ShadowDance

Amelia wrote:Предполагам става дума за оскаровия The Graduate.
Филм от 67-а. Който твърде малко хора от днешното поколение са гледали. Очевидно. Та въпросната конотация и емблематичност след 42 години и потъване в забвението за масовата публика, става леко спорна.

Другият вариант е да е Bobby отпреди 3 години. Някой тук да го е гледал и да се е конотирал от него случайно?

Да. The Graduate е, определено. Аь съм склонна да поспоря относно това, че днешното поколение помни/ не помни/ гледа/ не гледа, защото сцената е достатъчно тиражирана и обсъждана извън самия филм. Все едно да кажеш, че краят на Казабланка не е вече клише сам по себе си.

Ами аз лично не съм гледала този филм. Знам за него покрай Саймън и Гарфънкел. Симеон не го е гледал. Предполагам всъщност повечето народ тук не го е гледал. Нещата спират да са толкова емблематични, когато повечето свят ги забрави. А Казабланка е доста по-известен филм все пак.

Иначе "ние" сме гледали и други филми, да. Освен това "ние" обичаме като гледаме даден филм, да го гледаме с колкото се може по-малко конотации взети предвид и се стараем да го оценяваме сам по себе си, особено ако филмът не е някакъв сбор от клишета. На "нас" за това ни помага да отиваме на кино без предварителна настройка за нещото, сдобита от изчитането на ен на брой ревюта из нета и пресата. И като правим сравнения, "ние" ги правим с други филми от съответния тип, а не с цялата филмова индустрия като цяло (включително и частта й отпреди 1930-а година). Освен това "ние" избягваме филмите на тематика, която не ни е по вкуса и така си спестяваме и пари, и нерви. Та така с ние-то.

Преди месеци един приятел ми прати линк с трейлъра на филма; гледах го и го забравих... Днес ми звънна и ме пита дали съм го гледал, побъркал го, даже не разбрах за кой филм говори ( нещо последните години никак не са ми кинаджийски...) искал да го гледам преди да си говорим...
отидох по обяд; не бях ходил на кино от години...

Мисля, казано в думи прости, че филма е просто страхотен...

За мен "естетически" е много пипнат и си е кохерентен като цяло; тъй че на който му харесва такова кино, не би трябвало да се оплаква; сега дали "посланията" и "препратките" му се разбират или харесват е съвсем отделна тема, но тя не е кинаджийска, а върпрос на предразсъдъци.

Комиксът не съм го чел, не съм го и виждал (изобщо поради ЕГН-то, "комиксите" ги асоциирам най-вече с "Пифчета", където най-зверското си беше "Рахан" ), затова и мога да говоря само за филма "като сам по себе си". Сблъсъкът на интерпретации относно адаптацията е любопитен, на е "специализиран", и относително ирелевантен. (лично аз доколкото чувам, а и като си сещам за "300", приемам че адаптацията си е доста буквална)

Туй за което се обаждам, е само да подчертая значението на музиката в контекста на разговора тук. Значи режисьор правещ филм по комикси, в общи линии е много по ограничен във визията, като веднъж вече разказана по-друг начин; но на това може да се гледа и като вдъхновение, самата визия на комикса да е станала причина режисьорът да избере да я разкаже... Та единствено при музиката във филма режисьора е свободен да прибави или изрази своето отношение към разказа... И тук мисля, че Снайдър е гениален, и успява да го направи "страхотно"... (дори най-негативните реакции върху музиката говорят най-вече за това. )
Какво прави той - обръща символите... Няма случайна песен във филма, всяка от тях е с дълбока и ясна "конотация", като почнем с Боб Дилън, през Саймън и Гарфънкъл, та до Леонард Коен... точно на тези песни прави това, което тези, за които тези песни са "послания" и "истини", а не просто хубави песни, не искат да видят или приемат... Това дразни, защото е очевидно, че това е отношението на режисьора, но това също е естетика, част от "играта" и целен резултат, който като чета, гледам че е постигнат.

