ShadowDance

И пак от дискусията в линка, който пусна Трип на предишната страница:

I wonder how many of the people bitching about GRRM's delays are the same people who bitch about the decline in quality of the Malazan Book of the Fallen after the halfway mark as meeting his commitment to a book a year took a toll on him.

Чудесна дискусия. Благодаря, че я линкна, Емо.

RRSunknown wrote:/Офтопик
Вчера на форумната сбирка на Forplay единодушно решихме че българския превод ни кефи повече от оригинала и вдигнахме тост за Русинов

Интересно ми е колко от тези, с които сте вдигнали тост имат наистина добър английски и са го учили поне малко повече от "миии в училище малко батка", че мнението им да е меродавно. Не че омаловажавам превода на г-н Русинов, който и аз намирам за страхотен, но чак такова предпочитане на превод пред оригинал....

Оригиналът винаги е по-добър от превода, независимо на чия книга ( когато си говорим за книги с някакви художествени достойнства, разбира се). В едно ателие по превод преди няколко седмици Йордан Костурков и Иглика Василева в два поредни дни ни казаха, че единственият превод,(относително) всепризнат и известен като по-добър от оригинала, бил руският на Гарантюа и Пантагрюел

Тъй че, РРС, и на мен ми е интересно как точно сте стигнали до единодушното решение. Аз си имам някои резерви към превода на г-н Русинов - най-вече като го сравня с оригинала, де, иначе сам по себе си *е* добър.

Ице, да, дискусията е добра, и ме кефи, че най-добре артикулираните и адекватни мнения са от тия, които подкрепят Мартин. Има някакъв пич накрая, който говори за авторската гледна точка, как никой, който я има предвид, не би могъл да предявява претенции към Мартин. Точно това ми се въртеше в главата, докато четях темата.

Много лесно стигнахме до решението - субективизъм и личен вкус се нарича разковничето. Оказа се че всички се кефят повече на Джайм, Вала, Белите бродници, Дяволчето и т.н. от еквивалента им .

Не съм специалист като вас но като читател очаквам всеки превод да е съобразен с българския език а не да превежда буквално защото много често това което звучи cool в оригинал звучи глупаво на български.

Кой е еквивалентът на тия неща, които спомена? И какво ще рече "буквално превеждане"? И добрият превод само с имената ли се изчерпва?

Trip, но хората просто са казали "повече ни кефи", нищо друго. Разбира се, и на мен ми се стори прекалено. И разбира се, че си прав: трудно може един превод чак да е по-добър от оригинала, няма такава пиеса просто В традицията на българския превод, доколкото знам, има само един случай, признат (отчасти) за най-съпоставим с оригинала по майсторство, и той е на Светомир Иванчев за "Швейк". Даже, ако не се лъжа, е получил на времето наградата на европейския "Пенклуб" за това.

Да, на това ателие и за Швейк се отвори дума, казаха нещо подобно
Иначе аз бих се съгласил, ако "повече ги кефи" преводът на имената примерно (щото като гледам примерите на РРС, това основно са разисквали), но преводът на имената не е целият превод

Естествено, че не е. И естествено, че ако бих имал възможност за работа по второ, преработено издание, бих поправил неща. Или ако тази поредица остане актуална след време, друг някой ще го направи. По-добре. Винаги има място за "по-добре".
А за превода и оригинала... все едно да кажеш, че преводът на Бл. Димитрова на "Илиада" е по-добър от оригинала. Най-добрият е на български, засега. Най-поетичният, най верен на ритъма, и ще си остане дълго такъв.
Бл. Димитрова беше изключителен човек, голяма личност, могъщ талант, от най-добрите ни поети, писатели и преводачи. Мир на праха й.
Но. Има един почти анекдотичен момент около "Илиада"-та. Понеже на моменти поглеждаме с едно око към чуждестранни преводи, особено с класически текстове (и аз го правя, най-малкото за да си спестя излишно ровене по вече уточнени реалии). А на нея старогръцкият не й беше най-голямата сила. И тя е поглеждала към руския превод.
И сега, нашего брата археологът, без да гледа в оригинала, чете превода, докато проучва епохата, синхронна на Троянската война, и намира "олово" - съдове, накити, такива неща. А проклетото олово го няма - нито в нашите обекти, нито в Троя...
А то... Понеже всички уж знаем чуждия език, но все по нещо не дознайваме. "Олово" на руски означава калай. А нашето "олово" на руски е "свинец". А калаени съдове от това време - колкото искаш.
Такива работи с превода. Човешки.

