ShadowDance

Алекс, това ти самочувствие почва вече и мен леко да дразни. Написал си 6 романа. Пред кого си ги показал? Не и пред нас. На базата на чие мнение считаш, че си успял да постигнеш там каквото си постигнал? Или просто сам си бил доволен от себе си и си преминал на по-висок спиритуално-писателски режим? Разбира се, че не си длъжен да ни задоволяваш прищявките и вероятно да си губиш времето по тоя начин, но поне откъси може да ни дадеш, нали?
И наистина, когато стигнем до такъв етап в дискусията, твоите творби трябва да говорят вместо теб, а не ти - вместо тях. Дай ни материал, с който да работим и ни остави да преценим доколко си се справил, вместо да се хвалиш така. Може ли?

И пак повтарям - спорът тръгне не от съмнение в това как си се справил със задачата, а от цялостното ти мнение по въпроса. Това, което следва, е да ни позволиш (когато я приключиш) да видим как си си написал книгата и да ни позволиш да вземем решение по въпроса.

Vash, авторът да се доближава и отчасти да преразказва емоциите на героя, да. Но да кара героя да изказва на глас мисли е по мое мнение некадърен подход. (пример - Ървайн:"Сянка по стъклото". )В киното пък хептен - там, когато някой си дудне на глас самичък е много дразнещо. Пример - наш Леголас кибичи на Голгота в "Небесно царство" - гледа съсредоточено в нищото и си мисли с глас зад кадър "Господи, какво искаш от мен?".

Има разбира се изключения - Гепи, Боен клуб, Мементо, Американски прелести. Но там е друго, защото не се инцидентни, а постоянни

Xellos wrote:Кой си може си може, мноо ясно. От кое лице пише и кво го прави си е един инструмент, а не източника на кеф за читателя. . Zelazny anyone?

Едно от малкото фентъзита,които ми е харесало е "Господарят на светлината"..

Trip wrote:Алекс, това ти самочувствие почва вече и мен леко да дразни. Написал си 6 романа. Пред кого си ги показал? Не и пред нас. На базата на чие мнение считаш, че си успял да постигнеш там каквото си постигнал?

На мен ми е показвал романа си и много ми хареса.

Забелязвам, че говорш в единствено число за гореспоменатите 6 романа. На какво се дължи това?

Та-даа..Идеално го приложих.

Познай от три пъти какво ще стане сега...
и понеже съм добричък ще ти пусна жокерче. Два поста един след друг = админска секира = остава само един. Изтриване на това съобщение = админска секира. Надявам се да сме се изяснили. Ян.

Извадка от форумните правила, ще ти болдна важното за всеки случай:

2) Аналогична е ситуацията и с произволен спам/флъд. Не пишете безсмислени съобщения, колкото да се отбележите. Как да разберем кога нещо е безсмислено и кога не е? Няма как. Ако се случи, ще ви бъде направена забележка или от останалите потребители на конкретното място, или от някой модератор/администратор, отново в ЛС (лично съобщение). Разбира се, че преценката отново е субективна, но ще търсим някакъв баланс в цялата работа. Писането на няколко последователни поста един под друг също не се толерира. Не че е забранено или ще се трие, ако е нарядко, но прави лошо впечатление. Моля, ако се сетите за нещо за добавяне, просто редактирайте постовете си, ако все още никой не им е отговорил.

zari wrote:

Trip wrote:Алекс, това ти самочувствие почва вече и мен леко да дразни. Написал си 6 романа. Пред кого си ги показал? Не и пред нас. На базата на чие мнение считаш, че си успял да постигнеш там каквото си постигнал?

На мен ми е показвал романа си и много ми хареса.

Ама целия роман ли ти показа? И кой от шестте?

Е.не целия,но към 9-10 глави от "Танц с Вятъра".На мен много ми харесва и даже ще си го купя като излезе.
Виждам,че съм направила грешка и ще си взема бележка...

виждам,че се води някакъв спор,но нямам намерение да се включвам... а на въпроса коя ми е любимата "гледна точка"-нямам предпочитания,стига книгата да е увлекателна,интересна и историята й да не се гради на някое добре известно клише.

А, що да не се гради на някое добре известно клише? Медиевалността във фънтъзито не е ли клише (Мартин)? Или пък историята с младежа, дето тръгва отникъде и става велик (Бакър)? Или бандата весели разбойници (Скот Линч)? Смесването на идеи и задълбочаването в нещата е готиното в цялата работа според мен.

А инак, Шанара, преразказването на емоции и мисли е практически невъзможно в първо лице Там героят (по съвместителство и автор) е длъжен да го играе директно размишлителния интроверт.