В аниме.лудост Мезе пусна тема за обичаите на различните народи. Тя ме вдъхнови да напиша един много дълъг пост на тема празниците и празнуването в Калгари. Пускам го и тук:
Обичаите на западното общество си ги знаете - гледали сме достатъчно американски филми, а канадците са 1:1 с американците ениуей. Което ще рече, че някъде там има фабрика, която ги прави. Те не се раждат. Те са серийно производство роботи по калъп. Подозирам на разни интервали от време пускат по-възрастни версии на съответните модели, като преди това убиват по-младите, за да заблудят света, че се развиват и че са хора. Още търся доказателства обаче.
Ще оставя делничните неща за друг път, щото празниците са по-интересни. Ето как празнуват нещата в Калгари. Тук има и няколко локални празника. Мога да напиша по-нататък за някои характерни черти на тукашните хора и за китайските и индийските обичаи, с които се сблъсквам, но засега реших да споделя това. По месеци и сезони.
Януари е един празен месец, в който температурата пада под -40 градуса и на никой не му се празнува. Говори се, че някои канадци изпадат в летаргия и го проспиват. Квото и да правят обаче, за 14ти Февруари, св. Валентин, вече всички са будни. Ситуацията е същата като в България напоследък - т.е. по някое време почва да ви се иска да повърнете от червено. Сърцевидните форми са навсякъде. Навсякъде. Яде се много шоколад. Продава се много шоколад.
В средата на зимата, къде март месец, е денят на св. Патрик. Това е по същество ирландски празник. По някви неясни мени причини се празнува с МНОГО апломб и в Канада, чието местно население е било индианско и ескимоско, а понастоящем е китайско. Предполагам идеята му е да е пролетен празник (всички трябва да носят зелено и/или мотиви на детелинки и абсурдни бомбета), но пролетта в Калгари се случва три месеца по-късно, така че въпросната идея се губи. На този ден се пие. За този ден и за това как ще се пие на този ден, се говори с месеци. Тук дните, в които се пие са много важни и всички се стараят да не ги пропускат. Следва пиянството на един народ (незнаещ как да пие), което за българин като мен, отраснал в нестерилна среда с много повече свобода и импулсивност, е доста жалка гледка. Подобно пиянство имаме в по-малък мащаб всеки уикенд, когато роботите решат да симулират, че се забавляват следработно. През седмицата не го правят, щото не са програмирани така.
Месец по-късно е следващият голям, макар и локален университетски празник - Бермуда шорт дей. Това е един МНОГО важен ден за всеки студент. Това е денят, в който разрешават един цял предиобед да се пие на територията на кампуса!!!!!! Изключително огромно и чакано събитие, за което психологическата подготовка трае месеци. Следва концентрирана версия на онова от св. Патрик. През това време човек може да се наслади на прекрасни гледки като тази на търкалящ се по земята и борещ се да се изправи 200 килограмов женски робот с розово трико, прилепнало по него. По заглавието може да познаете, че това е пак празник-трибют на пролетта. Хората се предполага да ходят по бермуди. Което и правят, ако снегът навън се е стопил до под 20 санта и температурата се е покачила над -30 градуса.
Следва Великден, но май никой не го ебе за това. Разпознава се, че го има само по купищата шоколадови яйца и зайци, наблъскани в супермаркетите НАВСЯКЪДЕ, включително и между перилните препарати и торбите с подпалки за камина.
По някое време през Юли имаме цял букет от празници, защото пролетта най-сетне е настъпила!!!
Първо е Кенада дей - националния празник. Според вековната традиция (която съществува от около 70-на години като всичко в тази част на страната) малките роботчета и някои от по-големите роботи рисуват националния флаг на лицето си. Това е ден, в който не се пие толкова много, но все пак се демонстрира национална идентичност и гордост, почти като на футболен мач. Грешка, на сокър мач, простете. Тук футбол викат на друг спорт, но аз не желая да говоря за него, защото се чувствам омерзена. Вечерта има фойерверки, ако дъждът позволи.
Следва седмицата на Стампида. Това мисля е локално явление за Калгари, но може да го има и в цяла западна Канада, не знам. Това е времето, в което трябва да докажеш на света колко си горд от богатото си и пълно с достойнство историческо минало на кравар. Всички ходят с каубойски шапки и ботуши, всяка компания прави по един огромен банкет, на който служителите роботи (а понякога и външни лица) могат да идат да ядат безплатна закуска от чили, боб, бекон и яйца. Роботите се стичат към Стампид парк, който по това време на годината заприличва на, ъъъ, Дисниленд, Стъпил на сухоземна мина и изтървал моторната резачка за дърва върху ръцете си, наистина, но все пак Дисниленд. Отново има фойерверки, по 2 пъти вечер, ако дъждът позволи. Аз мога да ги гледам през прозореца, щото живея на една пишка разстояние от въпросния парк.
Връхна точка в Стампид седмицата е Стампид парада!!!!!!!!!!! Чакайте, ще сложа още малко удивителни, щото това е МНОГО ВАЖНО нещо!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
!!!!!!!!
!
Та, за Стампид парада разни фирми, организации и секви подобни си правят движещи се платформа, които украсяват тематично. След това въпросните платформи се пускат да направят баааааааавно кръгче по две от централните улици пред очите на калгарианците, които са се наредили в минимум три редици от двете страни на пътя. Най-първата редица се състои от хора, които са дошли със сгъваеми столове още в 6 сутринта. 100% от тях имат каубойски шапки. Каубойските шапки са по-малък процент в следващите 2 редици, но пак преобладават. Събитието получава репортаж в реално време по местната телевизия - отразява се от-до. Не знам дали разбирате титаничността на мащаба на това мероприятие. МНОГО Е ТИТАНИЧЕН!!!
