Така подозирам. Да ме опровергае. Казал е много силни думи, без да ги подкрепи с нищо.Roland wrote:Не съм чел Николов и нямам мнение по тоя точно въпрос, но ТИ пък откъде знаеш, че Итилон не го е чел?
Любомир Николов за стила на англоезичните фантасти
Re: Любомир Николов за стила на англоезичните фантасти
Всъщност точно "Десетият праведник", опитите му с продължението на "Властелина", "Къртицата" и май още една книжка (не говоря за книгите-игри, понеже там въобще няма как да се прояви като писател). И да може би трябва да уточня, че говоря в сравнителен план - Любо сигурно е добър за България, но просто не е на високо ниво в сравнение именно с англоезичните автори, които критикува.Lazy wrote:А на тебе кой ти каза, че Любомир Николов е посредствен автор? "Десетият праведник" е много силен роман - и като оригинални идеи, и в стилово отношение (богатство на езика, интересни метафори).
Винаги ми е било много смешно когато някой се пъне да се покзава компетентен по въпроси, от които си няма никаква представа.
Мен пък ме дразни, когато някой започне да защитава приятелите си с нападки към хората, които ги критикуват. Кой ти каза, че нямам представа от въпроса? Познаваме ли се? Не! Тогава?

Re: Любомир Николов за стила на англоезичните фантасти
като идеи и стил наистина е добър. единственият проблем, който си спомням е, че краят идваше някак рязко и ритъмът беше нарушен.Lazy wrote:А на тебе кой ти каза, че Любомир Николов е посредствен автор? "Десетият праведник" е много силен роман - и като оригинални идеи, и в стилово отношение (богатство на езика, интересни метафори).Itilon wrote: Хъм, Любо Николов е великолепен преводач, в това едва ли някой се съмнява, но той Е и посредствен автор.
За да не съм голословен и да дам възможност на всеки да прецени, ето цитат от произведение на Любомир Николов:

Това е началото на "Червей под есенен (или есенния) вятър".…и самотен. В старата къща беше топло, с онази особена уютна топлота, която придобиват дървените сгради в лошо време. Из въздуха плуваше мирис на прах — не задушаващ, а едва доловим, носещ със себе си спомена за отдавна отминали мигове на също такова спокойствие. Дъждът се стичаше по стъклата, сребърно проблясваше на фона на нощния мрак и барабанеше горе, по покрива, сякаш акомпанираше на воя на вятъра сред редките дървета навън. От време на време единични светкавици озаряваха хоризонта, но това беше толкова далече, че грохотът на гръмотевиците напълно се изгубваше по пътя дотук.
Мекото, монотонно трополене на дъждовните капки се сливаше с тихия пукот на отслабващия огън в камината. Отделни сипкавочервени пламъчета подскачаха нагоре и хвърляха отблясъци по дървените стени на стаята, сетне сенките отново се връщаха по местата си.
В такива вечери усамотението се усещаше особено отчетливо. То беше тук, в полумрака, поклащаше се лениво като старо вино в потъмняла чаша и сякаш беше достатъчно да разтвориш устни, за да отпиеш от него. Никой нямаше да почука на вратата, никой нямаше да притисне лице към прозореца, за да наруши спокойствието. Единственият човек на този свят беше тук, в стаята и се наслаждаваше на разтегнатия, безвременен миг.
От кухнята долиташе острият, горчиво-сладък мирис на треви и това беше ново удоволствие — да седи, отпуснат в креслото, и да предвкусва първата чаша чай за тази вечер, да усеща предварително върху устните си нащърбения край на порцелана, опарвапето на горещата течност, дълбоката, изгаряща глътка… Вратата се отвори и веднага ароматът на чай се втурна в стаята, изпълни всички ъгълчета, обви креслото и седящия в него огромен мъж.