( Същото правят самите Саймън и Гарфънкъл по свой си начин в "песента" си -7 O'clock News... наслагвайки върху хубавата коледна песен новини за войната във Виетнам. Посланието е ясно... и бих казал още живо, щото като гледам клипа още някой го живеят
http://www.youtube.com/watch?v=HcGBcJKalrQ
не бих казал, че двамата гениални евреи преживяват издълбоко "Святата нощ", но това им дава свободата да си открият своята гледна точка през песента за нея. Същото прави Снайдър върху любимите песни на хипарията (мои също)... но признавам, че тазодвиженията на мъжки екземпляр под съпровода на Коеновата "Алелуя" е най-доброто постижение... Самата песен напълно си заслужава да се измисли и "пришие" на филма цяла "сценка")

Мисля, че филма е много по-дълбок, многопластов и сложен отколкото изглежда отгоре, но затова и е страхотен; дори да го гледаш "просто така", без всякакъв контекст и неангажирано си е интересен и интиригуващ; а под всичко това се крият твърде много цитати и намигвания, дори снимките по стените не бяха случайни и си носят "историята", които могат да те провокират да го гледаш още и още за да търсиш. (лично на мен онова с "Апокалипсис сега" направо ме утрепа - Вагнер, хеликоптерите, вентиратора, камерата отгоре... Комедианта като един от идеалните войници на полковник Курц, или кога и как американците биха спечелили във Виетнам.......) (или пък луната, Армстронг и г-н Манхатън и култовата реплика "Успех, господин Горски!"...) а колко други неща губим от незнание на политически, а и исторически контекст, или просто изпуснати при първото гледане...

"Пазителите" не е филм за всички, но определено ще има някой,който да се изкефи максимално на него. Аз го направих, и като гледам ще повторя, а като излезе на видео още няколко пъти...
За да се разбере от кои си трябва да го видиш, при това рискуваш да спреш да асоциираш една чудесна песен на Саймън и Гарфънкъл с младия сексуално неопитен Дъстин Хофман, а с погребението на един изрод, който застрелва бременни жени и мирни демонстранти... но това вече са рисковете на изкуството, които всеки сам си ги поема...

Vivian wrote:Другата, която на мен ми е далеч по-силна, обаче, се корени в простичкия факт, че същата песен е началото на ужасно известен филм и вече носи собствена конотация в киното като концепция. Тоест, нещо като запазена марка е. И се изисква удивителен режисьор, за д апомести това впечатление и да префасонира запазенете марка. Иначе се получава полу-пародиен ефект.

Бах, се едно да кажеш, че е било престъпно да използват "The Ride of the Valkyries" в сцената със завладяването на Виетнам, щото темата е емблематична за Apocalypse Now. Или да го кажем направо - излишно, даже полу-пародийно снобаросваш.


Иначе и мен филмът ме кефна кат за една единичка отгоре на второ гледане, което откровено не очаквах. Даже не бях сигурен, че искам да го повтарям толкова скоро след първото. Обаче пейсинга и цялото развитие на филма този път ме увлякоха още повече, малкото недостатъци избледняха и така и не усетих кога минаха 3-те часа.

От цялата работа сега ще се наложи да го гледам тоя филм. Пък и аз като Симпъла напоследък хич не съм кинаджийски настроена. Което е чудесно, щото няма голяма опасност да тръгна и да се конотирам.

Долнопробно заядливи станахте.

Апропо, да, абсолютно е - ако не престъпно - то долнопробно, че е използвана "The Ride of the Valkyries" - емблематична за толкова емблематичен филм (и такъв, дето вече всички сме го гледали) тема - в почти идентична ситуация.

Или да го кажем направо - и двамата с Амелия излишно, даже полу-пародийно фенбойствате вече, при това нападателно.

