Гледано напоследък, част III

[Amelia]

Хуморът между впрочем е як. Като тоя в Пинг Понг Клъб е, което ще рече, че не е за всеки стомах, но ако се кефиш на подобни неща, е забавно. За МРА... ненам чий го дирят там и как изобщо могат да се изкефят на нещо такова - мъжете са представени като разгонени животни, които жените изнасилват брутално (един от многото примери: вицепрезидентката на студентския съвет им сяда на лицата и ги бие с няква пръчка по чаталите). И те се КЕФЯТ на въпросното насилие и даже някои от тях си го оркестрират сами. Това е толкова анти МРА, че няма накъде повече. Да, нашите жалкари се опитват да надмогнат садистичните женки и садистичните женки също си го отнасят понякога (като оная русата каратистка, дето беше твърдо решена да накара главния да пикае пред нея, щото той без да иска я видя да пикае). С въпросното пикаене бяха епични Пинг Понгски глупости и бая сме се хилили с Александър. Но МРА материал???? Кога? Как? Къде???

Има и няколко нормални женски и с тях даже се завърта някъв романс. Учудващо, мъжките персонажи даже са симпатични, нормалните женски и те, че и вицепрезидентката и каратистката си имаха моментите.

Мисълта ми е, че в някво ЕЙ ТАКОВА аниме, всъщност си намерих персонажи, на които да симпатизирам. Историята е там дотолкова, доколкото ни трябва някъв сюжетен двигател за простащините. Та анимето определено има готини елементи, но като цяло е тотално ВТФ. Което аз го приемам като положително нещо - наистина не съм виждала досега друго аниме, за което толкоз па да си нямам представа какво да мисля.

Мушу, не го гледай с децата!!!!!!!!!!!!!!! АБСОЛЮТНО не е за деца тва. Иначе му хвърли един поглед. Ако първите два епизода не ти харесат, няма смисъл да го мъчиш - нататък е още от същото. В общи линии всеки епизод минава в това как нашите кроят поредния план за измъкване от няква трудна ситуация. И имаме минимум една особено ВТФ сцена. Та първите два епа дават доста добра представа за останалите 10.

[Claymore]

Хуморът между впрочем е як. Като тоя в Пинг Понг Клъб е, което ще рече, че не е за всеки стомах, но ако се кефиш на подобни неща, е забавно. За МРА... ненам чий го дирят там и как изобщо могат да се изкефят на нещо такова - мъжете са представени като разгонени животни, които жените изнасилват брутално

Ми, не е трудно да видиш. Те самите най-често се виждат като много мъжествени сексуални мъже, които биват тъпкани от гадните жени, т'ва им дава перфектният идеологически скейпгоут като междувременно ги залива с цици и фенсървис. Какво има да не им хареса? Не си го измислям, като бях чел първите 15 или някъде там чаптъра, коментарите бяха пълни с такива изказвания за това как мангата показвала много точно кви гадни курви са жените, блаблабла. Така или иначе тва е само лайняната черешка върху тортата, не само заради това не се накефих. Иначе на мен хумора ми беше тъп. За другото не знам и не ме и интересува много.

[Amelia]

Ми начи някви доста объркани същества са тея, ако не виждат колко анти-мъжко е цялото това нещо. То е и анти-женско, нали, но сексизмът, който блика от него е също толкова обиден за мъжете, колкото и за жените. Иначе не знам дали си струва да се чете като манга - ще погледна мангата, да видя. Но част от якото му на това аниме е в гласовете на льольовците и в музиката, която на моменти е няква епична и драматична на фона на пълните глупости, които се случват.

[Claymore]

Те виждат колко антимъжко е, тва му е част от appeal-а. Както хората които хейтуочват The Kardashians или други ТВ шоута, дали риалити или не. Помага да се чувстват онеправдани явно.

[Amelia]

Не виждам логика в това. Като гледаш The Kardashians, глупостите в тях са дразнещи, но не щото са атака към теб самия по начина, по който Prison School атакува мъжкия пол.
Така че онея дето пищят срещу жените в анимето явно не са имали нужния умствен капацитет да оценят, че мъжете са представени като пълни боклуци и съответно не са се обидили от това.
Но WRA и MRA така или иначе не са обективен или адекватен критерий за каквото и да е - глупавите им аджендички често им пречат да разберат и оценят разни произведения. Не че на Призъна има кво толкова да му се разбира и оценява, де.

