Ip Man и други филми с бойни изкуства

[Xellos]

Малко морски битки

Hansan

https://www.imdb.com/title/tt21109538/

[tigermaster]

Гледах за пореден път "In the Line of Duty 4":
https://www.imdb.com/title/tt0097539/
Юен Уо Пин от ония времена като режисьор и хореограф на битките. Дони Йен на млади години е абсолютно могъщество. Той и сега рита като Господ, а преди трийсет и три години е Синтия Кан стои добре в бойните сцени, обаче за тежките падания и за някои от акробатиките очевидно я дублира мъж. Ят Чор Юен също стои добре в патакламите, макар че от един момент нататък само го бият - но пък той е единственият от тримата главни герои, който показва някакви актьорски умения. Дони Йен има адски агресивно излъчване и това е използвано добре, но актьорските качества от по-късните му филми тук ги няма. Синтия Кан е безобразно красива и също има готино излъчване, но актьорстването й се състои в това да издава долната си челюст напред всеки път, когато трябва да изрази емоция. И двамата не пречат де...
Сценарият, всъщност, не е зле като за идиотски полицейски екшън с бой. Бях забравил, че историята започва в Сиатъл - а и не си личи особено, понеже буквално всички там са китайци. Има и китаец в блекфейс Реално, повече американски актьори има в частта в Хонконг. Бях забравил и откровения антиамериканизъм в цялата история.

А екшънът...
Това е вероятно най-бойният филм в цялата кариера на Юен. Самото количество търкал е меко казано респектиращо, а бойните сцени и каскадите са толкова разнообразни, че човек, който харесва такива филми, няма как да не гледа със зяпнала уста. Това преследвания с мотоциклети, стрелби, бой с всякакви оръжия - включително и с мечове, егати, въпреки че е полицейски екшън... Има бойна сцена в движеща се линейка. Юен по онова време е имал толкова развинтено въображение, че разни глупости от рода на жанрови ограничения не биха могли да го спрат. Просто във всяка екшън сцена показва нещо ново - я ще е бой на необичайно място, я ще е с необичайно оръжие, а може пък обстоятелствата да наложат различен подход, а може и срещу Дони Йен да се хвърли Джон Салвити с идиотските физиономии и движения, а после докато Синтия Кан и основният злодей се опитват да се изколят, Дони Йен и Майкъл Уудс да се хвърлят в зрелищен двубой, в който и на двамата просто им личи колко се кефят да изпълняват движенията...
Абе, яка работа.

[TheGrimReaper]

@tigermaster : ако гледаш Tiger Cage 2 ще си имаш дежа вю, пак Дони, пак Салвити и Уудс, както и Синтия Кан и режисьор пак е У Пин. Салвити и Уудс са си аверчета с Дони от щатския му период и той си ги взима за подкрепление в някои от филмите му, да си ги прави на щайги на екран Между In the line of duty 4 & Tiger Cage 2 не мога да преценя кой е по-як, двата са супер откъдето и да ги погледна, а и по време на този период излизат доста добри попадения в Хонконгските екшъни.

[tigermaster]

По повод "Tiger Cage 2" и "In the Line of Duty 4" - гледайте кой гостува в предстоящия епизод на шоуто на Скот Адкинс:

[tigermaster]

Най-после гледах "Pedicab Driver":
https://www.imdb.com/title/tt0098155/
Много фенове на Само Хун казват, че това е най-добрият му филм. Аз не съм сигурен, но пък филмът определено си заслужава да се види - дори само заради бойните сцени. Просто по-добро от това трудно може да се намери - страхотна хореография, динамика, болезнено насилие и така нататък. Ако има някакъв проблем, това са резките смени в тона. Започва като гангстерска история. Оттам съвсем рязко минава на грандиозен кръчмарски бой, в който двама от биещите се откъртват неонови лампи от тавана на кръчмата и ги размахват като светлинни мечове. След това почти без никакъв преход филмът се превръща в романтична комедия. После въвеждат злодея по най-жестокия начин, който изобщо може да съществува - като навръх гадорията му е и абсолютната карикатурност. После продължаваме с романтиката и екшъна. След това има драма. След това - трагедия. След (и по време на) трагедията - абсурдно брутален екшън, на моменти физически болезнен за гледане.

