Някви примери сред фентъзи авторите:passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Roland wrote: Не знам защо точно излезе така от думите ми. Не е нужно да си писател, за да разбереш една книга, а критиците, както каза Емо в друг топик, СА читатели.
Ами от тези думи виждам това. А че позицията си е дилетантска, така си е. Неведнъж обаче съм чувал мнения от разни хора на изкуството, че за тях е много по-важно мнението на тези, които нямат реална представа от това изкуство.За мен пък е изключително дилетантска позицията "или ме кефи, или не ме кефи, няма да го разкоствам", еле па при сравненията с вази
Аз не те замервам с това клише. Просто го споменавам между другото.И моля те не ме замервай с клишета като това за литературата и логиката.
Аз се занимавам с изкуство от 17 години. Седемнадесет. Години. В сериозната музика по-голямата част от произведенията са неразбираеми и нехаресваеми за кежуъл слушателя.
Нужен е бекграунд, за да можеш да ги осмислиш. Епохата и средата, в която са писани, средствата, които са използвани, някаква елементарна теория на музиката изобщо... как иначе ще стоплиш какви образи иска да ти предаде композиторът, ако не можеш да разпознаеш средствата, с които го прави?
Може би ако знаеш каква техника е вложил художникът при изрисуването на вазата, ще я оцениш по-добре?Прочее, ако искаме точна аналогия на оная мъдрост с вазата, тя ще е не вникване в ТЕКСТА, а разграждане на самата книга на съставните й елементи - подвързия, хартия, мастило... И да, ненужничко си е...
Ъъъъъ, не съм казвал, че израстването като личност става само с възрастта, да се разберем. Ако не съм се изразил както трябва, извинявам се. Израстването като личност е всъщност доста по-сложен процес, който съответният човек трябва да стимулира сам. И съзнателно. Включва оглеждане, приспособяване и намиране на своето място в света, откриване на изкуството, което ще напълни душата му, придобиване на способност да разбира това изкуство. И всичко това човекът сам решава да го направи. Или да не го прави.МУАХАХАХАХАХАХАХАХА! "Да израснеш като човек и личност"? Dude, seriouslyКАК според теб става това "израстване като човек и личност"? Мислиш, че е автоматичен процес, който зависи от възрастта ли? Не, пич, истината е, че животът е РПГ, само че по един предателски сложен начин. Ако изчетеш 100 книги "за кеф", няма да качиш левъл, но ако прочетеш 10 с желанието да вникнеш в тях, да ги РАЗБЕРЕШ, виж, тогава е друго. Такова нещо като просто "израстване като човек и личност" НЯМА, и никога не е имало.
За протокола - разлика между Конан и Колелото НЯМА. Еднаква литература са, просто едното е по-разточено от другото.
Гледай сега, аз не съм казвал, че мисля "Колелото" за сериозна литература. Фактът, че тази поредица ми е доставила неоценимо удоволствие, обаче си е налице. А това е е малко.Самият факт, че ми даваш ТЯХ за пример за "израстване като човек и личност", вече казва достатъчно за това колко си "израснал като човек и личност" баш с четенето.
Значи намираш "Робинзон Крузо" за сериозна литература? А го учих в 11-клас за най-голямо мое съжаление.Подковано от представата ти за сериозната литература като "нещо "по-възвишено" като това, което те карат да изучаваш в училище"... Малко разграничение все пак. Еле па в нашите училища, където наред с Юго учим и Вазов и Елин Пелин...
Книгата започваше, ако не се лъжа, с десетстранично описание на двуетажна барака. Дългички са тия описания според мен. Кога, как, защо е писана, не знам. Не се запитах и защо е писан "Граф Монте Кристо" - само че го прочетох за два дена.И викаш, дълги са ти описанията на дедо ти Горио. И значи "не те кефи"? А помисли ли КОГА е писана книгата? В каква обстановка? В коя страна? С каква цел? Можеш ли точно и ясно да ми дефинираш защо и как тя е "е перфектна във всяко отношение"? Не, не можеш. Защото "просто те дразни".
Брукс ме дразни, защото не може да описва битки. Салваторе не съм чел през живота си и не вярвам някога да започна. Под "кеф" може да се разбере и удоволствието от това, че си прочел някакъв невероятен шедьовър, че си прочел нещо, което ще те промени към по-добро. Обаче ако това го четеш по задължение или само защото е класика, произведението няма да има положителен ефект. Трябва да знаеш, че си дорасъл, един вид, за него. А не като едно кретенче в "Стани богат" - десетгодишно да чете Достоевски. Това е странно. Аз още не съм се почуствал достатъчно дорасъл за него, пък камо ли дете на десет години. Явно в самата дума влагаме различни значения, поради което спорът ще е леко безсмислен.И не, човече, такова нещо като "кеф-фактор" няма. Има осмисляне. Когато представата ти за "велика литература" е "Властелинът на пръстените", "Великият Гетсби" ти е скучна, заспала и безсюжетна. Когато искаш от една книга да те "кефи", получаваш Салваторе и Брукс. Защото кефът, let's face it, зависи НАЙ-вече от събитията. А събития има НАЙ-вече в развлекателната литература. Ако само кефът ще ни води, значи ще търсим само развлекателна литература, не? А би било жалко. Нямаш идея аз как се "изкефих" на въпросния Велик Гетсби
Извинявай, че те питам, обаче кое твое обръщение към мен не е заяждане?Muad_Dib wrote:Симеоне, ако му отделиш повече от ред на този ще съм доста изненадан...
