Posted: Sat Jun 26, 2010 7:07 pm
Много, много верни неща, с които в момента лично се сблъсквам и ще се сблъсквам и занапред, ако реша да остана в научния кръжец. Което вероятно няма да направя, а ще стана някоя даскалица...bsb wrote:Поздрав за Amelia:
Как се очаква да работят химиците
Макар и това писмо да беше донякъде забавно, екстремизмът му е изолиран случай. Иначе от прочетените коментари останах с впечатлението, че практиката на 50-60-часови работни седмици за докторантите и асистентите е нормална.
По-интересно ми беше да прочета статията относно проблемите на организацията на науката в САЩ, към която беше дадена връзка: The Real Science Gap. Ще кажете, какво ни интересуват проблемите в Щатите. Поради липса на достатъчен обем сериозна наука у нас на практика цялата технология в живота ни идва отвън. Така че макар и да не можем да повлияем на процесите, най-малкото можем да знаем какво се случва.
Точно щото постоянни позиции за професори и асистант професори по света - нихт. Особено за непопулярна наука като квантовата химия. Точно щото преходът към индустрията за хора с толкова години стаж в научен рисърч - нихт. Ония си заграбват бакалаврите - никой не го ебе колко образовано ПхД си, след като на 30+ години все още нямаш никакъв стаж в индустрията. И т.н. Доста порочен кръг. Мен ПхДто ми ме направи емигрант в Канада. Май основно за това се ползват сега тия позиции и постдоковете и те. Устройва и емигрантите, и професорите.
Иначе за работните условия - зависи силно от професора, при който си. Аз тука бачкам доста по-малко отколкото бачках в Бг примерно. Никой не ме кара да работя през уикенда и по 12 часа на ден. Или пък да не взимам ваканция. Са, има моменти, в които се налага да работя без ваканция, по 12 часа на ден и през уикендите - но то не е щото професорът ме е подюркал, а щото така се е случило. Понякога се налагат спешни неща - конференции, публикации на статии, предаване на отчети, изпити и т.н. - и тогава бачкаш кат изрод. Но ако професорът ти се държи като гъз, имаш пълното право да го изправиш пред университетската комисия за защита на студентите, или както там й викат. Моят е изправян веднъж - може би затова сега се държи прилично.