Понеже Само Хун е съвсем приличен актьор и доста добър режисьор, филмът все пак успява да е едно цяло, обаче е просто странно да се лашка от романтична комедия с подчертано детински тон (има и любовен триъгълник) до жестоки сцени, които определено не са за слаби сърца. В тази връзка - Само винаги си е падал по бруталното насилие и този филм не е изключение. Има и доста кръв на моменти. В някои сцени героят на Само Хун изяжда изненадващо много бой. Нямам спомен да съм виждал никъде другаде да го бият така, дори в "Ип Ман 2", а знаем какво се случва с образа му там.

Иначе, филмът е заснет хубаво, историята върви добре и даже не е лошо написана. На моменти е върло мелодраматично. Злодеите са просто отвратителни. Били Чоу е много заплашителен, както винаги. В бойните сцени за пореден път става ясно защо практически всеки, който мине през ръцете на Само Хун и оцелее, става звезда в тая област - просто феноменална хореография и изпълнение. Но може би щеше да е по-добре без изблиците на жестокост.

[tigermaster]

Гледах "Accident Man 2: Hitman's Holiday":
https://www.imdb.com/title/tt9669176/
Продължение на излезлия преди четири години "Accident Man". Горе-долу ми хареса, обаче предишният филм беше по-добре написан и с доста по-сериозен тон, което беше в плюс. Този е по-зрелищен, с повече и по-креативни бойни сцени, по-мащабен е, обаче сценарият не е толкова добър, а хуморът на моменти е прекалено кенефен. (В буквалния смисъл на думата - част от сюжета се върти около необходимостта един от главните герои да се изходи по гигантска нужда в една кофа.)
Реално, върви в същия коловоз като излезлия тази година "Убийствен влак" - пародия на филм за наемни убийци, в която най-важното са идиотският хумор и каскадите. Каскадите всъщност са по-добри - около Скот Адкинс винаги има страхотни бойни сцени, а тук повечето убийци са изиграни от актьори бойци, на които просто им личи, че горят от нетърпение да покажат какво могат - а те могат много. Снимано е разкошно - ако има нещо, в което наистина надминава първия филм, това е операторската работа. Има готини гледки в Малта и играта с цветовете ми хареса, а и визуално филмът изглежда по-скъп, отколкото е. От другата страна обаче е сценарият, който почва в нищото и свършва в другото нищо. В предишния филм образите имаха мегдан да се разгърнат. Тук просто се държат идиотски и се трепят - зрелищно е, радва, ама...
Това май е първият филм, в който Адкинс не само играе главната роля, а и прави хореографията на бойните сцени - справил се е чудесно. Двубоите са зрелищни и доста разнообразни, и скриват топката на много по-скъпи продукции. Адкинс като че ли е единственият западен актьор боец, който консистентно вади битки, които се доближават до хонконгските екшъни. (Което не е изненадващо де - човекът е минал през ръцете на най-великите хонконгски майстори в областта - работил е и с Джет Ли, и с Джеки Чан, и с Дони Йен, и със Само Хун, и с Кори Юен, и с Юен Уо Пин...) Ако и писането беше на същото ниво... Като цяло - радвам се, че гледах филма и бих го гледал пак. Дано има успех - и дано следващият е по-добре написан.

[TheGrimReaper]

On the run - бях го гледал по същото време с The Outlaws, но ми трябваше повече да отлежи в съзнанието ми, за да си събера мислите за този филм, понеже е една от най-добрите noir драми, които съм гледал с актьор от martial arts жанра. Yuen Biao е част от триото заедно с Джеки и Само, като са се обучавали в едно и също училище по бойни изкуства, акробатика, песни и актьорско майсторство. За жалост Yuen Biao не успява да достигне висотите на другите двама и винаги остава в сянката им. Но с On the Run той показва майсторство, което достига техните изпълнения в драмата, като Heart of dragon, Crime story & The Foreigner.