E, те винаги са такива, затова си е нужно внимание (и към оригинала, и към собствения текст)

Жени Божилова ни разправяше как Кръстан Дянков - за да се освежал българският, - превеждал англоезичните идиоми буквално. To keep one's brain on the shelf на български ставало "да държиш мозъка си на полицата", и тем подобни. Ама тия анекдоти са за преводаческата тема

Trip wrote:Ице, да, дискусията е добра, и ме кефи, че най-добре артикулираните и адекватни мнения са от тия, които подкрепят Мартин. Има някакъв пич накрая, който говори за авторската гледна точка, как никой, който я има предвид, не би могъл да предявява претенции към Мартин. Точно това ми се въртеше в главата, докато четях темата.

И аз я изчетох цялата най-сетне. Хем културна, хем добре аргументирана. Кеф. А Хал Дънкан блестеше. Но и други гледни точки бяха интересни - пак от поддръжниците на Мартин.

За превода и оригинала споменах нещо в преводаческата тема, съвсем субективно.

Ми, задай тема, де. "Бисери на интерпретацията" или нещо такова. Имам принос и аз в анекдотиката, тъй че няма да се сърдя
Всъщност, темата дискретно я зададе по друг повод Марфа в блога си, с онова "I rest my case" и бележката под линия. Евала, Марфе Прозвуча ми като "бръмм" в ухото и внимавам с идиомите.
Но го направи обективно, пусни и някой собствен гаф за баланс.
Помня как веднъж редактирах някакво любовно романче и прочетох "Хубавата Мери се усмихна под мустак."
От друга страна, това с фразеологизмите, дето до един момент ги няма в даден език, а след това ги заимва, е факт.
Един колега преди време ми обясняваше как до 70-те в български изразът "вземи се в ръце" изобщо не е съществувал, но след появата на една песен на "Щурците" заработва като стой, та гледай. Идва от руски: "возьми себя в руках".

Цитирам въпроса от темата за сериала, където не му е мястото.

annorion wrote:Аз да попитам нещо за Нед Старк, тъй като четох книгите за Песента преди доста време и ми се губи споменът за това:

Spoiler: show

Защо аджеба Нед беше осъден на смърт? Някой предаде ли го или Ланистърите изфабрикуваха нещо срещу него?

(който не е прочел първа книга, да не отваря)

Spoiler: show

Не трябваше да го убиват, а да го отстранят под лъжливо обвинение, че искал да вземе властта. Той се съгласи да твърди това в замяна на живота на Санса. Джофрито обаче му щукна друго и след лъжливото самопризнание на Нед заповяда да го обезглавят. И понеже го заповяда на всеослушание, нямаше как да се отмени заповедта му - все пак той е кралят.

Иначе Нед го заловиха с предателство, да.
"Казах ви да не ми се доверявате."

Това може би обяснява донякъде оня разговор в трети епизод между Церсей и Джофри за северняците, в който тя му каза да я кара по-внимателно, ама кой да слуша.

Мисля, че въпросът е по-скоро

Spoiler: show

за предлога за арестуването му

в който случай отговорът е -

Spoiler: show

обвиниха го за смъртта на Робърт

А успяха да го арестуват, защото

Spoiler: show

Санса изтичка при Церсей, за да й обади намеренията на баща си да се махнат от столицата.

Ех, все Санса ви е трън в очите
Те успяха да го арестуват

Spoiler: show

защото Кутрето го предаде и му обеща подкрепата на войници, които всъщност бяха верни на Церсей.

Иначе аз съм вече на третата книга, сравнително в началото, но се кефя могъщо