Page 5 of 5
Posted: Tue Nov 20, 2007 12:58 pm
by Morwen
Защо ми прилагаш като доказателство, че не трябва да позвъниш изключения от правилото? Говорим за принципа.
За пореден път - става въпрос да позвъниш, когато се освободиш. Независимо дали от срещата с шефа или от гадното си настроение. Обаче не виждам защо трябва да ти звънят пак, след като очевидно няма как да знаят дали няма да те прекъснат пак. За теб е по-добре ти да покажеш кога е удобно за теб. Ако трябва и с клипване, ако в това е проблемът, макар че точно ти и Жоро (поне до скоро) май нямахте проблеми със сметки.
Ся, Рол го е казал много добре - виждаш, че някой иска да говори с теб, отказваш му временно, но когато не му се обадиш (или поне го правиш системно) пак, това налага извода, че очевидно временното е постоянно или най-малкото ти се комуникира с него само в краен случай.
Posted: Tue Nov 20, 2007 1:23 pm
by shayhiri
Morwen wrote:изпуснеш си телефона в бирата

Красота. Кой герой го направи тва?
DELgado wrote:не е в настроение да комуникира дори и с приятелите си
А тва е леко странно.

Неква дупка ли, кво? Даже нямаме и месечното извинение на жените.
Posted: Tue Nov 20, 2007 1:30 pm
by Morwen
Всъщност точно това никой, но съм чувала за човек, който нарочно си е пуснал гумираната Нокия в еднолитровата халба бира, за да демонстрира, че и там ще звъни.

Звъняла е.
Posted: Tue Nov 20, 2007 1:35 pm
by shayhiri
Кой ли ше да е тоя човек? Звучи ми като познат на Никола.

А има ли изобщо такава
гумирана Нокиа с подобни претенции?
Иначе съм с Морви и Рол. Ако някой ми позвъни обратно, го оценявам и даже обикновено затварям преди да е успял да протестира, за да го набера аз (ако е по-дълъг разговор). Ако не ми позвъни обратно, отбелязвам бегло евентуалната му незаинтересованост, без да се впечатлявам, и звъня пак в друго време.
Posted: Tue Nov 20, 2007 1:39 pm
by Morwen
Не е никой познат.
Иначе мисля, че става въпрос за този модел
http://www.ciao.co.uk/Nokia_5210__Review_5351838
Posted: Tue Nov 20, 2007 1:43 pm
by Xellos
Ми мойта не е гумирана 6600 нокия пък си я люснах в чашата с вода като пълен кретен и си бачкаша, не че я държах докато звънне, ма и що бира я е заливала. само щрака са малко 0-та само. Иначе ериксоните гумираните тухли бачкаха, ма гумата им се разлага бързо с времето.
Иначе, телефона когато съм на среща или въртим презентация или в кино или просто не на кеф го изключвам. Не съм роб на техниката, ни лекар на повикване да му трепера. Ако не вдигам хич най-вероятно съм си захвърлил некъде телефона и/или не го чувам.
Иначе е по-редно ако някой ме търси и ме кефи поне малко или е по работа аз да звънна веднага като мога. Ако имам пари в картата де, че рядко гледам колко ми остават.
Posted: Tue Nov 20, 2007 1:48 pm
by shayhiri
Много се впечатлих за телефоните.
Advantage to the phone is that they are definatley waterproof and shockproof as mine went into the washing machine then the tumbledryer by accident and came out still working, was totally amazed with this plus it got it clean.
Не че аз някога бих изпуснал моя (
никога нищо не изпускам), но съм виждал толкова мацки да си изпускат поредния абсурдно скъп подарък в тоалетната например, че би трябвало да им купуват само такива.

Posted: Tue Nov 20, 2007 2:01 pm
by shayhiri
едит: Морви ште убия! Престани си махаш най-интересните постове, тва е като да дърпаш килимчето изпод краката на хората!
Виж как
се изпуснах.
Не бе, тва веднъж само. Другите пъти просто излизат оттам с празни ръце, истерясали или демонстративно незаинтересовани, и преразказват.
Posted: Tue Nov 20, 2007 2:03 pm
by Interpreter
Мисля, че въпросът кой пръв трябва да звънне по телефона си е чист психологически атавизъм. Сугестия-контрасугестия, бла-бла. Който си въобразява, че като се обади пръв губи позиции просто си стои още в пещерата. Е, в някои социални ситуации правилото си работи, но то е заради другите.
Posted: Tue Nov 20, 2007 2:05 pm
by Morwen
Не говорим за такова звънене по телефона
Прочети началния пост.
Posted: Tue Nov 20, 2007 2:22 pm
by Interpreter
Прочетох го. Но си мисля, че все пак опира до проблема с "първото обаждане" - там е атавизмът.
Вярно, че в някои случаи "социалният етикет", основаващ се на психохологически атавизъм работи - например, ако се обадиш на потенциален работодател и той ти каже "в случай, че ви одобрим, ще ви потърсим", е вредно да му звъниш нетърпеливо, защото в най-добрия случай ще си смъкнеш цената.
Но да се правиш на важен и да не звъниш на близки, познати и приятели, очаквайки те първи да ти се обадят, какво е?
Ти например си много коректен комуникатор, но колко пъти си се обадила първа на дедо си или на мене, просто за да попиташ "как си, скъпи, добре ли си?" Николко
А знаеш ли колко е тонизиращо

Posted: Tue Nov 20, 2007 2:24 pm
by DELgado
Аз просто исках да кажа по-горе че според мен ако нямаш очаквания да ти се обадят пак няма да има за какво да се разочароваш или сърдиш после.

Posted: Tue Nov 20, 2007 2:34 pm
by Xellos
Бе човек си намира винаги за кво

Пък и ти си доказателство че тва не е проблем за много хора ;р Е, ако не си случил на demanding prick за приятел де

Posted: Tue Nov 20, 2007 2:44 pm
by Morwen
Аз просто исках да кажа по-горе че според мен ако нямаш очаквания да ти се обадят пак няма да има за какво да се разочароваш или сърдиш после.
Да, но е нормално да ги имаш. Освен това, когато искаш да осъществиш комуникация, все някакви очаквания, че ще ти отговорят някак би трябвало да имаш. Говорим именно, че е нормално да имаш очаквания да ти се обадят.
По тази логика и ако нямаш очаквания, че приятелите ти те харесват, няма как да се разочароваш, но е нормално да ги имаш.
Валери (преводачо, че станахте много), говорим за конкретно за случая, когато другият се е опитал да се свърже с теб, но не е можал. А това дали въобще се обажда е съвсем друга бира. В смисъл, свързано е, но е много по-мек случай.
Posted: Tue Nov 20, 2007 3:47 pm
by Ghibli
Жоро, чисто прагматично и изчислително, смятам, че става въпрос за равенство на жеста (а не за стотинките или отделеното време). В обществото е прието да се отговаря на опитите за разговор - обратното е неучтиво. Нормата се основава на чудесния принцип да връщаме добрите жестове и да се отнасяме с другите така, както бихме искали те да се отнасят с нас, бла бла. Развитието на технологиите още не е направило този принцип излишен (и не мисля, че това има шанс стане скоро).