Хубаво си дал цитат, но не разбрах откъде в този текст следва, че Любомир Николов е посредствен автор. Да не говорим, че аз все пак дадох за пример друг роман. Червея е писан през 1980-та. Въпреки че според мен още тогава вече е бил надскочил нивото на последствените автори, има огромна разлика между Червея и Праведника.Itilon wrote:
Това е началото на "Червей под есенен (или есенния) вятър".
Да, не те познавам, но съм казал нещо чак толкова силно по твой адрес, докато ти направо си обидил незаслужено човека. И не мога да кажа, че съм му приятел - я сме се виждали десетина пъти, я не. Просто е човек, на чието творчество съм почитател и когото уважавам.
Относно мнението - и аз си казах, че ми се струва пресилено. Малко ми прилича сякаш не е имал ясна идея за предговора и си е изсмукал от пръстите тази теза.Roland wrote:Хубаво де, човекът има различно мнение, не се карайте. Независимо какви качества има Николов като автор, за мен мнението му си остава доста... надуто и определено невярно.
Да вметна няколко неща. Не ми е цел да обиждам Любо Николов - благодарение на него съм прочел някои от книгите, които най-много харесвам! Уважавам го и му се възхищавам адски като преводач. ЛИЧНО моето мнение (не съм сигурен, че трябва да уточнявам това, но все пак...) е, че той не струва кой знае колко като писател. Любен Дилов например ми прави много по-добро впечатление. Същото се отнася и за Богдан Русев (въпреки че на него пък му предстои много път преди да достигне нивото на Любо в преводите; pls не се засягай и ти на приятели Шайхири
).
Трудно мога да подкрепя мнението си с доказателства, тъй като нямам книгите му пред мен, но съм чел почти всичко, което е написал и усещането ми е за тромавост, загуба на ритъма (както каза и Scourge), прекалено схемтични герои и прекалено много философстване. Именно в "Десетият праведник", ако не се лъжа, Любо на всяка страница ни казваше как точно трябва да мислим. Предполагам, че му е навик, останал от книгите-игри.
Накрая, избрах напълно произволен пример - първия, който намерих в интернет. Не знам кога е написан "Червеят", но мисля, че е очевидно колко много куца. Да няма тафтологии и да, езикът му е богат. С това обаче стилът далеч не се изчерпва. Бтв, дал съм пример, за да могат авторитетите наоколо (визирам Роланд и Трип) да подкрепят или оборят ако искат усещането ми за текста. Ако ти смяташ, че е надскочил нивото на обикновените автори, опитай да го докажеш!
П.С: И наистина накрая, извинявам се ако квалификацията ми е прозвучала грубо. Трябваше да уточня, че сравнявам Любо със западните автори, да. Но от думите си не се отмятам. Още повече, че самият Любомир Николов квалифицира въпросните западни писатели по начин, който идва да подскаже, че е далеч над тяхното ниво. Мен това ме подразни.

Трудно мога да подкрепя мнението си с доказателства, тъй като нямам книгите му пред мен, но съм чел почти всичко, което е написал и усещането ми е за тромавост, загуба на ритъма (както каза и Scourge), прекалено схемтични герои и прекалено много философстване. Именно в "Десетият праведник", ако не се лъжа, Любо на всяка страница ни казваше как точно трябва да мислим. Предполагам, че му е навик, останал от книгите-игри.
Накрая, избрах напълно произволен пример - първия, който намерих в интернет. Не знам кога е написан "Червеят", но мисля, че е очевидно колко много куца. Да няма тафтологии и да, езикът му е богат. С това обаче стилът далеч не се изчерпва. Бтв, дал съм пример, за да могат авторитетите наоколо (визирам Роланд и Трип) да подкрепят или оборят ако искат усещането ми за текста. Ако ти смяташ, че е надскочил нивото на обикновените автори, опитай да го докажеш!
П.С: И наистина накрая, извинявам се ако квалификацията ми е прозвучала грубо. Трябваше да уточня, че сравнявам Любо със западните автори, да. Но от думите си не се отмятам. Още повече, че самият Любомир Николов квалифицира въпросните западни писатели по начин, който идва да подскаже, че е далеч над тяхното ниво. Мен това ме подразни.
Хм, аз на Любо Николов съм чел единствено един разказ (от 2004 г.), който беше извънредно слаб. Онова горе звучи добре, но си личи проблемът, който усетих в оня разказ - многословност и същевременно лека липса на информативност, която в рамките на цял роман може да стане много дразнеща (със сигурност в рамките на един разказ беше доста дразнеща).
Иначе просто ще трябва да се прочете нещо цяло, но ми се струва, че от това, което съм видял, Николов като че ли има склонност да не обръща много внимание на тия неща, на които наблягали англоезичните автори "за сметка на стила": структура, герои и някаква динамика.
Иначе просто ще трябва да се прочете нещо цяло, но ми се струва, че от това, което съм видял, Николов като че ли има склонност да не обръща много внимание на тия неща, на които наблягали англоезичните автори "за сметка на стила": структура, герои и някаква динамика.
Съгласен с Емо, важи и за на практика цялата бг фантастика/фентъзи.
Итилон, ти казваш, че Боби Русев превъзхожда Любо като писател (вярно, един от най-добрите в БГ е, поне стилово, но се изчерпва с разкази). Така че кво да се засягам.
А че в превода не бил чак на нивото на Любо ми е все тая, не съм му ги чел (внимателно). От него знам, че превежда "от воле", просто си изчиства съзнанието и става директен проводник. Това може да е както добре (за стиловете, в които работи), така и зле. Не ми е работа, нямам капка интерес към превода като професия.
Итилон, ти казваш, че Боби Русев превъзхожда Любо като писател (вярно, един от най-добрите в БГ е, поне стилово, но се изчерпва с разкази). Така че кво да се засягам.