!!
Аз не съм виждала по-вяло и тъжно нещо от този парад в целия си живот. Ходих веднъж да го гледам - между различните платформи разстоянието беше от порядъка на 20 минути и самите платформи бяха по-зле от най-соц соцнята, която сме имали през соц-а. Повече няма да го гледам, защото ме обзема опасна носталгия по манифестациите.
Лятото трае цели 2 седмици, и те са много скучни.
През есента - Август месец - животът закипява отново - започва "бек ту скуул" пазаруването. Това е прекрасно време в годината, защото ти позволява да си купиш есенциални за новата учебна година неща като косачка за трева, хладилник или 20 стека кока-кола на промоция. С което искам да кажа, че пускат промоции НАВСЯКЪДЕ и НА ВСИЧКО. Тук много обичат промоциите. Например в Уолмарт за деня на майката продаваха ПС3 с МГС4 играта. За мама с любов!!!! Има още само един такъв период на сериозни намаления през годината, но за него ще ви кажа по-късно.
В началото на Октомври, тук имаме едно друго титанично събитие с много намаления и т.н. - денят на благодарността и предхождащата го празнична лудост. Това е един много тъжен период за канадските пуйки. Същевременно - това е период, в който те са, кхъм, на устните на всички, така да се каже. Към пуйката се издига култ, за нея се говори седмици наред. Тя е звезда. Тя е СВЕЩЕНО ЖИВОТНО!!! През това време на годината всички поздрави придобиват пуешки оттенък. "Здравей, купи ли пуйката!", "Здравей, как е пуйката?", "Здравей, кога ще готвиш пуйката?', "Чао, и да ти се получи пуйката!", "Чао и да преядеш с пуйка!". Това последното ми беше любезно пожелано от един шофьор на автобус, когато се прибирах в къщи, между другото. В този период не се говори за нищо друго, а ако се говори за нещо друго, задължително трябва да се направи паралел с пуйката. Идеята на празника, ако я е имало изобщо, е загубена. Смешното е, че тукашния ден на благодарност се празнува в чест на някъв английски принц, който бил много болен, пък после взел, че оздравял. Да ви кажа, така пуешката обсесия ми става малко по-ясна и приемлива.
В края на Октомври, т.е. началото на зимата, е Хелоуин. Това е денят, в който за всяка жена е ЖИЗНЕНО ВАЖНО да се съблече максимално, независимо от атмосферните условия, които най-често включват сняг. Понеже си говорим за канадки, а не за българки, това обикновено означава грозни гледки. Разните есенциални за Хелоуин неща - тикви, бомбони, украси и т.н. се изваждат за показ и пазар още през септември, щото иначе пък септември е скучен. Останалото го знаете - виждали сте го по филмите. Аз съм благословено защитена от тая тъпня, щото живея в блок без деца, който си заключва входа.
Коледа се цени особено много. Това е едно от времената в годината, в които се харчат пари. Ужасно е важно да се харчат пари. Празник не може да се направи ако не се харчат пари. Харчене на пари СИ ТРЕБЕ!!!
Аз такава пазарна лудост не съм виждала никога просто. Обърнали са с хастара навън един празник, който би трябвало да се празнува богобоязливо от християните и със семейството като център от тези, за които религията е шит. Вместо това става надпреварване кой ще похарчи по-по-най пари. И харчат. Коледните украси, паници, пердета, салфетки, свещи и прочее посуди тръгват по магазините веднага след Хелоуинските, т.е. от 1ви ноември. Ноември и декември се преживяват някак, с мисъл за Коледа. Коледа също се преживява някак. Следва нещо, което обаче може и да не преживеете:
26ти декември - Боксинг дей.
Това е денят след Коледа, който слага началото на боксинг уийк. Това е моментът на НАЙ-ГОЛЕМИТЕ промоции и намаления през годината и роботите БУКВАЛНО се избиват да пазаруват. Някои се ебават, че боксинг не идвало от "кутия" както е официалната версия, а от това, че трябва да се боксираш, за да купиш. Това е въплътената лудост на капитализма. Това е нещото, което Ленин и Сталин са имали предвид, като са ни плашили със Запада. Това е майката на репликата "За Бога, братя, не купувайте!". Това е Апокалипсис. СЕГА. УТРЕ. ЦЯЛА СЕДМИЦА!!!
Това е страшно.
На този ден в моловете умират роботи. Наистина.
Нова година протича тихо, защото няма какво вече да се купува. Роботите пият или гледат заря. Някои оплакват смъртта на събратята си, паднали в най-скорошната боксинг дей война.
После цикълът се повтаря.
Ма зависи от контекста... Абе откАчени са, т'ва е ястно!
Трябва да питам колежката, тя може да може 
Имаше една баба поне около двеста кила, която си смъкна банския, за да се преоблече. В смисъл, заголи се напълно. Ама като казвам баба и като казвам двеста кила, не преувеличавам. После пък имаше едно дядо, което приличаше на хибрид между Тарзан на стари години, плод на страстната връзка между Робинзон Крузо и Махатма Ганди. Беше със саморъчно направено нещо, което смътно наподобяваше на прашки, ако се изключи пищималът, с който си укриваше подробностите. Тамън се възстановихме от гледката, дойде друго дядо на видима възраст около 80. Беше с нормални бански, които си ги затъкна в гъза, за да си пече бузите отзад. После се яви друга баба по монокини. Бабата на Ноби Нобс имам предвид. Честно. 