Хм, явно все пак и това си е въпрос на лично мнение и усещане, защото, да си го кажа направо, и за мен всичката музика във филма беше подбрана много, много добре. В този случай съм съгласен със simple_stupid - къде просто заради настроението ("The Sound of Silence", "Hallelujah"), къде заради смисъла на сцената (Боб Дилън в началото - все пак появата на супергероите действително променя света, това не е ли част от основната идея на комикса?), къде заради препратките към други неща, според мен всички са подбрани отлично. Докато гледах филма, не усетих - никъде! - дразнене от музиката, която звучи, даже в повечето случаи се изненадвах от това колко подходящо ми идва точно в този момент точно това.

Отново, лично мнение, лично усещане, но просто да кажа, че Амелия, АлДим и simple_stupid не са единствените, на които музиката им е харесала

Ъм, аз неколкократно се включих вече към тая група. Мен навсякъде ме кефи (освен може би Валкириите и Алелуя), НО съм съгласен, че в основата си И музиката е използвана без финес, дърварски и in-your-face. ВЪПРЕКИ че е добре подбрана. Това е едно от малкото неща, в които Снайдър винаги проявява наистина як вкус.

Всъщност не, има едно място, където почти ме докара до хилеж - реквиема на Моцарт. Това пък беше ТОЛКОВА over the top патос, че просто думи нямам.

добре де. как може хем да е добре подбрана, хем без финес и дърварски?

като цяло алтернативността на музиката (като за комиксов филм) добре се връзва с алтернативността на комикса.

Ми добре подбрана е, но е дърварски използвана. Въздейства, но се вижда, че може да бъде и много по-добре. Както с всичко в тоя филм де. Лично усещане, разбира се...

Тоест музиката си е добра, но не е трябвало да се слага там?

Тоест, музиката е яко подбрана, но средняшки имплементирана, ако човек се замисли над подробностите. И не мисля, че е нужно да си някакъв префърцунен кино-сноб, за да го направиш.

Аз наистина не схващам какво влагаш в "имплементирана".

Какво има за схващане? Приложена. Използвана.

Песента на Саймън и Гарфинкъл звучи яко, но като се замислиш, виждаш, че е прекалено буквалистки и директно използвана. Това може да ти попречи, може и да не ти.

Валкириите звучат яко, но като се замислиш, виждаш, че първо темата вече е емблематична за друг култов виетнамски филм, и второ - това е ужасно ПЪРВОТО нещо, което на всеки му идва наум (пак заради въпросния култов виетнамски филм), когато стане дума за апокалиптична военна сцена.

Реквиемът на Моцарт привидно може и да е подходящ за мястото, но като се замислиш, виждаш, че е ужасно пресилен и демонстративен в стил "вижте сега колко ще му е гадно на Озимандиас оттук нататък и ако лайноломът на Дан и трагичната смърт на Рори не ви стига, ей ви и Реквиема на Моцарт, на чийто фон той остава сам и го вали сняг".

"Unforgettable" звучи яко, но като се замислиш, евентуално си даваш сметка, че продължава твърде дълго (заради долнопробната слоу-мо битка на неин фон) и почва да губи ефект. Същото с "The Times They Are A-changin", което към края си вече се е превърнало в скучно мюзик-видео, защото минава ЦЯЛАТА песен, при това с излишни сцени, които нито са взети от комикса, нито помагат за доразбиране на историята на Minutemen, нито нищо, ама понеже Снайди е искал да не прекъсва песента, е трябвало да се монтират още глупости в края й.

Рандъм примери. Илюстрират позицията ми, не са претенция за вселенска истина.

Гарфънкъл. Не виждам каква е логиката в "след като е писана по този повод значи е твърде семпло да сложим нея". Още повече, че сцените вървят като историческа справка, нормално е да сложиш песен, чиято история е свързана с това събитие. И е била свързана с него преди Абсолвентът, за който все пак емблематичната песен е Мисис Робинсън, а не тази. Абсолютно несъгласна съм точно за това.

За другите неща - не са ми направили впечатление. Освен това не виждам с какво е виновен подбора на песента за дължината на сцената. Да, може би има връзка с използването, но не и с подбора на песните.