Чудно откъде си ги чувал тези мнения. Щото ми звучат като учтиви отговори на въпроси в сутрешния блок на Нова Телевизия. "Е, важното е на хората да им харесва, нали, аз каквото съм направил, направил съм..." Интересно ми е дали тези хора на изкуството са казали после защо мнението на хората без реална представа им е важно. Тъй де, аз лично не мисля да ти приема аргумента, само щото си чул някакви "творци" да го казват.Ами от тези думи виждам това. А че позицията си е дилетантска, така си е. Неведнъж обаче съм чувал мнения от разни хора на изкуството, че за тях е много по-важно мнението на тези, които нямат реална представа от това изкуство.
Аз не те замервам с това клише. Просто го споменавам между другото.
Именно, така, както ако знаеш какво един автор може да направи с езика и с историята, която разказва, ще я оцениш по-добре. Проблемът е обаче, че си противоречиш. Тръгна да защитаваш позицията на Гибли, а сега с тоя си коментар си против нея (против позицията).Може би ако знаеш каква техника е вложил художникът при изрисуването на вазата, ще я оцениш по-добре?
Това, че ти е доставила удоволствие, е много хубаво. Но между удоволствие и удоволствие има разлика. И на мен ми хареса "Сърцето на скиталеца отвъд", когато бях чел само "Властелинът" преди това, и на мен ми харесваха много от книгите-игри, дето ги четях на 10-12.Гледай сега, аз не съм казвал, че мисля "Колелото" за сериозна литература. Фактът, че тази поредица ми е доставила неоценимо удоволствие, обаче си е налице. А това е е малко.
Мда, Робинзон Крузо е сериозна литература, да не говорим, че е и първият модерен роман въобще, независимо дали си го харесал или не. Всъщност, от тая ти забележка не може да ми стане ясно. Съжаляваш, че си го учил в 11-ти клас и си си развалил кефа от него, или съжаляваш, че си го учил въобще, щото не струва?Значи намираш "Робинзон Крузо" за сериозна литература? А го учих в 11-клас за най-голямо мое съжаление.
Първо, това дали ще подходиш към книгата като към няква класика, която трябва да прочетеш едва ли не по задължение, или просто като към книга, си зависи изцяло от твоята нагласа. Не е като да нямаш думата в това отношение. Единственият начин обаче да не подходиш към класиката с широко отворени очи и ученическо страхопочитание, е да си изградиш самочувствие като читател. Това става с четене (и осмисляне) на малко повече и малко повече видове книжки от фентъзи и приключенска литература.Брукс ме дразни, защото не може да описва битки. Салваторе не съм чел през живота си и не вярвам някога да започна. Под "кеф" може да се разбере и удоволствието от това, че си прочел някакъв невероятен шедьовър, че си прочел нещо, което ще те промени към по-добро. Обаче ако това го четеш по задължение или само защото е класика, произведението няма да има положителен ефект. Трябва да знаеш, че си дорасъл, един вид, за него. А не като едно кретенче в "Стани богат" - десетгодишно да чете Достоевски. Това е странно. Аз още не съм се почуствал достатъчно дорасъл за него, пък камо ли дете на десет години. Явно в самата дума влагаме различни значения, поради което спорът ще е леко безсмислен.
Не е съвсем така. Изкуствен е производно на изкуство, не обратното. Ars на латински означава умение, знание, начин, наука, метод. Така че думата изкусен като умел е производното на изкуство по смисъл, а не изкуствен. Колкото до това дали изкуството наподобява емоции или ги изразява, ще се повторя, ама ще кажа, че зависи само от автора. За романтиците само природата е истинска и съвършена, то е ясно, че за тях всичко друго е имитация по default.Trip wrote: Откъде идва думата "изкуство"? От "изкуствен" - направен, сглобен, и така нататък. Дори поетите на романтизма от 18-ти век - най-големите поддръжници на "божествения дух", "вдъхновението", "естествеността", и прочие си казват в прав текст, че човек може най-много да наподоби в поемата си някаква емоция и чувство, а не да ги изрази спонтанно. Логика има, при това желязна, пък била тя и логична само за съответното произведение.