Историята е за обременен от проблеми полицай, чиято съпруга е застреляна от наемен убиец, понеже е стигнала прекалено близо до разкриването на група корумпирани полицаи, занимаващи се с продажба на наркотици. Когато героя на Yuen Biao разкрива кои са те, започва една гонитба из улиците и копторите на Хонконг, като по стечение на обстоятелствата нашия човек се съюзява с наемната убийца на съпругата му и двамата решават да доведат нещата до справедлив край за престъпниците. Това не е захаросан филм на нито едно ниво, всичко в него е смазващо, черно и обвито в смърт. Няма никакъв лъч на светлина, дори и краят му е мрачен, като всеобщата атмосфера на филма. Тягостно е да виждаш мъката и болката на главния герой, който въпреки всичко иска да доведе нещата до отмъщение на онези, които са го лишили от причина за съществуване.

On the Run се явява и крайъгълен камък за Yuen Biao & Sammo Hung (продуцент на филма), тъй като заради ниските приходи и тъмните краски на цялата история, компанията Golden Harvest решава да изтегли филма от кината и това води до напускането на двамата оттам през 1988. След това кариерите им тръгват рязко надолу с филми, които са просто слаби и зле направени, като ролите за тях стават все по-малко.

[tigermaster]

"Tom Yum Goong":
https://www.imdb.com/title/tt0427954/
Гледах го няколко пъти, когато излезе - бях още в гимназията. Оказа се, че съм го позабравил. Все още е готин филм. Сценарият е по-зле, отколкото го помнех, обаче, особено ако гледате разширената версия, на която се нахендрих аз - върху която просто са наплякани на случайни места сцени, които нямат нищо общо с нищо. Идеята е готина де.
Бойните сцени на моменти страдат от синдрома на Жан Клод Ван Дам - уж открито, широко място, обаче противниците се редуват кой да нападне главния герой, вместо да му скочат едновременно и да го потрошат. Все пак - по онова време муай тай се виждаше рядко във филм, самите движения са много зрелищни, а двубоите са страхотни. Плюс, че цялото нещо е на практика учебник по операторска работа за такъв тип екшън. Просто камерата следи Тони Джа на практика съвършено, а той самият и каскадьорите около него правят просто невъзможни неща.
А и другото - когато филмът излезе, беше впечатляващ, особено за осемнайсетгодишното вманиачено по екшън с бойни изкуства тийнейджърче, което бях тогава. Не знаех обаче, че ще окаже сериозно влияние върху целия жанр, което все още, седемнайсет години по-късно, се усеща. От този филм изгря звездата на Латийф Краудър - който впоследствие стана огромно име като каскадьор, да не говорим, че когато за някой екшън с бой потрябва капоейрист, май първо се обръщат към него. (Той играе бойните сцени на мандалореца, ако има някакво значение.) Мисля, че оттук тръгва манията по безумно дълги бойни сцени в един дубъл. (Макар че най-старата такава, за която знам, е в "The Sword of Doom" от шейсетте, едва след "Tom Yum Goong" такива сцени започнаха да се правят доста често, и то в какво ли не - от претенциозна фантастика, режисирана от Алфонсо Куарон, до абсолютното малоумие в "Батуоман".) Само дето тук дори да има скрити кътове някъде, не се забелязват - мисля, че цялата простотия е направена от начало до край наведнъж - изглежда меко казано впечатляващо. (Горките каскадьори конкретно в тая сцена, бтв - чудя се дали да им завиждам за уменията, или да им съчувствам за всичко, което изтърпяха. Няма как да не е било болезнено.)
Сюжетът със сигурност е повлиял поне донякъде на "Джон Уик", само че тук вместо едно кученце има два слона, и главният герой тръгва не да мъсти, а да си ги намери.
Като цяло - радвам се, че го гледах. Ще гледам да минат по-малко от седемнайсет години, преди да го изгледам пак.

[трубадур]

Най-добрият на джа. Потресаваща тъпотия, ама па с ебаси кеча. Дългите тейкове ги има от бая преди тва, и то за екшън сцени, особено ако говорим за масовки, та нека не придаваме на тоя филм повече от необходимото. Дет се вика олдбой е повече виновен за тая мания последните 20 години, щото се води престижно кино, ама с дълъг бой. С тва на ум, при джа и ко. нема скрити кътове, то му личи, че е на парцал по средата на катеренето и даже няма сила за последния ритник.

[tigermaster]

"Oldboy" тотално го бях забравил - обаче него го гледах преди около един милион години, понеже някой ме излъга, че е филм с Джеки Чан, и не го харесах много, та...

