bair’s tirade washed over her, she drew herself up, that chilly tilt to her chin. Her gown became red and took on a finer sheen, and grew embroidery down the sleeves and across the high bodice, including rearing lions in white and golden lilies, her own sigil. A thin golden diadem rested in her red-gold curls, a single rearing lion set in moonstones above her brows. She did not yet have the best control over such things. Then again, maybe she wore exactly what she intended this time. “I do thank you for your concern,” she said regally. “Yet it is true that I am not your pupil, Bair of the Haido Shaarad. I am grateful for your instruction, but I must go my own way on the tasks given me by the Amyrlin Seat.”

След това Елейн обясни на Егвийн, че Ранд се държи точно както трябва за човек в неговата ситуация, обаче Егвийн продължи да си повтаря колко бил арогантен. Typical. Поне Елейн е потроли леко на два пъти:

“You have changed, too. There seems to be something of Rand’s attitude about you.”
It took Egwene a moment to realize what she meant, helped by that amused little smile.

“I do not suppose you would listen if I told you to be careful, too.”
She gave Elayne a startled look. “I am always careful. You know that.”
“Of course.” The last thing Egwene saw as the other woman faded away was a very amused smile.

За съжаление подобни моменти са доста редки, Егвийн определено има нужда някой по-често да ѝ казва, че се държи арогантно и лицемерно.

Интересно е обаче, че макар Егвийн да се държи ужасно с почти всички свои близки в дадени моменти от поредицата, включително със всички други главни герои от Две Реки, тя никога не го прави с Елейн.

Направи ми впечатление и как Елейн на два пъти я прегърна по време на срещата. Може би заради това на Егвийн сърце не ѝ дава да се отнася лошо с нея.

Egwene did not ask the obvious question. Clearly it was something that Birgitte had told them. Why did Elayne persist in trying to keep that secret? Because she promised to. Elayne never broke a promise in her life.

Тук контрастът между двете е доста очевиден. Елайне, колкото и да ѝ неприятно да пази тайни от Егвийн, си спазва обещанието към Биргит. Егвийн продължава да нарушава обещанието си към Мъдрите и да крие това от най-близките си приятели на всяка цена.

Капанът на Могедиен беше доста creepy. И отново имахме потвърждение, че Егвийн има по-сериозен романтичен интерес към Гавин, отколкото към Галад.

Сюан започна много успешно да манипулира седайките в Салидар . Обаче това, че никоя от тях не знаеше, че усмирените седайки могат да лъжат, е доста неправдоподобно.

But then, I have never liked Siuan, either. It is not necessary to like the Amyrlin Seat. There is no need to glare so, Siuan. You have had a file for a tongue since you were a novice, and it has only roughened with the years.

За последното няма как да не се съглася.

Пакостите на Сюан и Леане като новачки и посветени са доста екстремни, но след толкова години обучение сигурно скуката си казва думата, а и доста от учителите там си просят за такива номера.

Сюан още оттук почва да подготвя почвата за избирането на Егвийн за Амирлин. Другият вариант е, че тези намеци, че новата Амирлин трябвало да е тези, които не са били в Кулата и са от най-силните в Единствената сила, да са за Моарейн, обаче не вярвам Сюан да вярва, че тази, което е по-виновна и от нея за скриването на Дракона от седайките, да бъде приета.

Цялата ситуация около Брин и Сюан ми е доста досадна и скучна, и тяхната предстояща любов винаги ми е била неубедителна. Горката Мин си го отнесе най-много от техните драми и я натовариха с най-черната работа.

Кратката глава от гледната точка на Кадийр е доста интересна и creepy. Разкритието в края, че самият Кадийр е убил сестра си, за която си мислеше неколкократно с любов преди това, е страхотен завършек на главата и още една демонстрация, че е доста идиотско да станеш доброволно Мраколюбец. Отношението на Девите към Изендре заради опитите ѝ да съблазни Ранд пък е поредното доказателство колко е ужасна айилската култура.

Дем, за много неща впечатленията ми съвпадат с твоите, от предишните глави също, въпреки че не съм коментирала подробно.

Откритието на глава 24 - аийлците се оказаха по-големи любители на книгите и от селяните в Две Реки Да се чуди човек защо тогава реагират с такъв шок и неразбиране на всяко проявление на култура, различна от тяхната.
За Егвийн вече #нимоа да коментирам, беше ми непоносима в тези епизоди. Най-wtf от всичко за мен дори не беше цялата история с Нинив, нито отношението ѝ към Ранд, а този момент, който сериозно ме накара да се чудя да не би Егвийн да има някаква психопатия (напомням, тя не знае, че Сюан е жива):

Nynaeve and Elayne had simply grown to like adventure, in her opinion. It was too bad about Siuan; they needed a firm hand to settle them down.