Но и така да е, изкуство не идва от "боговдъхновен, чувствен, излиятелен" и т.н. А даже от обратното. Това ми беше мисълта. Съгласявам се напълно и си мисля, че това е абсолютното умение, тоест изкуство – твоите емоции да станат тези на читателя. И дали ще го постигнеш със стил, герои или сюжет, няма абсолютно никакво значение, важното е да го има. Знам, че за повечето хора това е напълно субективно и би трябвало да зависи от собствените им нагласи, но това би могло да обясни така наречените универсални произведения. А дали писането е емоция или разсъждение или емоция, минала през разсъждение, зависи от начина на писане. За един модернист първото е вярно, доколкото следва своя stream of consciousness, когато емоциите се случват тук и сега, а не се припомнят, за един реалист - второто, за романтиците – явно третото.А това с наподобяването или изразяването на емоции е от гледна точка на читателя.
Отговорът се съдържа във въпроса - за мен "сериозна" е НАЙ-грубо казано тази музика, която днес се изпълнява на сцената на концертна зала. Повечето хора й викат "класическа", но истината е, че във всяка епоха от барока насам се пишат подобни неща. И ако романтизмът (Брамс, Лист, Чайковски да речем) е по-достъпен за незапознатия слушател, по-късни неща като експресионизъм, импресионизъм, додекафония и т.н. са абсолютно неразбираеми.tigermaster wrote:Аз се занимавам с изкуство от 17 години. Седемнадесет. Години. В сериозната музика по-голямата част от произведенията са неразбираеми и нехаресваеми за кежуъл слушателя.
Тъп въпрос, а и съвсем извън темата, но какво дефинира сериозната музика като такава? Ти си музикант, ти кажи.
Нужен е бекграунд, за да можеш да ги осмислиш. Епохата и средата, в която са писани, средствата, които са използвани, някаква елементарна теория на музиката изобщо... как иначе ще стоплиш какви образи иска да ти предаде композиторът, ако не можеш да разпознаеш средствата, с които го прави?
Вероятно е така. Никога не съм твърдял, че разбирам от класическа музика.
Да се намеся и аз в спора. Не ми се струва много удачно да споменаваме за примери творци от различните епохи в развитието на човешката история, защото тези автори са повлияни от времето, в което живеят и творят.За мен обаче тази позиция е най-правилната. Защо? От думите ти излиза, че само един писател може да оцени дадена книга. Само че аз нито съм писател, нито съм критик. Аз съм читател. Моето, така да се каже, предназначение, е да чета книгата. И ако ми хареса, ще потърся още от автора и, от същия жанр или... И аз не знам. Не искам да търся логична причина произведението да ми хареса, защото литературата е изкуство. Рядко се поддава на логиката. А и за да седна да "разкоствам" една книга, трябва нещо с книгата да не е наред.
А и вазата защо да не е интелектуален продукт? В една истински красива ваза художникът е вложил не малко творческа мисъл и не малко усилие. Ако ръката му трепне случайно, докато рисува, вазата отива по дяволите. Това не заслужава ли уважение?
За да разпознаеш по-добро произведение не е нужно да се интересуваш от това, което ти е въздействало. Трябва да израстнеш като човек и личност. Ако си на тринайсет години, ако си с детски акъл, е много по-вероятно да се изкефиш на книжките за Конан, отколкото на някоя дебела и многотомна поредица от рода на "Колелото на времето", да не говорим пък за нещо "по-възвишено" като това, което те карат да изучаваш в училище. А и не са малко случаите, в които една книга може да е перфектна във всяко отношение и просто да ме дразни. Примерно "Дядо Горио" на Балзак - учителката по литература изсипа един куп похвали за стила, сюжета, героите и всичко останало в тази книга(аз пък изсипах един куп ругатни по адрес на грандиозно дългите описания, без които книгата щеше да е поне с двеста страници по-тънка и по-приятна за четене) - и тъй като е учителка, при това с любим роман "Властелинът на пръстените", ще и повярвам. Обаче при все цялата перфектност на тази книга все още се опитвам да изтрия спомена за нея от главата си. Почти съм успял, обаче има доста да работя...
Дам, само не можех да се сетя ква е думата с Е, която използва за сюжет. Ми значи, за да сме съвсем точни, трябва да добавим и елемент/категория "идея" или "концепция". Защото сега съм в тъпото положение да вкарвам и най-интелигентната хай-консепт непредсказуема история, и последната Салваторьова бебешка залъгалка в Сюжета.Trip wrote:Иначе, Алекс, на Кард съкращението му е "MICE" - Milieu, Idea, Character, Event. Тия неща грубо отговарят на "Сетинг", "Идея", "Герои", "Сюжет". Той със стил не се занимава, щото за него нарочните пънения на автора да докара елегантен стил преди да си свършил цялата останала работа, са безсмислени.
Иначе, да, Дем е прав, не става въпрос за някое от четирите неща, доминиращо над останалите, а за различни пропорции. Ако го сведем за целите на примера до математика, може да имаме "80% сюжет", "60% стил", "30% герои" и "40% сетинг". Сборът е над 100, защото, както казах, нещата са свързани и всеки един от силно засегнатите елементи може да вдигне стойността на всеки един от по-слабо засегнатите.
А това, че има и "романи", които са "единият гол стил" никой не оспорва.passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
Users browsing this forum: No registered users and 1 guest