passer-by wrote:А, сетих се. Гледайте "Големият Стан". В programata.bg беше злостно оплют, ама трейлърът ми допадна, рекох да рискувам и го гледах оня ден. Доста приятна комедийка. Напомни ми на оная другата с Адам Сандлър и затворническия футбол, но в по-добър вариант.
- JohanVladimir
- Sorcerer
- Posts: 381
- Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm
Темата ме заинтригува, затова ще си позволя една вметка
Често в работата по превода преводачът се сблъсква с един деликатен и сложен феномен, който най-общо наричаме "културни различия". Преди време една моя приятелка английски филолог ми сподели, че Шекспир в превод на Валери Петров звучи далеч по-добре, отколкото Шекспир в оригинал. Аргументира се с факта, че оригиналът е в силабически стих, а преводът - в силаботонически. Това в никакъв случай не означава, че Валери Петров е по-добър поет от Шекспир, а че между културния контекст на английската литература от ХVІ-ХVІІ век и контекста на българската литература от ХХ век има огромни различия, които Валери Петров е заличил с "поправяне и фризиране" на оригиналния стил. Срещала съм в литературната критика и твърдението, че Джойс звучи по-добре преведен на всякакви езици, отколкото на оригиналния си английски...
Ще предложа и една обратна хипотеза - ако днес Вазов бъде преведен на английски или френски, със сигурност ще звучи по-добре, защото преводачът ще съумее да заличи всичко онова, което ние, с нашата културна памет, определяме като архаично, примитивно и дори нескопосано у Вазов.
Преводът винаги подменя "имплицитния" читател на оригинала със съответния "имплицитен" читател на превода, за да го направи по-близък до "реалния" от времето и пространството, в което ще бъде четен. А културни различия има не само между отделните национални литератури, но дори в рамките на една и съща традиция - напр. у нас текстове, писани преди 1989 г., вече четем в друг културен контекст.
Нарочно давам примери с класиците, за да изключа спора за добрите/слабите автори и текстове

Често в работата по превода преводачът се сблъсква с един деликатен и сложен феномен, който най-общо наричаме "културни различия". Преди време една моя приятелка английски филолог ми сподели, че Шекспир в превод на Валери Петров звучи далеч по-добре, отколкото Шекспир в оригинал. Аргументира се с факта, че оригиналът е в силабически стих, а преводът - в силаботонически. Това в никакъв случай не означава, че Валери Петров е по-добър поет от Шекспир, а че между културния контекст на английската литература от ХVІ-ХVІІ век и контекста на българската литература от ХХ век има огромни различия, които Валери Петров е заличил с "поправяне и фризиране" на оригиналния стил. Срещала съм в литературната критика и твърдението, че Джойс звучи по-добре преведен на всякакви езици, отколкото на оригиналния си английски...
Ще предложа и една обратна хипотеза - ако днес Вазов бъде преведен на английски или френски, със сигурност ще звучи по-добре, защото преводачът ще съумее да заличи всичко онова, което ние, с нашата културна памет, определяме като архаично, примитивно и дори нескопосано у Вазов.
Преводът винаги подменя "имплицитния" читател на оригинала със съответния "имплицитен" читател на превода, за да го направи по-близък до "реалния" от времето и пространството, в което ще бъде четен. А културни различия има не само между отделните национални литератури, но дори в рамките на една и съща традиция - напр. у нас текстове, писани преди 1989 г., вече четем в друг културен контекст.
Нарочно давам примери с класиците, за да изключа спора за добрите/слабите автори и текстове

Добре, но така пък попадаме на безумия като доказано добри автори (Зелазни), в чиито книги (Донърджак) се сменя полът на ключов и активен в романа герой (Смъртта), защото видиш ли, в България сме свикнали от приказките въпросният да е жена, а не мъж...
And you can't dance with a devil on your back...
- JohanVladimir
- Sorcerer
- Posts: 381
- Joined: Fri Mar 19, 2004 1:40 pm
Who is online
Users browsing this forum: No registered users and 2 guests