С това предположение добре се връзва и следното:

She was surprised to feel a tinge of shame that she had intended to lie and relief that she had not.

Елейн е добра душа и все повече я харесвам. Не мисля, че би застанала на страната на Егвийн, ако знаеше всичко, случило се между нея и Нинив. "That chilly tilt to her chin" е сила, направо си представих как го казва онова "I do thank you for your concern" с тона на Кейт Бланшет от "Елизабет".
Разказаната от Елейн случка с Нинив беше някакъв цирк (извинете). Основният ми въпрос в цялата ситуация е какво кара толкова много мъже да се опитват да свалят Нинив при този неин характер, несъмнено демонстриран преди това в цялата му пълнота.
Появата на Могедиен накрая създаде доста сериозно усещане за заплаха, освен че демонстрира колко заблудена и всъщност уязвима е Егвийн в своята самонадеяност.

Главите в Салидар не ми се видяха задоволителни, имах очаквания за нещо повече. В частта със седайките - не ми хареса, че всички изведнъж се оказаха без глави на раменете и не се бе намерила нито една от тях, която да измисли някакъв по-дългосрочен план, а трябваше да дойде Сюан да ги спасява от безпътицата. Някак очаквах повече от организацията им като цяло.
Иначе ми хареса, че Сюан все пак си беше взела някакви поуки от миналите събития и успя да нагоди поведението си към целите си, по-рано това ми се струваше невъзможно.
Относно кандидатката за Амирлин, искрено се надявам, че Сюан все пак е имала предвид Моарейн. Ако не се лъжа, тя остана "чиста", беше се разкрило само това, че Сюан е знаела за Дракона? Защо Сюан би искала да прави точно пък Егвийн Амирлин, от всички възможни кандидатки?
В частта с Гарет Брин съм фен на романтичните моменти, дайте ми още свирепи погледи от едната страна и разсъждения "Каква жена, каква жена!" от другата Но самият момент на присъединяването му към каузата на седайките ми се видя много никакъв. Самото предложение прозвуча като "Ти така и така ще си тук и ще скучаеш, защо не вземеш да ни служиш, службата ще е добра, ще получиш значителна благодарност", което не ми се видя достатъчен аргумент да подбуди към действие човек, който се е оттеглил от активна дейност и мисли за любов. От друга страна явно на Брин наистина му беше скучно и имаше жажда за действие, защото веднага се съгласи. Едната неприязън към Елайда едва ли беше достатъчно основание моментално да реши, че правото е на страната на тези, а не на онези седайки, с пълното съзнание, че заради решението му ще се лее кръвта на неговите хора. Накратко, исках повече сериозност и обосновка и от двете страни!

Главата с Кадийр е един малък шедьовър. Най-напред показва нов тип мраколюбец - съвсем разумен човек, а не фанатичен лигавещ се идиот, след това смразява кръвта с финала, когато този човек се оказва чудовище. Браво на Джордан, идеално го беше изпипал.
Горката Изендре Девите на Ранд наистина минаха чертата на човечността с изтезанията ѝ, и това при положение, че дори не знаеха, че е мраколюбка, и след всичко това такъв край.

От всичко имаше в тези глави, но нещо не съм в кондиция да пиша дълго и напоително така че ще съм лаконичен:

- Айлците -> Комбо от това и това - Егвийн -> как няма някой да я
- Eлейн -> най-свястната от всички до момента. Лош вкус за мъже, но какво да се прави никой не е съвършен.
- Аез Седайките -> честно не знам как са управлявали света толкова време с тоя пилешки интелект. Явно мъжете в Рандланд наистина са много тъпи.
- Сюан -> както беше казал един македонски колега "стариот е кул". Същото важи и за Брин.
- Кадийр -> това беше най-хорър главата до момента и най-стряскащата. Изендре не заслужаваше подобна съдба. П.П. В спойлъра има снимка на Кадийр от лятната му ваканция в Тристрам.

Spoiler: show

cadeer.jpg (25.99 KiB) Viewed 3771 times

- Ашмодеан явно е бил голям палавник в свободното си време

Навлизаме в яката част на книгата.

Главата с Кадийр пак показва, че когато иска Джордан може да пише и по-накратко без да се губи въздействието. Също и демонстрира една от причините лошите да успяват някак си да губят въпреки теоретичното си превъзходство - плачевната организация. Ланфеар първо прецака Изендре без причина, сега пък Кадийр си мисли, че шефовете му искат Изендре да топли леглото на Ранд, а ние знаем, че Ланфеар е твърде ревнива, за да позволи такова нещо. Не е много ясно, защото Девите просто не оставиха Изендре да слугува робува някому в Рийдийн - все пак не целия им народ се изнесе с Ранд. Чудя се и как Джордан е устоял на изкушението да опише налагането с коприва с всички подробности, жалко че не е продължил в тоя дух и по-нататък.

