ShadowDance

Гиб, тази реплика и всъщност цялата сцена +/- 1 минута ми е една от любимите...
Като гръм от ясно небе ми дойде.

Ами не е съвсем така - филмът започва с цитат от Библията - не мога да го възпроизведа точно, но горе-долу е това: чрез Неговите рани ние се изцелихме. Всичко се случва, за да могат хората да получат "обратен билет" към Бога, след като са зе запиляли далече от него.

Мда, но за мен това не обяснява нещата. И аз пак продължавам да не разбирам защо е трябвало Исус да страда от човешките мъчения за да бъдат спасени мъчителите му... но предполагам това е някакъв по-скоро теологически въпрос и се изхвърлям, искайки отговор.
И си мисля, че просто можеше да се наблегне малко повече на това освен с цитата и една-две реплики.

И аз пак продължавам да не разбирам защо е трябвало Исус да страда от човешките мъчения за да бъдат спасени мъчителите му

Ами това е то - Християнството. Смисълът е обединяването на страведливост и любов. От една страна принципът на справедливостта изисква възмездие за извършените грехове, които в религията се измиват с кръв. Защо е така, е предмет на по-дълга дискусия. При това кръвта трябва да е невинна. Затова е изпратен най-невинният, но и той сам приема това - показано в началото на филма.

А филмът разчита повече на внушението, съпреживяването, отколкото на обяснението с думи.

Гледах го, най-накрая!!! Друг филм не ме е оставял с такива противоречиви чувства.

Но най-напред да дам моя отговор на силно разисквания въпрос: това наистина си беше бич, който завършваше с куки.

Актьорската игра - на ниво, музиката - наистина подходяща, идеята - оригинална.
Най-много ме впечатли Христо Шопов в ролята на Пилат - представи се изключително добре. С нищо не отстъпва на другите "холивудски звезди". А самият образ за Пилат много ми напомни на Пилат на Булгаков (от "Майсторът и Маргарита). Противоречива, многопластова личност. И Христо Шопов успя да го предаде само за десетината си минути (ако има и толкова) екранно време. И другите актьори бяха на ниво, но нямаха чак такава роля, освен да ходят напред-назад с измъчени, страдалчески физиономии и да леят сълзи. Или Христос, от който само капеше кръв и той гледаше с половин око. Което ме подсети, че очите му бяха много интересни. Като светъл, прозрачен кехлибар. Някой знае ли, дали това са истинските очи на актьора?

Сатаната rulezzzz!!!! Невероятно го бяха направили този, щях да кажа човек, ама ... Не някакво чудовище ала Балрог или нещо подобно, а чистото зло. Страшно въздействащ образ. И не ви ли приличаше на Миро от Каризма?

Омръзна ми, обаче, да гледам кръв. Още от десетата минута, та до края. И не бих описал миченията като брутални/жестоки/нечовешки. Бяха просто скучни. Ако бяха двойно по-малкоз идеята на Гибсън щеше да има някакъв смисъл. Не, че сега няма, но губи много от излишните сцени.

След "Завръщането на краля" си мислех, че не може да има по-скучен момент в някой филм от "разходката" на Фродо и Сам през Мордор. Но "Страстите Христови" го надмина - пътят на Христос до кръста. Толкова провлачено, може би най-скучният момент във филма. Както при "Завръщането..." се чудех с досада кога най-сетне ще го хвърлят този пръстен, сега се надявах по-скоро да го разпънат Христос, че да се свършва вече. Знам, че е грубо, но какво да правя?

Реално погледнато, Христос, който уж трябва да е обикновен човек (във физическия смисъл), загуби толкова много кръв, че е невъзможно да остане в съзнание, още повече след болката и шока от мъченията. Дори ми е малко съмнително, дали може да остане жив, ама ... да не вземе сега някой да ме анатемоса.

Филмът е хубав. Заслужава си да се види. И в същото време оставя горчилката от скуката и досадата, с които си го гледал.

Май пак сам ще си остана в твърдението, че Пилат не ми беше никак убедителен. Да не говорим, че латинският му беше толкова рязък, че звучеше по-скоро като корейски.

Ей, Да не повярваш, тук съм съгласна с теб, Рол. Латинският му беше ужасно дървен. Но пък игра много добре , имаше силно сценично присъствие. Подходящ беше за ролята, според мен.

Е, Рольо, верно се спри! Сега пък на Пилат латинския, таквоз... Е едва ли някъде има катедра по правилно произношение на мъртви езици, няма как да знаем дали точно Ицо не е говорил най-правилно във филма! Пу ама, то бива недоволен човек бива, ама то пък твойто надминава всичко! Ай да ти минат най-сетне изпитите, че да се очовечиш:Р

Марфи, стегни се ве :р
Школа за мъртви езици няма, ама на тоя баш мъртъв език наследниците му са доволно мелодични, докато на Пилатчо латинският звучеше като псуване през цялото време. А иначе екранно присъствие си имаше момчето, просто не толкова затрогващо според мен. Виж, Джим Кавизъл за пореден път прави силна роля с Иисус. Подчертано качествен беше, най-живият Спасител, когото съм гледал аз. Достатъчно човечен и слаб, за да можеш да го възприемеш истински. Сатаната, прочее, е жена, за който не знае ;) Розалинда Челентано се зове и е най-силното Зло във филм, което съм гледал аз.

Аха, дъщерята на Адриано Челентано е тя, така си е! Браво на жената!

Е, мен трябваше да ми кажат, за да вдяна, че е жена :р

Много си беше хубав латинският на Христо Шопов пък, аз точно на твърдото произношение се изкефих, че ми е писнало от английски акцент...

Вижте, ся, *всъщност*, да ви каже спецът, произношението му не беше изобщо твърдо, а беше омекчено и поиталианчено, a straight result от факта, че той си играе принципно в италиански филми. Всъщност повечето от римляните говореха с италиански акцент (например казваха на няколко пъти "ч" вместо "ц") и успяваха да набутат малце мелодичност в нещо, което иначе звучи далеч по-дървено.
И мене също много ми хареса Христо Шопов, повече от Исус. Сатаната ясно.

Не съм спецът по латинския, но щом Мор казва ...Според мен трябваше да има по-меко звучене, по-слято, по-мелодично...латински все пак, не старонемски :/

Рол, шегуваш ли се? Та то си му личеше, че е жена по формата на лицето, скулите...А че е най-убийственото Зло ever май всички сме съгласни.

Абе не беше най-женственото лице евър, you see.

Ениуей, под старонемски можеш да разбираш груб дериват на латинския, или съвсем старонемски=готскоподобен, и двата от които без съмнение са по.. как да кажа.. омекотени. Искам да кажа, латинският е пълен с думи, за които единственото определение е "с остър ръб". И "тромави" много добре върви. Дълги, с отчетливи гласни и ясни съгласни. Изобщо, ако има максимално антиромантичен език, аз не се сещам за по-добро предложение от латинския

Мхм, въобще не ми е хрумвало да му се заслушвам в латинския, но и мен някак не ме впечатли достатъчно, че да оправдае всичките хвалби за великолепната му игра, особено в сцените на площада. Не че е зле, но може би понатрупах свръхочаквания...