ShadowDance

tigermaster wrote:"Сияние". Бог да ми е на помощ...

Хаха. Аз преди години като го четох влизах в банята с ракета за тенис на корт за известно време...

Бът дат ис джъст ми. Като бях малка и гледах То, пък седмици наред ходих окичена с цялото сребро на семейството и бях инструктирала брат ми да ме чака пред кенефа, в случай че онова излезе от канала...

А покрай Туин Пийкс си лягах в леглото със засилка и скок, да не би Боб да е под него и да ме хване за краката.

Прочетох първият разказ от "Одет Тулмонд и други истории" на Ерик-Еманюел Шмит. Много четивен; не казва нищо ново, но го прави много умело и крайният резултат е повече от добър.

Свършвам The Devil You Know на Майк Кери (за тези от вас, чиито антенки притрепват в мътно разпознаване - да, авторът на мегаякия спиноф на Геймъновия The Sandman и The Unwritten) и се гърча от изумление от четивността и зарибителния фактор на писането му. Просто не очаквах автор на комикси да има толкова полиран и плавен стил. Явно който си го може, си го може, както доказва и самият Геймън.

Та. Иде реч за пропаднал екзорсист в един Лондон, където отвъдното и светът на живите са свързани прекалено тясно, чиято последна поръчка му носи съмнителното удоволствие да се потопи (освен в борбата срещу демони, духове и пр. познати нам клиширани фентъзи тропи) в света на нелегалната проституция и трафика на хора.

Ако ви звучи като евтино криминално романче, разнообразено от неуместни фентъзи елементи, то това не е случайно - наистина звучи така.

Обаче. Много се радвам, че преглътнах резервациите си и почнах книгата единствено и само заради автора - нещо, което обикновено не правя - защото е неизмеримо по-добра, отколкото звучи. Наистина увлекателна, зарибяваща и приятна за четене.

Определено мисля да налазя тази поредица като хлебарка върху недоядена торта.

Камъните на силата на Гемел - доста добро фентъзи.

Аз пък съм отдаден на наваксване на класики и изчетох (като казвам изчетох аз такива книги ги чета по два пъти подред за да ги запомня по- добре и да забележа детайли които съм изпуснал първото четене) "Фермата" и "1984" на Джордж Оруел като втората е една от най-добрите неща които съм въобще. Поне сега така ми се струва в момента докато ми е прясна.
Прочетох и ревюто в Shadowdance - много силно ревю, сигурно един от най-добрите материали в списанието.

Мисля да си взема 1984. Даже още сега ще я поръчам.

Довърших "Сияние". Кърти.

Подхванах "В името на светлината" на Марион Зимър Брадли. Беше ми доста интересно да видя книга на тази авторка с главен герой мъж, затова я отворих. В първите няколко страници обаче налетях на обясненията на някаква, хм, лелка, която не е много сигурна обичала ли е този мъж. Беше странно. Честно казано, четенето върви изключително бавно, не знам на какво се дължи това, но е леко неприятно.

Аз няма да кажа какво чета, че ше ми се подиграват

Ти понеже си един притеснителен...

Еми ей на, че се свеня

Кажи си, кажи си Аз тъкмо прочетох Треска за бебе на Шинейд Мориарти(или A perfect match), което си е абсолютен чиклит, ама много забавен и приятен. Доста се посмях и определено и дойде добре след Станция Пердидо, която прочетох преди няколко дни и тотално се скапах. Някакси много тежка ми стана в последната си част, не че не ми хареса пак. Сега съм се наточила на Робин Хоб, след това имам Лукяненко, и какво ли още не. Само време нямам, а и място вече за тези книги, ама какво да се прави

Чета The World Inside на Силвърбърг. Вероятно не знаете, но части от тази книга (3 от 7-те свързани разказа, от които се състои), са издавани в небеизвестния сборник "еротична фантастика" от зората на демокрацията Няма нищо по-опасно от една амазонка. Няма спор, заслужава си мястото, бая секс има, все пак, както би трябвало да знаете от новия брой на ШД, наш Робърт има доста опит в писането на еротични романи и ги разбира тия неща. Преводът е умопомрачително зле, БТВ, преводачът явно е бил твърде ентусиазира от текста, за да си свърши както трябва работата.

Обаче оставяйки секса настрана, който дори не е чак толкова много, книгата е много добра засега, обществото, описвано от Силвърбърг е наистина интересно и добре представено. В общи линии годината е 2381, на Земята живеят 70 милиарда души, почти всички от които в огромни 1000 етажни сгради, които никога не напускат, и където населението живее на определено ниво в зависимост от ранга си - пролетариите долу, елита горе. Основната идеология е "плодете се и се множете" в екстремна степен - да имаш под 6 деца е срамно. Поради липсата на място и ресурси обичаите повеляват всичко да се споделя, включително сексуалните партньори - всеки е свободен и дори поощряван да спи с чуждите съпруги и да пробва възможно най-много партньори, а да се окаже предложение за секс се счита за много сериозно прегрешение. Както може и да се очаква, за да се постигне стабилност и възможност за съвместно същестуване на толкова хора толкова нагъсто, конформизмът е налаган безмилостно и всеки, отклоняващ се от нормата, бива екезекутиран по бързата процедура или тотално brainwashed.
Въобще много добре описано антиутопично общество, макар и да си има и плюсовете, заради подробното описание на които беше частично издадена творбата на български.

Национален план за регионално развитие, Стратегия за ускорено развитие на България. Искам да се застрелям...

cordelia wrote:Национален план за регионално развитие, Стратегия за ускорено развитие на България. Искам да се застрелям...

Искрени съчувствия. Знам какво е.

само ускорено ли е, или и устойчиво