[Mushu]

Амели, не съм си и помисляла да го гледам с децата това Дотолкова знам за какво става въпрос По-скоро мъжо ще се зазяпа, подозирам Мен ме изкушиха с каста най-вече, пусти сеюта, карат всичко да изглежда по-поносимо....

[Amelia]

О, да. Абе цялостното озвучаване е много добро - гласове, звукови ефекти, музика... Не знам мангата как е, ама звукът е една от основните причини да съм се хилила като идиот на някои сцени.

Ние днес го изгледахме за втори път с един приятел, за да видим той дали знае по-добре какво да мисли. Мне, и той е объркан също като нас, и той се забавлява също като нас. На второ гледане е даже по-яко, щото хентайщините вече не скандализират и човек може спокойно да се хили на глупостите. Аз освен това май вече знам какво да мисля за него - най-доброто ечи, което съм виждала е. 9/10 след преизглеждането днес.

[alshu]

Concrete Revolutio: Choujin Gensou ep. 12 - ключов момент за Джиро и Кико. Пред очите им се разкриха доста неща, за които зрителите вече знаеха или се досещаха.

Kindaichi Shounen no Jikenbo Returns 2nd Season ep. 12 - единична история и не от най-добрите.
Следващият път - двоен епизод с детектив Акечи.

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 53-70 - стандартното.
Локациите са най-интересното нещо за мен в това шоуто. В случая: откъснато имение/древно селище до което се стига през тунел (такова има във всяко детективско аниме), остров с ръждясала бойна техника и землянки от Втората световна и остров със стари сгради, мрачна легенда и блуждаещите светлини.

Mobile Suit Gundam: Iron-Blooded Orphans ep. 12 - по-малкото братче беше толкова досадно и недостоверно. Щом е оцеляло толкова време, значи трябва да кораво хлапе, но тук го използват само, за да травмират брат му. Стандартен и скучен сюжетен обрат, при това лошо реализиран.
Нашите пък твърде лесно пометоха пиратите, на непознат терен.

Miss Monochrome: The Animation 3 ep. 12 - май нещо се подиграват с имиджа на Сапоро от филмите и ТВ сериалите.

Ushio to Tora (TV) ep. 25 - Тора е пич (но това вече го знаем), а Асако показа бедро (дъъъ, излишен 90-тарски фенсървис). Според мен щеше да е добре, да отделят малко повече време за учените.
Това бързо превъртане през материала, в някои места от историята работи, но в други не.

Subete ga F ni Naru: The Perfect Insider ep. 11 - в крайна сметка това аниме ме остави неудовлетворен.
Не ми хареса загадката.
Не ми хареса и злодейката, която освен да съблазнява и да прави невъзможно далечни прогнози - качества спуснати изкуствено "от горе" на зрителя, не демонстрира нищо друго.
Главните герои ми бяха донякъде интересни, но всъщност не взеха дейно участие в историята, а бяха само наблюдатели/коментатори.

[alshu]

Kindaichi Shounen no Jikenbo (TV) ep. 70-92 - както обикновено. Приятна атмосфера и загадки, но досадно ровене в личната трагедия на престъпниците.

Monster Strike ep. 11-13 - ъъъ.

Concrete Revolutio: Choujin Gensou ep. 13 - приключи с мащабно противопоставяне на главните герои, в alternative history вариант на студентските бунтове от 60-те години.
Фрашкано с бунтари, агенти, провокатори и политически машинации. Някои загадки, които видяхме във flash forward-ите получиха обяснение.
Въпреки, че това не е края на историята, е подходящ финал за сезона.
Ще чакам с любопитство split cour продължението през пролетта.

Working!!! Lord of the Takanashi - още от същото, като Working!!!, но вече получихме подходящо разрешение на всички проблеми от предните сезони.
Май единственото slice of life и daily life оставящо ме с чувство за завършеност, поне измежду тези, на които съм попадал.