[tigermaster]

"Tiger on Beat":
https://www.imdb.com/title/tt0095491/
Описват го като хонконгски "Смъртоносно оръжие". Това не е коректно описание, макар че пак става дума за двама полицаи, които разрешават брутален случай във филм, който постоянно се лашка между смъртоносно сериозен екшън и откачена комедия.
Истината е, че филмът е приятен - ако човек си пада по хонконгски полицейски екшън. Каскадите са, разбира се, страхотни, а и досега не бях виждал Чоу Юн Фат да играе такъв олигофрен. Трябва да играе комедийни роли по-често, а и в екшън винаги е стоял чудесно - за разлика от повечето му филми преди "Тигър и дракон", тук има няколко сцени с близък бой, които изнася на практика перфектно.
Екранен партньор му е Конан Лий. Подозирам, че той не е по-голяма звезда, защото прекалено много се опитва да бъде Джеки Чан, само че не е толкова добър актьор, а и не е толкова скоростен в бойните сцени - но пък, реално, се справя чудесно и с акробатики, и със стрелби, и с бой, и с всякакви чисто физически каскади - включително и с абсолютно ненормални дори по хонконгските стандарти неща. В колко филми можем да видим дуел с верижни триони, които очевидно работят и режат съвсем наистина?

Проблемът е, че филмът просто не може да си намери тона. Комбинирането на екстремен хумор и екстремна сериозност е постигнато майсторски в поредицата "Смъртоносно оръжие", обаче тук не се получава - особено като вземем предвид напълно ужасната сцена, в която образът на Чоу Юн Фат помля информаторка от бой, след това я измъчва, след това й навря главата в пълна вана, а после й поднесе чай и тя се влюби в него. Изобщо не знам как и на него, и на Нина Ли Чи (която впоследствие се омъжва за Джет Ли, бтв) не им е било неудобно да го изиграят това, честно.

Каскадите са хубави де.

[трубадур]

Не са пуснали тривоньете, верно че там са откачени, ама чак толкова не се оливат, особено пък като има реални звезди в продукцията. Он и фат доста е против сцената с пребиването, бидейки човек с класа, ама публиката много е искала Нина да си вземе, щото да си тъп и не разграничаваш актьори от образи си е призвание.

От тия години фат няма лабаво

[tigermaster]

Е, значи поне това с трионите са го направили добре. Аз каквото написах, го написах, защото в един момент на единия като му срязаха дрехите, се видя защитното облекло отдолу, което също беше срязано.

А пребиването на Нина Ли Чи до голяма степен беше причината да реша да не правя превод на този филм - понеже вкъщи се кефим на хонконгски екшън, обаче това е гадно и безсмислено.

[Xellos]

Индонезийците да не изостанат и те от интернешънъл екшъна. С бая смесени чувства го гледах, ама като цяло е направен добре за гледане в компания с достатъчно пуканки .
А да, и да не се гледа с английски дублаж в Нетфликса, че е правен след прекаляване с валиум явно.

[TheGrimReaper]

По въпроса с дългата сцена в Tom Yum Goong правили са я 5 пъти и на петия са успели да я заснемат, затова Тони Джаа изглежда видимо изтощен на екран, но се е получила яка сцена. Относно Tiger on a beat предпочитам да видя отново героя на Чоу Юн Фат в God of Gamblers, където има съчетаване на комедия със сериозни теми, в Tiger on a beat неговото изпълнение е единственото запомнящо се за мен, другото е слабо на липов чай. Конан Лий много му се иска да е Джеки, но не му се получава единствения филм с негово участие, който харесвам е Ninja in the dragon's den, който чакам да бъде преиздаден с надежда, че копието което имам е някакъв абсолютен мармалад що се отнася до качеството на картината. Иначе по темата изгледах една документална за живота на каскадьорите в Хонконг Never say No Kung fu stuntmen, доста интересен прочит и поглед на живота на тези хора и какви главозамайващи каскади са правили през кариерите си. Изгледах и трилогията Infernal Affairs и ако третата част е малко хаотична, първите две са супер. Започнах и втората колекция Shawscope и съм удивен от качеството на филмите там, но като я приключа, ще драсна по-пространствен коментар за филмите.