ShadowDance

Вчера във Фиат ми взеха 30 лева за 30 минутно донаместване на предната броня, която не беше наместена добре след пребоядисването и. Излезнаха ми с номера, че бронята била пребоядисвана преди 5 месеца и е трябвало тогава да я огледаме. Демек аз съм я бил натиснал сега И как ще я натисна без да я одраскам? Все едно... Тея 30 лева ми объркаха всички сметки щото бях приготвил 200 за затъмняване на стъклата на колата и ми се наложи да вземам от един приятел.

Преди това 2 часа и половина търчах и се забавлявах на морето с хъскито на един приятел. Вечерта пък на Слави Трифонов концерта в Бургас, който не ми хареса, като изключим Невена(щот е яка мацка ) и актьорите. Резултата от вчерашния ден е, че дори и след 10 часа сън сега пак съм капнал.

Носил си си по всички фронтове начи


Вив, то вече нямам време през седмицата, ма се ше го нагласим щом пускаш аванта ;р

Преди малко покрай книжарницата мина майката на Свилен - колега ми от богословския, когото един ******** прегази преди малко повече от месец..... Искрено ми се искаше жената да не ме познае и да не се спре при мен, колкото и да ми е неудобно от това чувство.... Спря се и ме заприказва. Стана ми много криво, защото естествено заговори за Свилата, а просто не знам какво бих могъл да кажа в подобна ситуация някому..... И ми е криво сега. Дали наистина имаше нещо такова, дали егото ми си прави кофти шега с мен (по-вероятното), ала ме остави с чувството, че очакваше да кажа нещо повече, отколкото изрекох.

И най-странното е, че и в параклиса, и по гробищата много пъти се е случвало да успокоявам някой, претърпял загуба, и никога не са ми липсвали думи, при все, че наистина ги намирам за безсмислени, кухи и крайно неуместни (по-скоро говоренето в подобни моменти). Обикновено обаче думите помагат, дори малко, а точно сега, когато става дума за приятел - макар и не особено близък - ми се струваше обидно към паметта му да говоря....глупости. И в същото време ми е криво.......

Мдаа, едно от онези неща :/.

Каак мразя да си подреждам стаята не е истина. Не е уютно някак вече подредена.

Аз си имам приготвената реплика, че "ако бих могъл нещо да кажа, що би помогнало, бих го казал, само дето..." и по това леки импровизации с/д случая...

Xellos wrote:Мдаа, едно от онези неща :/.

Каак мразя да си подреждам стаята не е истина. Не е уютно някак вече подредена.

Аз на репликите за неподреденост казвам "Оставете ме, бе, колко пъти да ви казвам, че това е творчески хаос"

Това с творческия хаос обаче не винаги работи...

Maledictus wrote:Преди малко покрай книжарницата мина майката на Свилен - колега ми от богословския, когото един ******** прегази преди малко повече от месец..... Искрено ми се искаше жената да не ме познае и да не се спре при мен, колкото и да ми е неудобно от това чувство.... Спря се и ме заприказва. Стана ми много криво, защото естествено заговори за Свилата, а просто не знам какво бих могъл да кажа в подобна ситуация някому..... И ми е криво сега. Дали наистина имаше нещо такова, дали егото ми си прави кофти шега с мен (по-вероятното), ала ме остави с чувството, че очакваше да кажа нещо повече, отколкото изрекох.

И най-странното е, че и в параклиса, и по гробищата много пъти се е случвало да успокоявам някой, претърпял загуба, и никога не са ми липсвали думи, при все, че наистина ги намирам за безсмислени, кухи и крайно неуместни (по-скоро говоренето в подобни моменти). Обикновено обаче думите помагат, дори малко, а точно сега, когато става дума за приятел - макар и не особено близък - ми се струваше обидно към паметта му да говоря....глупости. И в същото време ми е криво.......

Разбирам те прекрасно. Аз се чувствам по този начин, когато говоря с родителите или приятелката на моя Иво. Когато болката е лична и паметта на мъртвия е нещо важно за теб, е трудно да намериш думи. Още повече, че не искаш и да нараниш оня отсреща - като му припомниш примерно какво е загубил.

Приготвянето на маслен сладкиш със сини сливи, канела и пудра захар всъщност действа ТОЛКОВА успокояващо...

Днес Debian GNU/Linux става на 16 години - почти пълнолетна

Току що научих за славното селище Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch... Това само уелсци могат да го сътворят! Непроизносимо е >.<

Изобщо, уелските имена ме хвърлят в къпините, след което ме овъргалят няколко пъти, че да съм порядъчно оплетена... Целият език е едно голямo OMG, всъщност... >.<

Какво непроизносимо, то тва е непрочетимо

Не го вярвам тва. А и как, за Бога, се чете "rpwllgw"?!

Всъщност е вярно и си го има от години На http://en.wikipedia.org/wiki/Llanfairpwllgwyngyll си го има и произношението.
А записването на уелския език е много странно - тук-там пропускат гласни, тук-там пропускат съгласни, тук-там две съгласни се произнасят като три съвсем различни... Някой ден ще задълбая повече, забавно е

Теа четат многото л-та като "с"! Аз мога да казвам само гогогох, както установих преди малко.