Насред хорър атмосферата обаче има и нотка на трагикомедия - Изендре се ядосва, че Авиенда е успяла да съблазни Ранд.

Друг забавен момент:

As if Min’s thoughts had brought her, Siuan came stumping down the stairs, a bundle of white under her arm. Stalked down was nearer truth; if she had had a tail, she would have been lashing it.

Сюан ми напомня на котката ми - все гледа лошо и атакува при най-малката провокация.

Интересно, че Брин е по-наясно с последствията от опълчване срещу Елайда от седайките, които скоро ще имат брилянтната идея да сложат Егвийн начело като застраховка срещу провал:

The nations may stay out of a civil war in the Tower, but they’ll not let us live if you abandon us. Elaida will see to that.

Като цяло, силата на поредицата не е в политическите интриги, особено като има буквално десетки седайки, които трябва човек да помни какви са и за какво се борят, а те се държат почти по един и същ начин винаги. Откъде ще намерят пари за армията на Брин не е много ясно, нито защо са си клатили краката толкова време. Идеята, че никой не знае, че усмирените могат да лъжат е поредното доказателство, че сюжетът изисква твърде много удобна глупост, най-вече от седайките.

И миналият път споменах, но понеже пак стана дума и в тия глави - предисторията на Брин и Сюан е твърде нелепа и като цяло съвсем ненужна:

She had had to bring all of her force to bear, had had to humiliate him publicly, in order to make certain he would remain bent for as long as she needed.

Трябвало да го унижи тотално, за да било сигурно, че щял да слуша? После защо се чудим, че Кулата е на това дередже, Сюан даже е от по-рационалните й членове.

The others nodded, except for Myrelle, who shifted her shoulders irritably. Aes Sedai did not pout, but she came close.

А Лиандрин?!?

Бях забравил, че дресьорката от Сеанчан носеше и ай-дам. Can you say Chekhkov's gun?

Незнайно защо и в Рандланд четенето на любовни романи е срамно. Както обичам да казвам, къде го тоя матриархат?

Това, че Нинив и Елейн имали нужда от здрава ръка и аз си го отбелязах в киндъла - то бива, бива лицемерие, но постоянно вдига нивото Егвийн. Самата тя постоянно реве, че не й дават достатъчно свобода, но щом е за другите - дисциплина и това е.

Накратко, исках повече сериозност и обосновка и от двете страни!

Good luck with that!

Разказаната от Елейн случка с Нинив беше някакъв цирк (извинете). Основният ми въпрос в цялата ситуация е какво кара толкова много мъже да се опитват да свалят Нинив при този неин характер, несъмнено демонстриран преди това в цялата му пълнота.

Моят въпрос е защо жените са толкова много по-ревниви от мъжете в този свят. Даже и Гавин има достатъчно акъл, за да не скочи на бой на Галад, само задето повечето жени се заглеждат по него.

"That chilly tilt to her chin" е сила,

+1. Явно Елейн е вдигала нива във важното умение Glare Resistance. Ключово за оцеляване в Рандланд.

“Strength narrows the possibilities.” Anaiya looked around at the others. “It will not only make her a better symbol, to the other sisters at least, but strength in the Power often goes with strength of will, and whoever we choose will surely need that.”

Още една причина Кулата да е толкова зле - съвсем сериозно си мислят, че "strength in the Power often goes with strength of will". Да не говорим, че силата на волята хич не пречи да си идиот, за справка Елайда.

Ghibli wrote: ↑

Tue Oct 12, 2021 8:30 pm

Основният ми въпрос в цялата ситуация е какво кара толкова много мъже да се опитват да свалят Нинив при този неин характер, несъмнено демонстриран преди това в цялата му пълнота.

Нинив се предполага да е голяма красавица все пак. Плюс това в случая другата жена беше виновна, горката Нинив беше нападната без причина и Лателе почна да я налага с тояга, тя само се защити.

А за мотивацията на Брин да стане генерал на салидарската фракция, той нямаше особен избор, поне така си мислеше. Или приемаше, или щеше да го заколи някой стражник. Но и без това мисля, че щеше да приеме заради Сюан и заради това, че очевидно му беше много скучно на село, след като Мургейз го изгони. оттеглянето му от активна дейност в Андор бе против неговата воля и сега за него се появява неочакван шанс да отново да работи това, което обича. Възможността да прецака Елайда си е допълнителен бонус.

Явно Елейн е вдигала нива във важното умение Glare Resistance. Ключово за оцеляване в Рандланд.

Тя е прекарала цялото си детство с Лини, Мургейз и Елайда опитващи се да я строяват и да я плашат със страховитите си погледи, така че нищо чудно, че е претръпнала.