Post
by Interpreter » Mon May 09, 2011 1:42 pm
Естествено, че не е. И естествено, че ако бих имал възможност за работа по второ, преработено издание, бих поправил неща. Или ако тази поредица остане актуална след време, друг някой ще го направи. По-добре. Винаги има място за "по-добре".
А за превода и оригинала... все едно да кажеш, че преводът на Бл. Димитрова на "Илиада" е по-добър от оригинала. Най-добрият е на български, засега. Най-поетичният, най верен на ритъма, и ще си остане дълго такъв.
Бл. Димитрова беше изключителен човек, голяма личност, могъщ талант, от най-добрите ни поети, писатели и преводачи. Мир на праха й.
Но. Има един почти анекдотичен момент около "Илиада"-та. Понеже на моменти поглеждаме с едно око към чуждестранни преводи, особено с класически текстове (и аз го правя, най-малкото за да си спестя излишно ровене по вече уточнени реалии). А на нея старогръцкият не й беше най-голямата сила. И тя е поглеждала към руския превод.
И сега, нашего брата археологът, без да гледа в оригинала, чете превода, докато проучва епохата, синхронна на Троянската война, и намира "олово" - съдове, накити, такива неща. А проклетото олово го няма - нито в нашите обекти, нито в Троя...
А то... Понеже всички уж знаем чуждия език, но все по нещо не дознайваме. "Олово" на руски означава калай. А нашето "олово" на руски е "свинец". А калаени съдове от това време - колкото искаш.
Такива работи с превода. Човешки.
"Не вярвам в колективната мъдрост на индивидуалното невежество."
- Йежи Лец, "Невчесани мисли"