Ushio to Tora (TV) ep. 26 - забавен финал, но твърде много излишни реплики. Евентуално ще гледам следващия сезон, но няма да тръпна в очакване.

Mobile Suit Gundam Thunderbolt ep. 1 - прекрасно е в много отношения: впечатлението, че историята се развива в много по-голям и сложен свят, добра анимация при битките, красивите фонове и интересните герои (но без главния!).
Минусите са, че главният герой и мелодраматичните елементи са точно, като взети от Moonlight Mile, аз хич не съм фен.
Всъщност не може да се направят, кой знае колко точни изводи, защото епизодът беше кратък (18 минути), а предстоят само още три.

Mobile Suit Gundam: Iron-Blooded Orphans ep. 13 - важен за сюжета епизод, особено информацията в края, но на мен ми беше скучен.

[alshu]

Macross Delta Preview Special - бахмаааму колко ужасно се оказа това.
Първото нещо е, че най-неочаквано прилича повече на AKB0048 отколкото на Macross.
Приликите с основният френчайз са най-много в областта на Macross 7 (Блях!!!).
Злодеите са някакви deutsch sprechen бишонени, в които не мога да повярвам.
Най-зле са тези неща, на които дължа най-много: механичният дизайн и космическият екшън. Толкова ниско детайлно CGI не съм виждал от началото на 90-те.
С впечатлението съм, че този сценарии е бил написан за някакво съвсем друго шоу, но са го присадили набързо в света на Macross.
Добрата новина е, че основният сезон започва чак през пролетта.
Най-много да изтърпя епизод-два...ако съм в достатъчно лигаво настроение.

[alshu]

Понеже вчера нямаше нищо ново, реших да почна да намалявам малко по малко купчината натрупани Lupin III-ти спешъли и филми.
Изгледах четири:
Lupin III: Russia yori Ai wo Komete
Lupin III: Alcatraz Connection
Lupin III: Sweet Lost Night - Mahou no Lamp wa Akumu no Yokan
Lupin III: Kiri no Elusive

Kiri no Elusive и Sweet Lost Night са странни и типично идиосикратнични за Люпен Трети приключения. Alcatraz Connection и Russia yori Ai wo Komete са от по-безсмислените, но пак достатъчно забавни с кретенията си.
Мисля Sweet Lost Night беше най-ценното от всичките, заради увеличеното количество добре премислени сюжетни обрати.
Та аз се размазах от кеф, но се чудя дали човек, който не е фен на поредицата може да ги оцени.

[alshu]

Продължавам с Рупан Сансей панорамата:
Lupin III: Hemingway Paper no Nazo
Lupin III: Walther P-38

По някакво съвпадение (не съм го планирал), действието и на двете се развиваше на остров.
Hemingway Paper no Nazo изглежда и се държи, като типично Люпен Трети заглавие от 70-те, макар че е правено в 1990, докато Walther P-38 е от нов по-експериментален тип с драстично различен арт, гегове и екшън, а е произведено само 7 години след другото.
Първото е ретро носталгия с клоунада и безброй вътрешни шегички, а второто е динамичен и мрачен екшън. Това не означава, че Hemingway Paper no Nazo няма зловещ привкус с военния сблъсък, избиването на местните жители и унищожаването на околната среда, както и че Walther P-38 не съдържа солидна доза хумор.
И двата носят кеф по свой собствен начин.

Walther P-38 ще го запомня и с това, че съдържа доста повече престрелки и ръкопашни боеве за приключенските стандарти на Lupin III поредицата. В това отношение го слагам в една категория с Lupin III: The Last Job.

В крайна сметка добре си изкарах с тези два спешъла.

[alshu]

За разнообразие от спешълите два филма:

Lupin III: Dead or Alive - дадох му относително висока за ми представите оценка, но тя е само на базата на страхотната анимация, арт, бойни сцени и музика.
Сюжетът ми дойде доста плосък, въпреки че имаше един интересен обрат накрая.
Визията е всичко в това аниме и то се възползва добре от високата резолюция на кино лентата.
Странното е, че при такъв бюджет имаше няколко размазани кадъра. Чудя се дали това е проблем на реставрацията или дефектите са си от оригинала, но пък е съвсем дребен недостатък.
Необичайно ми беше и да слушам едно определено сею в женска роля, като обикновено съм свикнал с момчешкото и превъплъщение.
Накратко - историята не е нищо впечатляващо, а не е съвсем характерна за Люпен Трети. Гледа се заради страхотния анимационен спектакъл.

