ShadowDance

Ами то още от времето на Джордж Елиът се случва.

Това имам предвид, ако това, че е жена, имаше толкова голямо значение, щяха да се излъжат 100 души да си я купят, да спреднат уърда, и другите да кажат "Бе я не ме занимавай, книга от жена ли ще чета?!?"

Освен това в жанра, в който Роулинг започна с Потър-серията, жените-автори са даже на почит и винаги са били.

Edit: А за Елиът, не забравяй, че преди нея е имало Джейн Остин, Мери Шели, Ан Радклиф....

Вижте, в Ню Йорк Таймс тази седмица излезе една готинo есе за караниците в литературата, то помежду другото там цитираха светилото на т.нар. new journalism Norman Mailer, който казва: “I have nothing to say about any of the talented women who write today. I doubt if there will be a really exciting woman writer until the first whore becomes a call girl and tells her tale.”
То като се имат сексуалните пристрастията на някои други негови представители, няма за какво да му се връзва човек, но обидите в този занаят са нещо естествено, а полът се явява още едно слабо място.

Това е като нападките на Спарки по политическа линия във ВИП-хейтър статията му. Може да е още един начин да обиждаш, но си остава доста импотентно оръжие.

Бтв, мога ли да запитам защо от българите, прикриващи се зад западно име, стигнахме до жените-авторки и как се приемали?

Защото си говорехме какво може да крие псевдонимът...

Между другото, ако някой се интересува, ето една рецензия на John Clute за биографията на една за мен неизвестна писателка на фантастика, писала под мъжки псевдоним:
http://www.scifi.com/sfw/books/column/sfw13348.html
Доста показателно.

Прочетох последната част от статията (където говорят за автора/ката), просто защото иначе е много дълго и не мога да му обърна внимание сега.
Мисля, че в случая става въпрос не за авторка, която е скрила пола си по маркетингови причини, а просто защото с нея твърде много други неща не са били съвсем в ред. Така или иначе, това е изключение, особено ако вземем предвид последните 10 години. Жени-автори постигат страхотни успехи и по нормалния начин. Пример - авторката на "Темерер" ("Temeraire")

Да, Наоми Новик дори тук скоро ще я издадат.

Аз малко късно се включвам, но доколкото някой беше споменал за случаите, където таргет аудиторията била малки момченца, и затова било по-подходящо да не се споменава изрично, че авторът е всъщност жена, къде тук се вписва Астрид Линдгрен? Защото ми се струва, че книжки като "Емил от Льонеберия" например са си с доста ясна аудитория, нали?

Сега, не казвам че никъде няма предразсъдъци - има си ги, и още как, и издателите на Роулинг го доказават. Но смятам, че читателите стават далеч по-непридирчиви в последните години, дори и във фантастиката и фентъзито. Все пак, след като напоследък доста руски автори станаха популярни у нас, голяма част със собствените си имена (макар че има и превдоними, като Кир Буличов, например), какъв е проблема? Явно вече не е в славянские имена, защото иначе и руснаците щеше да ги сполети същата тази вълна презрение.

Аз оставам на мнението си, че причината днес, не преди 15 години, е най-вече ниско самочувствие на родните ни писатели. А за съжаление, в повечето случаи наистина ниското самочувствие е оправдано. Пак ще дам Богдан Русев за пример - аз не съм му почитател от времето му в "Егоист", даже този стил откровено ме дразни. Въпреки това си купих книгата му ("12 приказки от Белегаст"), след като прочетох добри неща за нея. Това само потвърждава мнението на Рол, че повечето хора днес обикновено не си купуват книги ей-така, а търсят информация предварително.

Така че според мен цялата тази "пазарна стратегия" да привличаш читатели, заблуждавайки ги, че си чужд автор си е изключителна жалка. Аз мисля, че всеки, който днес прави така, само дава сигнал, че това, което е написал е боклук, иначе би се престрашил да си сложи името отгоре, или поне да не крие, че е българин (както и псевдонима Йоан Владимир, поне е ясно, че авторът е българин, нали?)

Хмм, не е точно така за славянските имена. Определено има разлика във възприемането на руските и българските автори. Аз самият много по-трудно бих дал шанс на вторите. Проблемът е по-скоро именно в ниското самочувствие, както си писал.

Добре де, като авторите се казват Михаил Попов и Светлана Иванова, иди ги разследвай българи ли са, руснаци ли, или узбекистанци...

Според мен няма голямо значение дали авторът иска да си крие пола и народността, или не. Това си е негово право. Виж, да го прави от срам, а "съобразяването" с пазара е точно това, е малко жалко...