ShadowDance

Мамка му, ще се изям от яд че не си я взех, по принцип филма доста ми хареса. Съквартиранта ми, който я е чел в оригинал, се скъса да я хвали. И разбира се, оплю филма

Roland of Gilead wrote:Опа, да бе... А аз за малко да си купя Лабиринтът на Отраженията на руски... после все пак се осъзнах

off/

А, т'ва ли оглеждаше днеска на "Шипка"6

off/

Аха Ти тоя, дет зяпаше фентъзитата, ли беше? Колко невъзпитано да не кажеш едно "здрасти"

А, досега не бях сигурен, че си бил ти , ама щом си призна!

Ъъъ, че срам ли да ме е?

И аз да се обадя макари и с малко закъснение.

Това, което ми направи впечателние на този път беше нещо доста необичайно. Като начало взех под ръчичка невръстната ми сестра, качих се на маршутката и се замъкнах до НДК. Като слязох, то от хора не можеш да мръднеш. "Честно, викам си, толкоз хора на тоя панаир?" И внезапно под формата на зелен безистен пред мен се разкри причината за присъствието на толкова много народ онзи ден в НДК - това не било панаира на книгата, а обикновения панаир долу, пълен с гондоли, центрофуги и тем подобни глупости, предназначени за забавление на представителите на най-нисшите слоеве на обществото, наред с бир фест...

като влязох в НДК-то мрачното ми усещане се затвърди още повече - толокав тъмно, празно и ,следователно, подтискащо никога не съм го виждал... може би причината в това ще да беше, че освен панаира на книгата на долните етажи няма произведено в България, кдето можеш на далавера да си купиш българско кожено яке, а ,видите ли, изложба на най-видните български художници.

Е, приятната изненада в случая се състоеше в това, че на панаира май също имашедоста хор, и то далеч не бяха всички далавераджииски даскали, откраднали билетите за намаление от учениците си и одшли да видят какво могат да изкопчат без пари, а предимно млади хора....

И така, този път поради липса на идеи за пазаруване си купих един луксозен Шифър на Леонардо, едно Шалионско проклятие, видях три симпатични млади момиченца, които бяха много разочаровани, че не си намериха Тронът от Придворният Убиец, но пък си взеха Васил Тучковото творение, разгеладх малко хубави картини на аванта и ако ях на 60 години може би на следващия ден щях да получа инсулт, в знак на протест към живота...