Lupin III: Babylon no Ougon Densetsu - на това пък слагам най-ниската оценка, която съм давал на Люпен заглавие. Много близко е до 70-тарските серии и като арк и като хумор, но сюжетът е отвратителен и се струпва доста хаотично върху зрителя. В крайна сметка се получава пълна безсмислица, а Люпен е в най-противната си интерпретация, която съм виждал.
Имаше няколко интересни сцени - като тази от наводнената вътрешност на Вавилонската кула или пак с нея, когато се разпадна на парчета. Мисля, че в последствие някои елементи от последната са откраднати за Skypiea арката на One Piece, включително звуковия ефект от златото. Имах силно дежа вю (и дежа антандю ) от там.
Като фен на френчайза изпитах маргинално удоволствие от филма, но реално си е зле и се крепи само на гласовете на сеютата.

[Mushu]

Успях покрай празниците да изгледам това-онова, доволна съм Изгледах Nanatsu no Taizai, Young Black Jack, Noragami Aragoto, Owari no Seraph 2, Buddy Complex, в момента гледам Akame ga Kill. Снощи зяпах
Working спешъла - много съм доволна, чудесен завършек си беше това и реално ще ми липсват тея шматковци... Гледах и OPM ОВА-та - Сайтама и с коса, и без коса е абсолютен кретен
Сега изчаквам да излязат повечко неща от новия сезон, макар че смятам да се огранича до няколко, които да гледам седмично, другите ще си чакат

[alshu]

Lupin III: Harimao no Zaihou wo Oe!! - приятно Люпен заглавие с типичните хумор, гегове, екшън и сюжетни обрати. Най-неочаквано централната темата не беше Харимао както пише в заглавието, а Джеймс Бонд (е, уж прототипа му).
За съжаление антагонистът беше тъпо замислен, а финалът на историята напълно безидеен.
Та беше интересно, но не е от най-силните анимета в поредицата.


Почна зимният сезон и естествено е пълен с боклук.

Active Raid: Kidou Kyoushuushitsu Dai Hakkei ep. 1 - това е някакво технократско-бюрократично безумие.
Препоръчва се за млади начинаещи администратори, които предполагам ще получат оргазъм от него.
Основният задача пред протагонистите е шахматистки да се предвиди, къде ще побегне злодея, как да се стигне до там най-бързо и ефективно с линиите на обществения транспорт и как да се получат максимално бързо разрешения за действие от съответните общини на Токио. Не, анимето не е социална гротеска. Героите се взимат съвсем на сериозно, а злодеите също играят на тази игра .
Най-глупавото са мотивациите на персонажите и предимно тези на главната героиня. Тя е със самочувствието, че знае всичко и че ще трансформира отдела, в който току-що е назначена. Не може да има чак толкова задръстен и откъснат от реалния свят персонаж, дори нарочно да е написан такъв.
Епизод-два и го захвърлям.

Haruchika: Haruta to Chika wa Seishun Suru ep. 1 - идеята е абсолютно безумна, музиканти - любители детективи , а главната героиня е идиотка. Може би точно заради това анимето ми хареса. Бонус точки за странност получава мъжката главна роля, която вместо да е стандартно love interest, е love rival за даскала по музика.

Prince of Stride: Alternative ep. 1 - спортно + ривърс харем, което да не ме отблъсне от първия си епизод: това си е постижение.
Основният плюс на заглавието е играта на мъжките сеюта и лафовете, които им бяха дадени.
Предполагам, че като премине зарибяващия период на анимето, зарежат геговете и преминат на стандартна спортна драма, ще ми доскучае и ще го дропна.

Musaigen no Phantom World ep. 1 - поредното аниме "Chuunibyou phantasy becomes reality.". Доста клиширано и стандартно. Ще го моткам още епизод-два докато стане ясно, че няма да има развитие.